Присъда № 15 от 27.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ : Срещу подсъдимия С. Л. А. от с. ***, обл. Ловешка, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.249, ал.1, пр.1-во, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 11:43:42 часа до 12:10:50 часа на 26.08.2024 год., в гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта с №***, издадена от банка „Юробанк България“ АД по сметка № ***, без съгласието на титуляра П. Б. П. с постоянен и настоящ адрес: ***, като извършил 3 /три/ броя картови трансакции и изтеглил сума в общ размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, както следва:

На 26.08.2024 год. в 11:43:42 часа от ATM А 5600510, собственост на ,,Централна кооперативна банка" АД, изтеглил сума от 50,00 лева /петдесет лева/

На 26.08.2024 год. в 11:45:52 часа от ATM А 5600510, собственост на ,,Централна кооперативна банка" АД, изтеглил сума от 50,00 лева /петдесет лева/

На 26.08.2024 год. в 12:10:50 часа от ATM А 5600510, собственост на ,,Централна кооперативна банка" АД, изтеглил сума от 50,00 лева /петдесет лева/, като деянието не представлява по - тежко престъпление.

В съдебно заседание представителят на ОП – Ловеч, зам. окръжният прокурор Д. Д. заявява, че поддържа обвинението на ОП – Ловеч по отношение на подсъдимия А., така както е предявено в хода на ДП и с обвинителния акт.

Счита, че в конкретния случай се касае за деяние, което е извършено с пряк умисъл, при което подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

По отношение индивидуализацията на наказанието по вид и размер предлага на настоящата инстанция да съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия и факта, че същият е реабилитиран, но преди това е бил осъждан многократно за престъпления против собствеността. Счита, че реабилитацията заличава предишните осъждания, но винаги е от значение при индивидуализацията на наказанието.

При тези съображения, моли съда да наложи наказание в предвидения от закона минимум от 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият С. Л. А., нередовно призован, не се явява, като съдът даде ход и разгледа същото при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК, в негово отсъствие. Подсъдимият А. се представлява от упълномощеният си защитник – адв. В. Г. от ЛАК.

Защитникът адв. Г. моли съда да признае подзащитния му за невинен, поради липса на субективен състав на престъплението. В тази връзка счита, че не е установено от събраните данни по делото, както в ДП, така в съдебно заседание, че деянието е извършено виновно, без съгласието на пострадалия, 1 излага аргументи в тази връзка.

Твърди, че подсъдимият А. и пострадалият П. са се познавали от деца, тъй като живеят в едно и също населено място - с. *** и са били в много добри отношения. Сочи, че тези данни са по твърдение на А. и неговите думи са, че те са били в приятелски отношения. Заявява, че А. твърди, а няма и противни доказателства, че дори е закрилял пострадалия, не е позволявал на другите мъже от селото да имат лоши отношения към пострадалия, да го иронизират и да посягат физически на същия. Нещо повече, често подсъдимият е отслужвал с дребни суми на пострадалия, дори му е помагал във всяко едно отношение.

Твърди, че по молба на пострадалия подсъдимият му е теглил от неговата стара банкова карта суми, които той е пожелал, което се е налагало, защото пострадалият е психически болен, диагностиран още на 16.02.1982 г. с диагноза параноидна шизофрения.

Заявява, че подсъдимият твърди чрез него, че на въпросната дата, за която му е повдигнато обвинение на 26.08.2024 г., че е изтеглил сумата от 150 лева без съгласието на пострадалия П. П., че това е станало дори по негова молба, като П. му е дал картата заедно с пин – кода.

Защитата счита, че на ДП е следвало да бъдат събрани достатъчно доказателства за отношенията на подсъдимия и пострадалия, както и за отношенията на подсъдимия и сестрата на пострадалия – Н. Б. П., която е подала сигнала в МВР.

