Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 07.05.2019, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 161/2019
Вид
Решение № 133
Подписан
07.05.2019
В сила
30.05.2019
Състав
ГЕРГАНА НИКОЛАЕВА БОЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 133 гр. Севлиево, 07.05.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА като разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА гр.д. № 161 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.127а, ал.2 СК.

Предявена е молба по чл. 127а, ал. 2 от СК, в която ищцата моли съда да разреши детето на страните Х.Г. Г., при липсващо съгласие на баща си, да пътува до * и страните от Европейския съюз за 10 дена по време на зимната и пролетната ваканция на детето, както и през определения ѝ месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Моли също да се издаде паспорт на детето за пътуване в чужбина по заявление, само от нея. Твърди, че с решение по гр.д. № 1135/2014 година по описа на Севлиевски районен съд били променени родителските права върху детето, като същите били предоставени на бащата, а на нея бил определен съответен режим на лични отношения с детето. Ищцата сочи, че по това време работела в *, но от месец септември 2016 година се установила да живее и работи в *, където работела с договор, който ѝ осигурявал работа от месец ноември до края на месец септември и дори месец октомври следващата година, като в останалото време ползвала платен отпуск. В. твърди, че има жилище, което се състои от две спални, хол, кухня и сервизни помещения и че има условия да взима детето в определени периоди от време, когато не е на училище. В исковата молба се твърди още, че поради местоживеенето си в чужбина ищцата не можела да изпълнява режима на лични отношения с детето, а правела това единствено в периодите, когато била в България. Според изнесеното в исковата молба ищцата многократно разговаряла с ответника да ѝ даде разрешение детето да пътува с нея до * и другите страни от Европейския съюз, но той не желаел доброволно да ѝ даде такова разрешение, както и да снабди детето с паспорт за тези му пътувания.

Същевременно сочи, че детето имало желание да пътува с нея, но бащата създавал пречки за това, независимо от обстоятелството, че е заявявала, че ще поеме всички разходи по пътуването на детето и ответника, както и за престоя им при нея в *, и по – точно в *.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адвокат Р.Н. от ВТАК, е представил писмен отговор, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. В отговора на исковата молба се сочи, че в нея липсват доказателства, че новите условия, при които ще отседне детето, са благоприятни за него. Липсват и доказателства за добро финансово благосъстояние на ищцата и битовата среда относно посоченото местонахождение на майката. Ответникът счита исканото напускане на страната за неоправдано, тъй като не е установено, че майката има възможност да се устрои на работа в чужбина и да получава доходи, с които да е в състояние да издържа детето и бащата, както е посочила в молбата си. Твърди, че е налице само едно голословно изразено евентуално желание майката да поеме издръжката на детето и бащата, но същото не е подкрепено с доказателства, за да може да се приемат за безспорно защитени интересите на детето. Същевременно сочи, че ищцата не била установила, че живее и работи в * по договор, вкл. и такъв, даващ ѝ правото да ползва в определен период платен годишен отпуск. Липсвали и факти, че се е установила да живее при доказани добри условия в *. Ответникът не отрича правото на детето на свободно придвижване, но не изразява съгласие с искането в молбата на ищцата, мотивирайки се с липсата на конкретни факти, касаещи устройването на същата в *. Намира също така, че не са налице основания за уважаване на молбата, съблюдавайки интересите на детето, при съображения на първо място за неговото пребиваване и пребиваването на майката. Счита целта на извеждането на детето за необоснована и относно релевантния въпрос – наличие на нужда и интерес за пътуване.

На следващо място в отговора на исковата молба се излагат съображения, че подобно разрешение би внесло правна и житейска несигурност у бащата и не би способствало за съхраняване на отношенията на детето с родителя, упражняващ родителските права, както и че би довело до неоправдана, последваща промяна на личните контакти с детето. Счита, че не без значение за спора е и факта, че съдебните решения, посочени в отговора на исковата молба, по несъмнен начин доказват, че от раздялата на родителите и до момента грижи за детето полага само бащата, включително и с помощта на неговите родители. Ответникът сочи, че в тези съдебни решения има данни за постоянно местене и пътуване в чужбина на молителката, както и за безотговорно нейно поведение като родител.

Ответникът сочи, че с исковата молба не се представят доказателства във връзка с твърдението на ищцата, че има жилище в *, както и каквито и да било доказателства, за да бъде извършена предварителна преценка за мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да може да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето при евентуалното му пребиваване в чужбина /точен адрес, битови условия и др./. Ответникът сочи още в отговора си на исковата молба, че не са представени относими писмени доказателства, че майката има жилище с посочения капацитет, както и дали същото е собствено или ползвано под наем за определен срок. Не са представени и доказателства относно това с какви средства разполага ищцата за отглеждането на детето и доколко може да обезпечи нуждите му, както и доказателства за това какви конкретни доходи има ищцата, за да може да се грижи за детето при неговото пребиваване в *, включително и при пътуванията в страни от ЕС. Ответникът счита, че ищцата не сочи и не доказва с какъв договор е ангажирана като трудово заета – временен трудов договор, сезонна работа в чужбина или друг, при това в изискуемия писмен вид. В тази връзка намира, че следва да се съобразят и новите правила, по които българите и останалите граждани на Европейския съюз ще живеят на Острова след Brexit, касаещи работа и пребиваване, което само по себе си представлява едно бъдещо несигурно събитие, което не може да бъде основание за разрешение на съда. В заключение бащата сочи, че има опасения, че майката няма да спази срока за пребиваване на детето в *, както и че има вероятност същото да отседне на неизвестно за него място. Именно поради това моли съда да отхвърли предявения иск.

