Решение № 123 от 08.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Първомай, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100414 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, *******, представлявано от Н. П. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Я. И. П., че клаузата на чл. 6.6. от сключения помежду им Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. е нищожна.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. ответникът предоставил заем от 1 100, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на три вноски да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 74, 23 лева при годишен лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на разходите от 47, 16%, а съгласно клаузата по чл. 6.6. – да му заплати и неустойка от 454, 77 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на договорното обвързване на обезпечение чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция.

Недействителността на оспорената уговорка е обоснована с доводи, че накърнява добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с 1 цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му следва, но не е включена неустойката от 454, 77 лева, явяваща се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на такава се заобикаля както чл. 33, ал. 1 от ЗПК, по съображения че се предвижда допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорен дълг, така и чл. 19, ал.

4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В разрез с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК относно методиката за формирането му липсва яснота в договорния текст, което на основание чл. 22 от ЗПК повлича цялостната нищожност на сделката.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 858/29.03.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на иска като неоснователен. Признава, че процесният договор е сключен между страните и заетата сума е усвоена от ищцата.

Навежда, че интересът му от кредитирането е обусловен от поемането от потребителя на насрещно задължение за предоставяне на надлежно обезпечение, а за компенсиране на вредите от неспазването му, което като бъдещо несигурно и поради това непредвидимо за кредитора събитие, е уговорен допустим от чл. 92 от ЗЗД способ. Сочи се, че размерът на неустойката съответства на носения от дружеството финансов риск заемът да остане необезпечен и че съставлява разход, който, бидейки дължим в случай на неизпълнение, не може да се приравни на възнаградителна лихва и не е компонент при пресмятането на годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. В договора са ясно конкретизирани неговата величина от 47, 16%, изчислена по формулата в Приложение № 1 към ЗПК въз основа на единствения разход по кредита – възнаградителната лихва от 40, 05%, и взетите предвид при калкулирането му допускания.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител, като с Писмено становище вх. № 3233/11.11.2022 г., депозирано от довереника му, поддържа иска, а ответникът не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. (л. 6 – л. 7) и приложимите към него Общи условия (л. 25 – л. 38) ответникът отпуснал потребителски кредит от 1 100, 00 лева на ищеца, който усвоил заемната сума и следвало в срок до 10.06.2021 г. да му я възстанови и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на разходите от 47, 16%, или общо 1 174, 23 лева, на 3 равни месечни вноски от по 391, 41 лева с падеж всеки понеделник от седмицата, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в т. 4 от съглашението.

2

В т. 6.6. било уговорено, че заемателят дължи на заемодателя неустойка от 454, 77 лева, която не е включена при калкулиране на годишния процент на разходите и която е платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на 151, 59 лева, в случай че не изпълни ангажимента си по т. 6.5. от договора в 3-дневен срок от усвояването на главницата да му предостави обезпечение по реда на чл. 33, ал. 1 от Общите условия във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти, а поотделно поне четири пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по непогасени такива; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от 3 евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на клаузата на т. 6.6. от Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. (л. 6 – л. 7) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противна на добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, заобикаляща закона и включена в договор, който поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, свързано с неясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, е изцяло недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. (л. 6 – л. 7), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл.

286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 4 от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.