Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 267 от 05.04.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 496/2023
Вид
Определение № 267
Подписан
05.04.2023
В сила
05.04.2023
Състав
Боян Балевски, Кристияна Генковска, Анжелина Христова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. София, 04.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Частно касационно търговско дело № 20238003900496 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

ПКОбразувано е по частна жалба на „Агрополизем“ЕООД срещу разпореждане № 23/01.02.2023 г. по в.ч.т.д. № 309/2022 г. на Апелативен съд– Велико Търново, с коет о е върната частната касационна жалба на дружеството срещу определение № 396/30.11.2022 г. по същото дело на ВТАС.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Иска се отмяна на въззивното разпореждане и връщане на делото за администриране на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане е прието, че частната касационна жалба срещу определение № 396/30.11.2022 г. по в.ч.т.д. № 309/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което се потвърждава определение № 213/ 20.10.1022 г. по т.д. № 109/2022 г. на ВТОС за допускане на замяна на 1 обезпечителна мярка по реда на чл.398, ал.2 ГПК, е недопустима.

Частната жалба е неоснователна.

Производството по в.ч.т.д. № 309/2022 г. на ВТАС е било образувано по частна жалба на дружеството срещу определение на ВТОС, с което е била уважена молба на ответника по иска за замяна на допуснато в полза на частния жалбоподател обезпечение по висящия иск – запор на банкови сметки, със залог на пари в размер на претендираната по делото сума.

Постановеното от окръжния съд като първа инстанция определение е по чл.398, ал.2 ГПК. То подлежи на обжалване по реда на чл.396 ГПК. Тъй като ВТОС е уважил молбата по чл.398, ал.2 ГПК, то не е налице хипотеза по чл.

396, ал.2, изр.2 и 3 ГПК – за пръв път въззивният съд да уважи молбата за замяна на обезпечителните мерки. Препис от частната жалба на ищеца срещу акта на ВТОС е бил връчен на ответника и производството пред ВТАС се е развило с участието на двете страни, поради което определението на ВТАС по чл.396, ал.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23/01.02.2023 г.

309/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново. по в.ч.т.д. №

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2