Решение № 21056 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21056 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110154337 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по предявени от „............” ЕООД, с ЕИК .......... срещу О. П. Ц., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС за сумата от 1828,44 лева, представляваща главница за незаплатени услуги по поддръжка на жилищния комплекс и консумативни разходи по договор за възлагане на дейности по поддръжка на общи части на етажна собственост № 101/09.12.2011 г. и договор № 157/05.10.2020 г. за период от 01.01.2019 г. до 01.04.2022 г.

Ищецът твърди, че съгласно договор за възлагане на дейности по поддръжка на общи части на етажна собственост № 101/09.12.201 г. и Договор № 157/05.10.2020 г., за обект:

Етажна собственост на сграда на ул. „Венера“ № 6, град София и анекс към него от 20.07.2017 г., Общото събрание на Етажната собственост на жилищната е възложило на „„............” ЕООД, с ЕИК .........., дейности по поддръжка и управление на общите части на сградата, вкл. дейности по събиране на дължими суми от членовете на ЕС и тяхното разходване от името и за сметка на ЕС (чл. 2, ал. 1, т. 1 от Договора). Посочва, че съгласно чл. 10 от Договора, за възложените по договора услуги, всеки член на ЕС /собственик, или ползвател/ заплаща на авансови тримесечни вноски /4 на брой/, платими до 28-мо число на всяко тримесечие от срока на действие на договора, а съгласно чл. 11 на Договора /изр. 2/, всеки отделен етажен собственик носи отговорност за заплащането на съответно дължимата от него вноска към изпълнителя за извършените услуги. Неразделна част от сключения Договор за възлагане на дейности по поддръжка на общи части на етажна собственост № 101/09.12.2011 г., са Протокол от Общо събрание на Етажната собственост за избор на представител и начин на разпределение на разходите между етажните съсобственици от 1

14.11.2011 г., съгласно които ЕС е определило начина на разпределение на разходите между отделните етажни собственици. Този начин на разпределение е актуализиран от ЕС съгласно протоколи за решения от ОС проведени съответно на датите: 11.05.2012 г., 26.02.2014 г., 19.03.2015 г., 15.11.2016 г. 14.12.2017 г. и 19.04.2018 г. Твърди, че ответницата - О. П. Ц., не е заплатила дължимите от нейна страна суми. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г. по ч.гр. д. № 39932 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че за посочения период e извършила плащане по банковата сметка на ищеца на суми в общ размер от 1900,00 лева. Навежда твърдения, че ищецът не е представил писмени документи, с които да докаже претенцията. В случай на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност на задълженията.

Предвид изложеното, моля за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.

По предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че 1) за процесния период ответницата е била собственик на сочения от ищеца самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, 2) че надлежно са взети решения за определяне размер на месечните вноски за поддръжка и управление на общите части и за извършени ремонтни дейности, 3) както и размера на дължимите от ответника такси.

При доказване на горните обстоятелства, ответницата следа да докаже, че е заплатила процесното задължение.

По допустимостта на иска:

Настоящата съдебна инстанция счита, че искът е допустим като предявен от лице с правен интерес при наличие на всички процесуални предпоставки за възникването на правото на иск. Обстоятелството, че исковата молба е подписана от процесуален представител на ищеца, а не от органен представител на ищеца не обуславя извод за недопустимост на предявения иск. По делото е приложено адвокатско пълномощно в изпълнение на указанията на съда, от което е видно, че процесуалният представител, подписал исковата молба, е упълномощен от ищеца да го представлява по образуваното 2 дело. По този начин ищецът е потвърдил извършените от представителят действия и е отстранил нередовността на исковата молба.

По основателността на иска:

По делото е приложен и приет нотариален акт № 28, том 1, рег. № 1247 по н.д. № 25/2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот, от който е видно, че на 12.02.2015 г., чрез който Калоян Т.ов Будинов, представляван от Камелия Койчева Йорданова, е продал на О. П.

Ц. апартамент № 14, находящ се в гр. София, район „Слатина”, в жилищна сграда на ул.

„Венера” № 6, на първи мансарден етаж на сградата, кота +11,00 метра, със застроена площ от 54,20 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, спалня и балкон, при съседи: от север – калкан, от юг – апартамент № 15, от изток – двор, от запад – коридор и апартамент № 13; заедно с мазе № 6, заедно с 4,282% ид.ч. от общите части на сградата и с 4,282% ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, целият с площ по скица от 450,00 кв.м., съставляващ по скица УПИ II a-900, в кв. № 31, по плана на гр.

София, местността „Гео Милев”.

Нотариалният акт представлява официален удостоверителен документ и като такъв той се ползва с материална доказателствена сила и следователно настоящата инстанция е обвързана да приеме, че отразените в него обстоятелства са се осъществили в действителността (чл. 179, ал. 1 от ГПК), доколкото не е доказана неговата неистинност по реда на чл. 193 ГПК (така: Решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 270 / 2012 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). Подобно производство по оспорване на приложения нотариален акт не се е осъществило по настоящото дело, тъй като ответникът не оспорва да е собственик на процесния апартамент. Поради това следва да се приеме за установено наличието на първата предпоставка – ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.

