Решение № 4256 от 29.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4256 гр. Варна, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110104812 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. А., обл. В., ул. ....

№ ...., срещу „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район ...., бул. ... № ...., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след увеличение на иска по размер на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, сумата от 6844,47 лева, представляваща застрахователно обезщететение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, вежда ПВЦ преден десен калник, спойлер предна броня, капачка теглич предна броня, лайсна хром предна броня дясна, панел заден ляв, вежда ПВЦ заден ляв калник, подкалник ПВЦ заден ляв, водач задна броня ляв, стоп ляв, престилка задна основа заден ляв калник, основа заден ляв калник вътрешен, основа стоп ляв, задна броня, основа задна броня, греда заден мост, врата на багажник, джанта лята задна лява 17 цола, фар за мъгла заден ляв, ел. инсталация задна броня, датчик парктроник заден - 2 бр., фар за мъгла преден десен, ъгъл задна броня десен, ъгъл задна броня ляв, дифузьор радиатор, радиатор воден, интеркулер, дифузьор интеркулер, основа предна броня, кора под предна броня, рог заден ляв, отдушник заден ляв и гума задна лява Giti Gitiwinter W1 205/55 r17 95v XL на собствения на ищеца лек автомобил марка „Р. К.“, рег. № * **** **, причинени в резултат на реализирано на 24.03.2023 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „П. 307“ с рег. № 1

** **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.04.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът Д. Д. твърди, че на 24.03.2023 г., около 13:20 ч., в гр.

Варна, на бул. „Република“ преди кръстовището с ул. „Никола Симов - Куруто“, е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил „П. 307“ с рег. № ** **** ** . Излага, че управлявайки собствения си лек автомобил марка „Р. К.“, рег. № В **** **, се движил по бул. „Република“, в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Владислав Варненчик“. Преди кръстовището с ул. „Никола Симов - Куруто“ спрял на пешеходна пътека поради пресичащ пешеходец, когато изведнъж усетил силен удар отзад от лек автомобил „П. 307“ с рег. № ** **** **.

Твърди, че за настъпилото ПТП участниците в същото са съставили двустранен констативен протокол, като за виновен бил посочен водачът на лек автомобил „П. 307“ с рег.

№ ** **** **. Сочи, че виновният водач е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие от 12.05.2022 г. до 11.05.2023 г. към ответното дружество. Последното било уведомено за настъпилото застрахователно събитие на 28.03.2023 г.от ищеца, като на процесния автомобил е извършен оглед от застрахователя, направени са снимки и е изготвен Опис-заключение по щета № 43080312300373.

Ищецът сочи, че получил от ответното дружество като обезщетение сума в размер на 6401,32 лева, но същата била много малка за покриване на щетите. В тази връзка извършил проучване и установил, че необходимата сума за възстановяване на автомобила, е в размер на 13 500 лева.

Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „ДЗИ – О. з.“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска , като оспорва последния изцяло по основание и размер. Счита, че изплатеното обезщетение в размер на 6401,32 лева е достатъчно за репариране на претърпените вреди.

Настоява за отхвърляне на предявения иск, евентуално за редуциране на размера на обезщетението.

В съдебно заседание ищецът Д. М. Д. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът „ДЗИ – О. з.“ ЕАД се представлява от юрисконсулт П. Н. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни 2 предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай безспорни между страните и ненуждаещи се от доказателство са следните обстоятелства: че на 24.03.2023 г. в гр. Варна е настъпило ПТП с участници лек автомобил „П. 307“ с рег. № ** **** ** и лек автомобил „Р. К.“ с рег. № * **** ** по вина на водача на първия автомобил; че между собственика на лек автомобил „П. 307“ с рег. № ** **** ** и ответното дружество е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на процесното ПТП; че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 6401,32 лева като застрахователно обезщетение за претърпените при процесното ПТП имуществени вреди по лек автомобил „Р. К.“ с рег. № В **** **, от които 60,00 лева за заплатена пътна помощ.

С изплащането на горното обезщетение ответното дружество е признало причинноследствената връзка между посоченото ПТП и нанесените щети по лек автомобил „Р. К.“ с рег. № В **** ** , както и виновното противоправно поведение на водача на застрахованото МПС за тяхното причиняване; същите, установени с Опис-заключение по щета 43080312300373/28.03.2023 г., извършен от експерт на „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, и приети със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, не са оспорени по вид от ответника. Спорът между страните се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в 3 несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на достъп до качествени стоки и услуги.

Със заключението на вещото лице А. В. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза общата стойност на щетите по лек автомобил „Р. К.“ с рег. № В **** ** по средни пазарни цени към датата на ПТП, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество, както и в сервизи, които не притежават такъв сертификат, е определена на 13 185,79 лева, включваща следните позиции: обща стойност на резервни части - 6521,68 лева; общо за операции за Д/М и Р/О 38,65 ч. х 53,00 лева = 2048,45 лева; общо за операции за ремонт - 30,1 ч. х 53,00 лева = 1595,30 лева; общо за операции за боядисване - 40,56 ч. х 53,00 лева = 2149,68 лева; общо за основни и допълнителни материали - 870,68 лева.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че част от сертифицираните сервизи имат европейски сертификат за качество, други са сертифицирани от отделни автомобилни марки, като сертифицираните сервизи предлагат по-добро качество на услугата, тъй като при тях се осъществява контрол на всеки етап от процеса по ремонта на автомобила, притежават по-голям инструментариум и повече специализирана техника, обичайно използват по-качествени материали и персоналът преминава периодично обучение за повишаване на квалификацията. Уточнява, че пазарното проучване за средната цена за нормотруд за настоящата експертизата е изготвено на база телефонни разговори и проверка на документи - фактури и други, от сервизи за извършени аналогични ремонти. Сочи, че стойността за допълнителни материали, включващи кит, фюлер, шкурка, ръкавици, найлон, тиксо - всичко освен автобоя комплект, в различните сервизи е между 50% и 110% от цената на вложените основни материали, поради което в представеното заключение при изчислението й е използвана средна стойност от 80%.

Съдът кредитира горното заключение като обосновано, обективно и компетентно изготвено. Направеното по отношение на същото оспорване от процесуалния представител на ответната страна настоящият съдебен състав намира за неоснователно, още повече че страната не е поискала повторна експертиза.

От така установената средна пазарна стойност на необходимия ремонт за отстраняване на причинените при процесното ПТП щети по автомобила в размер на 13 185,79 лева следва да се приспадне вече изплатеното от застрахователя обезщетение от 6 341,32 лева (преведената на ищеца обща сума от 6401,32 лева - 60,00 лева, заплатени за репатрирането на автомобила), или дължимото обезщетение е в размер на 6 844,47 лева.

Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за заплащане на горната сума ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.04.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищеца. Същият със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 1763,78 лева, включващи 273,78 лева - държавна такса, 310 лева - внесен депозит за САТЕ, и 1180,00 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл.

4

78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, доколкото изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в рамките на предвиденото такова съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното, исканата сума за разноски следва да бъде присъдена.