В хода на производството бе постигнато съгласие между страните майката еднолично да подаде документи за издаване на паспорт на детето Х., както и да получи същия, и детето Х.Г. Г. да пътува с майка си до *и другите страни от Европейския съюз всяка нечетна година за времето от 23.12. до 02.01. на следващата година, както и за един месец през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск. Основният спор между страните е за какъв период от време да бъде дадено това разрешение и дали детето да бъде придружавано при тия пътувания само от майката или и от друго, упълномощено от нея лице, като процесуалният представител на ответника заяви, че разрешението следва да се даде само на брата на ищцата С.Д.В..

По делото се събраха писмени и гласни доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: от удостоверение за раждане на детето Х.Г. Г. се установява, че страните са негови родители и че същото е малолетно. По делото не се спори, че с Решение № 26 от 13.02.2015 година по гр.д. № 1135/2014 година родителските права по отношение на детето Х. са били предоставени на бащата, като е определен режимът на лични контакти на детето с майката.

При изслушването на ищцата същата обясни, че от месец септември 2016 година живее и работи в *. Работела на трудов договор, който се сключвал за период от месец ноември до месец септември следващата година, като през останалото време ползвала отпуск. Ищцата обясни, че живее с приятеля си в каравана, в която условията за живот са много добри, и че детето може да пребивава при нея без проблеми. От обясненията на ищцата стана ясно, че когато си идвала в България, за да се види с детето си, непрекъснато била ограничавана от баща му, който ѝ поставял различни условия за виждането на детето. Въпреки че предлагала на ответника да дойде заедно с детето при нея в *, разходите по който престой ще бъдат поети от нея, ответникът не давал съгласие за това.

Г.Г. заяви, че живее с детето си в собствено жилище и че по принцип бил съгласен Х. да ходи заедно с майка си в *, но след като тя започнала да се държи лошо и да настройва детето срещу него, не искал то да посещава майка си в чужбина. В заключение заяви, че няма против детето да ходи при майка си в *, както и същата да се снабди с паспорт за детето, но изрази съмнение за това дали ако го пусне с ищцата, тя ще го върне в България.

По искане на ищцата съдът допусна до разпит свидетелката К.Л.. Тя обясни, че познава Д. от времето, когато са били заедно в *. От показанията на Л. стана ясно, че Д. живее с приятеля си в *, която се състои от огромен хол, две спални и баня с тоалетна. Стаите са обзаведени с всички необходими мебели и се отоплява на газ. Преди време ищцата работела във фирмата, в която работела свидетелката Л., но двете обитавали каравана, в която живеели 6 човека. От известно време обаче В. работела на постоянен договор в друга фирма и обитавала каравана с много по – добри условия от предходната, и която била предназначена за семейство. Освен че условията били много добри за живеене, пред караваната имало и място за отдих, което създавало допълнителен уют. Л. сподели и че докато е била на гости се е случвало детето да разговаря с майка си по телефона, като ищцата се интересувала от това какво прави, как е минал денят му и т.н.

Свидетелят Х. Г. – баща на ответника, изрази пред съда резерви относно пътуването на внука му до * и гостуването при майка му, тъй като детето било все още малко – на 9 години. Освен това той не знаел при какви условия живее Д., а и климатът не бил много добър за Х., който страдал от алергия. Свидетелят Г. обясни, че детето разговаряло с майка си по телефона почти всеки ден, като имало навик да включва разговора на високоговорител, при което, чувайки думите на майката, имал чувството, че тя настройвала детето срещу бащата.

Ищцата представи по делото преведени на български език няколко документа, от които е видно, че същата работи в * като общ работник в разсадник, като има сключен трудов договор за времето от

27.11.2018 година до 22.09.2019 година. Заплащането е почасово, като почасовата ставка е 8,10 британски лири. Настоящият ѝ адрес в Обединеното кралство е: *. Ищцата представи и превод на документ, удостоверяващ, че караваната, в която живее, се състои от дневна/кът за хранене; кухня; баня с тоалетна, мивка и душ и две двойни спални.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че детето живее с баща си в новозакупено жилище, находящо се на *. Х. е ученик в * клас в * в гр.

Севлиево. При разговор със социалните работници детето е споделило, че желае да гостува на майка си в *, за да разгледа забележителностите на града, както и заради това, че му е интересно да пътува със самолет.

От така установеното съдът прави следните правни извод:

Съгласно разпоредбата на чл.

127а, ал. 1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите.

В случай, че такова не може да бъде постигнато, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето- чл. 127а, ал. 2 от СК. В настоящия случай ищцата, като майка на Х., който е на 9 години, заяви, че иска да извежда детето зад граница за един месец през лятото, когато баща му не ползва платения си годишен отпуск, както и за времето от 23.12. всяка нечетна година до 02.01. следващата година, за да ѝ гостува в *, където същата работи.

Разпоредбата на чл.

35 от Конституцията на Република България регламентира правото на свободно предвижване за всеки български гражданин, какъвто е и детето. Разпоредбата на чл.