По делото са приложени и приети протоколи от Общо събрание на Етажната собственост с адрес: гр. София, община „Слатина”, кв. „Гео Милев”, ул. „Венера” № 6 за периода от 2011 г. до 2018 г. От протокол от 14.11.2011 г. от Общо събрание на Етажната собственост с адрес: гр. София, община „Слатина”, кв. „Гео Милев”, ул. „Венера” № 6 е видно, че Общото събрание на етажната собственост е взело решение за възлагане на управлението на етажната собственост. Също така ОС е взело решение за определяне на месечна абонаментна такса в размер на 347 лв. за услугите на „............” ЕООД, да се разпредели между живущите е етажната собственост на човек съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.

Освен това режийните разходи за ел. енергия, водоснабдяване и поддръжка на асансъора да бъдат разпределени на човек. В протокол от Общото събрание на Етажната собственост от 26.02.2014 г. е обективирано решението на Общото събрание да бъде възложено на „............” ЕООД да събира вноски за фонд „Ремонт и обновяване” съразмерно с притежаваните идеални части, като минималният размер на месечната вноска е този фонд се определя а около 1% от минималната работна заплата за страната.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 4, изр. 1 от ЗУЕС предвижда, че за провеждане на общото събрание на етажните собственици се води протокол. По този начин законът е установил 3 писмена форма за доказване на взетите от общото събрание на етажните собственици решения. Следователно изброените протоколи доказват действителното провеждане на общи събрания и вземането на изброените решения, релевантни за настоящото дело. Като взетите решения за разпределение на разноските отговарят на специалните правила на чл.

48, ал. 8 ЗУЕС – за поддържане на общите части на етажната собственост, на чл. 50, ал. 2, т.

1 ЗУЕС – за фонд „Ремонт и обновление” и на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС – за разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост.

Етажната собственост представлява неперсонифицирано образувание, за което е създадена специална правна уредба в ЗУЕС (арг. от чл. 38 ЗС вр. с чл. 1 от ЗУЕС). Съгласно правилата на ЗУЕС етажната собственост, макар да е неперсонифицирано образувание, формира органи, чрез които се управлява (чл. 10 ЗУЕС). Решенията на тези органи по правната си природа са сделки-решения, тъй като представляват успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието негови членове, насочени към постигане на определена обща цел (така: Решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). От това следва, че решенията, които са взети в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство съгласно правилата на ЗУЕС са задължителни за всички настоящи и бъдещи членове на етажната собственост дори и да не са гласували в полза на съответното решение или дори и изобщо да не са гласували (арг. от чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС и от чл. 11, ал. 4 от ЗУЕС). Поради обстоятелството, че решенията на органите на етажната собственост не представляват многостранни сделки, за тях не са приложими общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД. Вместо това при наличие на основание за нищожност или незаконосъобразност на решенията на органите на етажната собственост е предвидена специална правна уредба в ЗУЕС – чл. 40, която обаче установява преклузивен срок, в рамките на който може да бъде оспорено едно решение (така: Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657 / 2012 г. на Върховен касационен съд). Поради липсата на доводи или ангажирани доказателства за проведено успешно производство по прогласяване на нищожността или на незаконосъобразността на решенията на Общото събрание, следва да се приеме, че с тях общото събрание е определило размерите на режийните разноски и на месечната абонаментна месечна такса към изпълнителя по договора за възлагане на управлението на общите части да се определя на база брой броя на хората, както и да се събират вноски за фонд „Ремонт и обновяване” съразмерно с притежаваните идеални части, но не по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната.

В изпълнение на решенията на ОС са сключени Договор № 101/09.12.2011 г. и Договор № 157/05.10.2020 г. с изпълнителя по договора за възлагане на управлението на общите части „............” ООД, ищец по настоящото дело. Посочените договори са приложени по настоящото дело, като те имат еднакъв предмет – с тях етажната собственост на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Венера” № 6 възлага, а „............” ООД се задължава да изпълнява срещу възнаграждение дейност по поддържане на общите части в сградата, както и да изпълнява други правомощия на управителния 4 съвет/управителя, които възложителят му възлага с подписването на договора. Съгласно чл.

1, ал. 1 от договора изпълнителят се задължава да извършва дейност по поддържане на общите части, а ал. 2, т. 1 от същия член посочва, че „поддържане на общите части” включва събиране на парични средства от собствениците. Съгласно чл. 10 от Договора, за възложените по договора услуги, всеки член на ЕС /собственик, или ползвател/ заплаща на авансови тримесечни вноски /4 на брой/, платими до 28-мо число на всяко тримесечие от срока на действие на договора, а съгласно чл. 11 на Договора /изр. 2/, всеки отделен етажен собственик носи отговорност за заплащането на съответно дължимата от него вноска към изпълнителя за извършените услуги.