Решение № 655 от 26.11.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3408/2024
- Вид
- Решение № 655
- Подписан
- 26.11.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Димчо Генев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал.8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- § 1а · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 655 гр. Ямбол, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20242330103408 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Г. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. *********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против А. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ****.
С молбата се твърди, че ответника е брат на ищцата, както и че същия употребява наркотици и създава конфликти и проблеми, като непрекъснато ходи до дома на молителката и я притеснява, като я заплашвал с физическа разправа и я изнудвал за пари.
Ставал агресивен.
На 01.11.2024 год. ответника срещнал молителката в до супермаркет „*****“, кв.К., и след като му казала, че не иска да има нищо общо с нея, ответникът станал агресивен и започнал да я заплашва с физическа саморазправа. Молителката твърди, че се страхува за живота и здравето си.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.С. Д. от ЯАК чрез когото в хода на делото по същество се поддържа молбата, като се иска на извършителя на домашно насилие да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН за срок от 18 месеца.
Ответникът редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по молбата.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
1
За доказване на твърденията си, молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Видно от изготвените от съда справки от НБД „Население“ се установява, че ответникът е брат на молителката.
Видно от изисканите от съда и приложени по делото справки за съдимост, молителката е неосъждана, а ответникът по молбата е осъждан многократно.
Видно от изисканата от съда и представена по делото медицинска справка страните по делото не се водят на отчет към психиатричен кабинет на МБАЛ гр.Я..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели, лицето Х. К. М., видно от показанията на който молителката е негова приятелка. Познавал брат и – А., виждал го няколко пъти, но не бил разговарял с него. Имало случай, когато А. с още едно лице отишъл в апартамента на молителката, ставало въпрос за някакви пари.
Видял, че се случва нещо, но той и бил брат и не реагирал. Другия случай бил пред супермаркет „*****“, на който случай свидетелят не присъствал, но разбрал е станал сериозен скандал, като А. казал на молителката, че тя трябва да го издържа, е не баща и.
Свидетелят бил запознат, ч„е той става агресивен спрямо нея, когато става въпрос за пари.
Лично от Г. свидетелят знаел това.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.6 ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителката е основателно, на следните съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.6 ЗЗДН.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя макар и косвено от фактическите данни установени от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства.
2
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери за установено по делото, че на 01.11.2024 год. в кв.К., до супермаркет „*****“ ответникът е отправил закани с физическа саморазправа спрямо молителката, което по същество представлява и следва да се квалифицира като акт на домашно насилие осъществено от ответника спрямо молителката съгласно нормата на чл.2 ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – Г.
М. Г., като по отношение извършителят на домашно насилие – А. М. Г., следва да бъдат наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; чл.5, ал.1, т.3 - забрана за извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от дванадесет месеца и чл.5, ал.1, т.4 - забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие, отправените закани против личността и телесния интегритет на молителката, а така също взе предвид като утежняващи обстоятелства лошите характеристични данни за извършителя, с оглед обремененото му съдебно минало. Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно насилие са достатъчни по обем за да осъществят до този момент търсената закрила на пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу ответника заповед за незабавна защита ***/2024 год., считано от 01.11.2024 год.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса.
При този изход на делото молителката има право на разноски сторени в настоящото производство, но доколкото присъждане на такива не е поискано съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молбата на Г. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. *********, за извършен спрямо нея 3 на 01.11.2024 год. от А. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ****, акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА А. М. Г. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Г. М. Г. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на А. М. Г. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА Г. М. Г. с ЕГН ********** ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ В ГР.Я. *********, МЕСТОРАБОТА,
И ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА – за срок от дванадесет месеца, считано от 01.11.2024 год.
ЗАБРАНЯВА на А. М. Г. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Г.
М. Г. с ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация - за срок от дванадесет месеца, считано от 01.11.2024 год.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, А. М. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – А. М. Г. с ЕГН **********, в случай на неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се изпратят на РУ МВР Я..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок считано от 27.11.2024 год.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4