Решение № 527 от 19.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Варна, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20243100900657 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 29435/19.11.2024г., подадена от „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД, ЕИК 124101884, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Драва Соболч“ № 2, ет. 4, ап. 16, чрез адв. П. К., против Отказ с рег. № 20241108155856/11.11.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление Б7 с вх. № 20241108155856, подадено по електронен път, за вписване на промени по партидата на дружеството в раздел „Действителни собственици“.

В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Жалбоподателят твърди, че мажоритарен собственик на 54.27% от капитала на „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД е „ВИ СИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД. Счита, че длъжностното лице е следвало да извърши служебна справка в ТР по партидата на дружеството-заявител, съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМИП. На следващо място, излага, че по партидата на „ВИ СИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД като действителен собственик е вписана В. М. С., изпълняваща длъжността на висш ръководен служител. Счита, че са изчерпани всички възможни средства, поради което липсват основания за съмнение относно действителния собственик на капитала на дружеството, като излага, че за такъв се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Аргументира становището си, като сочи, че липсват данни за лице, което пряко или косвено да притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, съгласно §2, ал. 1, т. 1 се счита висшият ръководен служител, а именно – Хр. Т. М., изпълняващ длъжността изпълнителен директор на дружеството. На следващо място, жалбоподателят твърди, че длъжностното лице е допуснало нарушение на процесуалните правила, като не указало на заявителя да отстрани нередовностите по заявлението, което било в разрез с императивно заложеното правило на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Отправя искане за отмяна на обжалвания отказ, като се 1 върне преписката на АВ с указания за вписване на заявените промени.

По реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията депозира отговор по жалбата, в който е отправено искане за потвърждаване на отказа като правилен и законосъобразен на база аргументи, идентични с тези, изложени от ДЛР в обжалвания отказ. Формулирано е искане за присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирано лице - заявител по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и документите, съдържащи се в приложената към жалбата преписка по Заявление Б7 с вх. № 20241108155856/08.11.2024 г. и тези по партидата на дружеството в Търговския регистър, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заявление Б7 с вх. № 20241108155856/08.11.2024 г., подадено по електронен път, „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД, чрез адв. Пл. К., е заявило за вписване на обстоятелства относно действителни собственици по партидата му в ТРРЮЛНЦ на основание чл.63, ал.1 и ал.4 ЗМИП. Към заявлението са представени акционерна книга на „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД, декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

С Отказ с рег. № 20241108155856/11.11.2024 г. ДЛР е възприело извод, че не са представени към заявлението доказателства за спазването на изискванията на §2, ал. 2 от ДР на ЗМИП, като с декларацията по чл.63, ал.4 ЗМИП не било заявено за вписване физическо лице като действителен собственик на капитала. Изложеното ДЛР е възприело като липса на доказателства за проследяване веригата на собственост, а оттам и че действителният собственик на дружеството се определя по реда на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП.

При така установените факти, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл.63, ал.6 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 в ТР действителните си собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им, какъвто е и процесният случай.

Легалната дефиниция за "действителен собственик" съгласно § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП, е "физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност." В т. 1 на същата алинея са уредени условията, на които следва да отговаря действителният собственик по отношение на юридически лица – физическо лице, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз 2 или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Съгласно § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП, когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

За да бъдат вписани или обявени в Търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи.

С процесното заявление

Заявление

Б7 с вх.

№

20241108155856/08.11.2024 г. в поле 537 „Юридическо лице или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“ е поискано вписване на „ВИ СИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД. В поле 550 е заявен като действителен собственик – физическо лице с постоянен адрес в Република България и вид на притежаваното право – изпълняващо длъжността на висш ръководен служител, а именно Хр. Т. М. в качеството му на представляващ „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД.

Видно е от представената книга на акционерите на „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД, че в действителност мажоритарен собственик на 54.27% от капитала на „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД е „ВИ СИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД. По партидата на това дружество в Търговския регистър обаче, като действителен собственик на капитала не е вписано физическо лице, отговарящо на дефиницията на § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП, а такова по § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП – В. М. С., изпълняваща длъжността на висш ръководен служител. При това положение, досежно „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД също е налице хипотезата на § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП, тъй като от данните по партидата на „ВИ СИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД не може да се установи като действителен собственик лице по § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП.

Същевременно, в подаденото заявление, по което е постановен обжалваният отказ, е заявено за вписване юридическото лице „ВИ СИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД, като лице, чрез което пряко се упражнява контрол по смисъла на § 2, ал. 3 от ДР на ЗМИП. В приложената към заявлението декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП са посочени всички изискуеми идентификационни данни на Хр. Т. М. с маркиране, че същият се заявява като физическо лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител, за което съдът по-горе достигна до извод, че е налице законово предвидено основание.

Така мотивиран, съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки, изискуеми от ЗМИП, ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007г., за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър за извършване на исканите вписвания, респективно че атакуваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на основание чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на вписванията, заявени със Заявление

Б7 с вх.

№

20241108155856/08.11.2024г. по партидата на

„ИНСТИТУТ

ПО

3

РАЗВИТИЕТО“ АД, ЕИК 124101884.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ с рег. № 20241108155856/11.11.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление Б7 с вх. № 20241108155856 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД, ЕИК 124101884 в Търговския регистър.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване на заявените обстоятелства със заявление Б7 с вх. № 20241108155856 на „ИНСТИТУТ ПО РАЗВИТИЕТО“ АД, ЕИК 124101884, по партидата на дружеството.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в 7дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4