Разпореждане № 115591 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 115591 гр. София, 22.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110141110 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „......“ № 50, ет. 2, представлявано от управителя ....., чрез адв. ...... ет. 1, срещу: Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „....“ № 4, представлявани от управителя на етажната собственост – ....,

С искане по чл. 40 от ЗУЕС да бъде отменено решение на Общото събрание на етажната собственост, взето на 30.05.2024 г., отразено в Протокол от същата дата, с което не е прието предложението на „....“ ЕООД за промяна на предназначението на притежавания от него обект – апартамент на сутеренен етаж – от „жилище“ в „офис“, както и с искане съдът да постанови решение, с което да бъде приета съответната промяна, т.е. да замести волята на Общото събрание.

Съдът намира, че така предявеният иск е процесуално недопустим, поради следните правни съображения:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, всяко лице, което има право да участва в Общото събрание на етажната собственост, може да оспори решение на събранието пред районния съд, когато същото е взето в противоречие със закона, правилника за вътрешния ред или добрите нрави.

В конкретната искова молба не се сочат твърдения за процесуални нарушения при свикване и провеждане на събранието – напротив, изрично е посочено, че събранието е било надлежно свикано, проведено при наличие на необходимия кворум, със спазване на предвидените в закона процедури.

Същевременно предмет на иска не е твърдяна незаконосъобразност на процедурата по свикване и провеждане на събранието, а се съдържа претенция, че мотивът за отказа на Общото събрание – а именно липсата на квалифициран кворум за вземане на съответното решение, отразен в протокола – е неправилен, тъй като според ищеца 1 решението не е изисквало такъв кворум. В тази връзка се твърди, че Общото събрание е следвало да одобри направеното предложение, а съдът следва да постанови решение вместо него.

Такова искане надхвърля компетентността на съда по чл. 40 ЗУЕС, тъй като в рамките на този исков ред съдът е ограничен единствено до проверка на законосъобразността на взетото решение, включително по отношение на: редовността на свикването на събранието; наличието на необходимия кворум; компетентността на органа; спазването на процедурата по гласуване.

Съдът не може да замести волеизявлението на Общото събрание, нито да се произнесе по целесъобразността или вътрешната мотивация на взетото решение, още по-малко – да постанови ново решение вместо него.

В конкретната искова молба ищецът не твърди никакви процесуални или материални нарушения. Напротив – изрично се заявява, че Общото събрание е проведено законосъобразно, с наличие на кворум от над 67%, съгласно ЗУЕС, при редовно гласуване по точките от дневния ред.

Същевременно предмет на иска не е твърдяна незаконосъобразност, а несъгласие със съдържанието на решението, т.е. че Общото събрание е следвало да удовлетвори искането на ищеца, но вместо това е приело отказ.

В тази връзка е формирана и последваща претенция към съда да постанови друго решение вместо ОС, т.е. да одобри промяната на предназначението на обекта, въпреки че ОС е отказало това.

Така предметът на иска излиза извън правомощията на съда по чл. 40 от ЗУЕС, тъй като: съдът не може да преразглежда по същество отрицателни решения на ОС, когато те не са незаконосъобразни; съдът не може да замести волята на ОС с ново решение от негово име.

Тази позиция се поддържа последователно в практиката на ВКС – вж.

Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2016 г., ВКС, III г.о., Решение № 1191 от 23.01.2020 г. по гр. д. № 2172/2019 г., ВКС, Решение № 136 от 10.03.2022 г. по гр. д. № 12941/2021 г., СГС, както и правната доктрина: Калайджиев, Ангелов – ЗУЕС. Коментар.

Поради изложеното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 130 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от „....“ ЕООД, ЕИК ...., срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. София, ул. „....“ № 4, представлявани от ...., за отмяна на решение на Общото събрание от 30.05.2024 г., с което не е прието предложението на „....“ ЕООД за промяна на предназначението на притежавания от него обект – апартамент на сутеренен етаж – от „жилище“ в „офис“като процесуално недопустима.

ВРЪЩА исковата молба на ищеца.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението има право да обжалва настоящото разпореждане с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3