Предлага алтернативно, ако съдът не сподели доводите и аргументите на защитата и приеме, че са налице предпоставките на чл.303, ал.2 от НПК, т.е. че деянието е доказано по несъмнен начин и че следва да се реализира наказателната отговорност по отношение на подсъдимия, моли наказанието да бъде определено при условията на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по чл. 55, ал. 1 от НК, а именно да му бъде определено наказание под предвидения минимален размер, в размер до 6 месеца, което наказание на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

От съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство писменни и гласни доказателства, от заключениeто на аудио - техническата експертиза, настоящият състав прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият С. Л. А. е роден на *** год. в гр.Ловеч. Завършил основното си образование в училище „Васил Левски“ в *** където и живеел.

Безработен. Живее на съпружески начала с Г. Т. В.а с която имат едно дете. Не се ползвал с добро име в селото, тъй като многократно бил осъждан в миналото, предимно за престъпления против собствеността.

Св.П. Б. П. живеел в същото село заедно с майка си - Г. Д.а Б. на 81 години, трудно подвижна и глуха. П. също бил пенсионер по болест и страдал от параноидна шизофрения. За тях се грижела сестрата на св. П. свидетелката Н. Б. П.. Свидетелят получавал помощи. За целта имал сметка и дебитна карта към нея, издадена от „Юробанк България" АД /„Postbank" .

2

Подсъдимият А. и св. П. П. се познавали тъй като живеели в едно село. От известно време А. започнал по-често да му се обажда, по-често да ходи в дома му - „пишел му се за приятел“, както се изразява св. П.. В тази връзка подсъдимият успял да убеди П. да кандидатства пред банка за да изтегли кредит, тъй като му трябвали пари, като за целта му взел личната карта. Тъй като П. имал ниски доходи банката отказала да му отпусне кредит.

На 26.08.2024 год., около обяд А. отново отишъл в дома на П.. Двамата пили бира. Подсъдимият му поискал пари в заем и П. му казал, че ще му даде сума в размер на 1 300 лева. Когато П. отишъл за парите, А. взел от чанта банковата му карта с прикачен към нея ПИН код, след което си тръгнал.

Впоследствие изиграл дадените му пари на покер автомати. От ATM устройство срещу ресторант „Национал“ в гр. Ловеч, изтеглил сума в размер на 150 лева, които също изиграл.

Същият ден, около 18:00часа, св.П. решил да отиде до магазина за продукти, когато установил, че му липсва дебитната карта заедно с ПИН кода.

Притеснил се и се обадил на сестра си - св. Н. П.. Тя веднага пристигнала и се обадила на тел. 112. Дебитната карта била блокирана. При направено извлечение от сметката се установило, че на три пъти била изтеглена сума в размер на 50 лева или обща 150 лева. П. се усъмнил, че С. А. е сторил това, тъй като никой друг не бил ходил в дома му.

С. Л. А. бил установен и при проведена беседа същият признал за стореното и се ангажирал да възстанови сумата. Категоричен бил, че 1 300 лева са му били дадени от П. доброволно в заем. В последствие и П. потвърдил, че е дал сумата от 1 300 лева на А. доброволно, но дебитната му карта подсъдимият А. бил отнел без неговото знание и изтеглил сумата в размер на 150 лева без неговото съгласие.

С Протокол за доброволно предаване на 29.08.2024 год., С. А. предал един брой дебитна карта, издадена на името на П. П. и един брой отрязък с изписан ПИН код.

За целите на разследването и на основание чл. 62, ал. 5 от ЗКИ, св.П. П. дал съгласието си за разкриване на информация, съставляваща банкова тайна, относно извършени трансакции по сметката му.

От писмо с № 1201/1873 от 13.11.2024 год., на „Postbank“ е видно, че на името на П. Б. П. за процесният период има активна сметка. Към посочената сметка имал издадена дебитна карта с номер ***. С посочената карта в определеният период били извършени следните трансакции от едно и също ATM устройство, както следва:

На 26.08.2024 год., общо три трансакции: в 11:43:42часа, сума в размер на 50,00 лв.; в 11:45:52 часа, сума в размер на 50,00 лв.; в 12:10:50 часа, сума в размер на 50, 00 лв.

