Решение № 260103 от 08.06.2021, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И

Е № гр.Плевен, 08.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря ………… Десислава

Гюзелева ...……. и в присъствието на прокурора …………………….......…… като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 886 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.

Постъпила е искова молба /ИМ/ от 11.11.2020г., уточнена с молба от 24.11.2020г., на *** АД гр.София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, район ***, бул.„***” № 37, представлявано от Н.Б. и С.П. - Изпълнителни директори чрез юрк.П. К. против И.В.М.

***, ЕГН ********** и З.С.М. ***, ЕГН ********** за признаване на установено спрямо длъжниците, че дължат към 08.03.2018г. солидарно на Банката сумата от 63 654,56 евро с левова равностойност от 124 497,47лв., от които 44 211,86 евро с левова равностойност от 86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва, 268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. – обезщетение за забава, 17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. – договорна лихва, 51,06 евро с левова равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава, 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. – законна лихва и 48лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 05.03.2007г. между ПИБ АД гр.София, клон гр.Плевен и ответниците е сключен Договор за банков кредит № 25КР - АА – 5013, изменен с Анекс № 1/26.04.2***г., с който на кредитополучателите Банката е предоставила кредит в размер на 51 000 евро, усвоен еднократно на 14.03.2007г. по банковата сметка на първия ответник.

Кредитът е погасяван частично по главница и лихви на описаните в ИМ дати за периода от 19.04.2007г. до 23.02.2018г. и е в просрочие от 19.11.2012г.

Преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита са просрочени 31 вноски по главница с просрочена сума от 1 945 евро и 31 вноски договорна лихва от 19.12.2017г. до 19.06.2020г. с просрочена сума от 6 714,29 евро.

Обявен е изцяло за предсрочно изискуем считано от 15.07.2020г. по реда на Раздел Х т.29 и т.29.1 от Договора, като погрешно са твърдели в заявлението и ИМ, че това е станало по реда на Общите условия на Банката. Уточнили са с молба от 07.04.2021г. – л.220 от делото, че Банката започва да прилага Общи условия към Договори на физически лица от 09.10.2009г. и поради това процесния Договор не е сключен при Общи условия. Предсрочната изискуемост е обявена с покани, връчени от ЧСИ на първия ответник на 17.06.2020г. и на втората – на 09.06.2020г.

Поискали са Заповед за изпълнение и ИЛ по чл.417 ГПК по извлечение от счетоводните книги на Банката към 16.07.2020г. – датата на заявлението, за дължимите суми по Договора на 16.07.2020г. от ПлРС и са издадени такива по ч.гр. дело № 3256/2020г. на ПлРС, с които ответниците са осъдени солидарно да заплатят на Банката 44 211,86 евро с левова равностойност от 86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.12.2017г. до 14.07.2020г., 268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. – обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 24.02.2018г. до 12.03.2020г., 17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. – договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 51,06 евро с левова равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания от 14.05.2020г. до 14.07.2020г., 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. – законна лихва, начислена към 15.07.2020г. и 48лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането, както и за сумата от 2 540,91лв. деловодни разноски в заповедното производство, от които 2 490,91лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Задълженията на ответниците не са погасени изцяло и до момента.

В Отговора ответницата З.С.М. твърди, че от 19.11.2018г. не са съпрузи с първия ответник и от тогава не са плащани вноските за ипотеката на Апартамента на ул.*** № 1 в гр.Плевен. При развода са взели решение, че първият ответник ще ползва апартамента и ще плаща вноските.

Ответникът

И.В.М. твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по смисъла на т.18 от ТРОСГТК № 4/ 2013г. на ВКС на РБ, т.к. според ответника съобщение за това длъжниците е трябвало да получат преди подаване на заявлението за образуване на заповедното производство. Навежда доводи, че изявлението по чл.60 ал.2 ЗКИ – представените две покани, връчени от ЧСИ – трябва да съдържат всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги на Банката, а в тях липсва размер на задължението и конкретизиране на същото по пера. Излага съображения, че за процесния Договор за кредит се прилага ЗЗП – кредитополучателите са физически лица, които са потребители по смисъла на пар.

13 т.1 от ДР на ЗЗП и в същия има неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени между страните, но не ги сочи конкретно.