Клиента нямал активирано известие при осъществяване на всяка операция. След блокиране на картата не са били извършвани трансакции или опити за такива. Посочените операции били извършени на ATM устройства, 3 собственост на друга банка /ЦКБ/. На база на извършената проверка било установено, че оспорените операции са протекли с оригиналната банкова карта и въведен ПИН.

Видно от писмо с изх. № 2185 от 22.10.2024 год., на Д „НС 112“, районен център - Монтана, обаждането за случая е постъпило в 15:19:56 часа на 28.08.2024 год., от лице представило се за Н. Б. П.. На предоставената информация - копия от електронните картони и запис на повикването към ЕЕНСП 112, регистрирано на 28.08.2024 год., била извършена Аудио техническа експертиза. Предоставения за изследване CD R, марка „Му MEDIA", съдържал 1/един/ аудиофайл, представляващ запис на телефонен разговор с продължителност 3 мин. и 15 сек., между жена и оператор на Дирекция „НС -112". Съдържанието на разговора е приложено към експертизата на хартиен носител.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че подсъдимият С. Л. А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.249, ал.1, пр.1-во, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 11:43:42 часа до 12:10:50 часа на 26.08.2024 год., в гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта с № ***, издадена от банка „Юробанк България“ АД по сметка № ***, без съгласието на титуляра П. Б. П. с постоянен и настоящ адрес: ***, като извършил 3 /три/ броя картови трансакции и изтеглил сума в общ размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, както следва:

На 26.08.2024 год. в 11:43:42 часа от ATM А 5600510, собственост на ,,Централна кооперативна банка" АД, изтеглил сума от 50,00 лева /петдесет лева/

На 26.08.2024 год. в 11:45:52 часа от ATM А 5600510, собственост на ,,Централна кооперативна банка" АД, изтеглил сума от 50,00 лева /петдесет лева/

На 26.08.2024 год. в 12:10:50 часа от ATM А 5600510, собственост на ,,Централна кооперативна банка" АД, изтеглил сума от 50,00 лева /петдесет лева/, като деянието не представлява по - тежко престъпление.

От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия А. чрез действие, като последният лично на три пъти е осъществил горецитираните транзакции. Средството за извършване на това престъпление е самия платежен инструмент - в случая дебитната карта. Данните за платежния инструмент е неговия ПИН код, като ноторно известно е, че дебитните карти са поименни. Така предмета на престъплението е чужд за дееца, което е изискване за обективния му състав. За довършеността на това престъпление е достатъчно платежния инструмент да се използва без знанието и съгласието на титуляра, не е нужно да са изтеглени пари. Това престъпление е формално, на просто извършване. В случая има изтеглени пари на обща стойност 150 лева.

Имуществените вреди са изключени от диспозицията на престъпния състав и са ирелевантни за правната квалификация. В този смисъл решеващият съд 4 съобразява : Решение № 86/13.05.2021 г. по н.д. № 294/2021 г. на ІІІ н.о. на ВКС и Решение № 60134/02.07.2021 г. по н.д. № 488/2021 г. на І н.о. на ВКС.

От приложената разпечатка от „Postbank“ се установява, че са извършени три броя транзакции. Предмет на престъплението не са получените пари, а неправомерното ползване на дебитната карта и нейния ПИН код. В случая подсъдимият е използвал дебитната карта с ПИН кода без знанието и съгласието на титуляра – св. П. Б.. От друга страна, деянието не съставлява по - тежко престъпление с оглед изискването за обективния му състав.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, като форма на вина, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и въпреки това е искал тяхното настъпване. А. е съзнавал, че дебитната карта е на друго лице, че не той е нейния титуляр.