В съдебно заседание на

10.05.2021г. ответникът чрез адв.Д. Дафинов от ПлАК уточняват, че считат за неравноправни клаузите, находящи се в раздел 4 от Договора, а именно т.9.1, т.9.2, т.9.4, т.10 и т.11. Оттеглят възражението, че има клаузи, които не са индивидуално уговорени. Освен това поддържат, че клаузата в Анекса - промяната от индекса Юрибор на индекс СЛП и промяната в размера на надбавката, представляват неравноправна клауза.

И.В.М. твърди и това, че Договорът е недействителен поради противоречие с чл.11 ЗПК – липсва информация за лихвените проценти, ГПР, основания за промяна, общата сума, която следва да се върне в края, не му е връчен погасителен план, общите условия не са подписани от него и не го обвързват, клаузите в ОУ, отнасящи се до начина на определяне на лихвата са неравноправни.

Като представя писмена защита в подкрепа на доводите си, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди направените разноски, а ако уважи иска юрисконсултското възнаграждение в полза на Банката да се присъди в минимален размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и това се установява от приложеното ч.гр. дело, че на 16.07.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение и ИЛ въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на Банката към 16.07.2020г.

– по чл.417 т.2 ГПК, заедно с Документа от който произтича вземането и всички негови приложения, но без Общи условия, т.к. Договорът за кредит не е сключен при Общи условия на Банката, срещу ответниците И.В.М. и З.С.М. за заплащане на сумата от 63 654,56 евро и 48лв., от които 44 211,86 евро с левова равностойност от 86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.12.2017г. до 14.07.2020г., 268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. – обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 24.02.2018г. до 12.03.2020г., 17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. – договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 51,06 евро с левова равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания от 14.05.2020г. до 14.07.2020г., 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. – законна лихва, начислена към 15.07.2020г. и 48лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането и направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

По делото на 17.07.2020г. е издадена Заповед за изпълнение за заплащане солидарно от длъжниците на ищеца на сумата от 44 211,86 евро с левова равностойност от 86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.12.2017г. до 14.07.2020г., 268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. – обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 24.02.2018г. до 12.03.2020г., 17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. – договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 51,06 евро с левова равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания от 14.05.2020г. до 14.07.2020г., 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. – законна лихва, начислена към 15.07.2020г. и 48лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането, както и за сумата от 2 540,91лв. деловодни разноски в заповедното производство, от които 2 490,91лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на Заповедта съдът е издал ИЛ, за което е направена отметка на същата – л.33 от делото и върху извлечението от счетоводните книги – л.6 от делото.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът И.В.М. е подал възражение – л.40 – л.43 от делото - срещу Заповедта за изпълнение и със съобщение, получено на 12.10.2020г. – л.46 от делото, на ищеца е указано да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата д.т.

С подаване на ИМ на 11.11.2020г., видно от вх. рег №

26 2701/11.11.2020г., ищецът е предявил в законоустановения срок иск за съществуване на вземането му, поради което искът е допустим.

Спрямо другия ответник – З.С.К.

– ПДИ е връчена от ЧСИ на 27.08.2020г. – лично и в едномесечен срок не е подала възражение – до 28.09.2020г. Съгласно чл.416 ГПК ако не е подадено възражение в срок, Заповедта за изпълнение влиза в сила, т.е. искът спрямо З.С.К. по чл.422 ГПК е недопустим поради влязлата в сила Заповед за изпълнение. ИМ спрямо втората ответница следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати спрямо същата на основание влязлата в сила Заповед за изпълнение.

Спорен по делото е въпросът да се признае ли за установено между страните, че ответникът И.В.М. дължи солидарно със З.С.К. на ищцовата Банка сумата от 63 654,56 евро с левова равностойност от 124 497,47лв. по Договор за банков кредит № 25КР-АА-5013/05.03.2001г., от които 44 211,86 евро с левова равностойност от 86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва, 268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. – обезщетение за забава, 17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. – договорна лихва, 51,06 евро с левова равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава, 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. – законна лихва и 48лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното и исковото производство.

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази отговорите по чл.176 на ответника, писмените доказателства и заключението по назначената СИЕ.

Видно от отговорите на ответника, същият твърди, че е запознат с представения към Договора погасителен план от 9 страници и същият съдържа негов подпис на всяка от страниците.

Запознат е и с втория погасителен план от 29.04.2***г. от 4 страници. През 2***г. имало предоговаряне, имали контакти с банката, във връзка с обслужване на кредита, при което са сключили анекс, внесъл една сума и му представили втория погасителен план, който е от 2***г. Срокът на договора останал същия. Имали просрочие, поради което се стигнало до предоговаряне и внасяне на определена сума.