Разпореждане № 321 от 02.02.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 250/2021
- Вид
- Разпореждане № 321
- Подписан
- 02.02.2021
- Състав
- Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 321 гр. Варна , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Николай С. Стоянов като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20213100100250 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на А А.
При извършената служебна проверка съдът намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК. Поради това следва производството по делото да бъде оставено без движение, а на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок от получаването на съобщението. При неизпълнение на указанията в предоставения за това срок, производството по делото ще бъде прекратено изцяло или в съответната част.
Воден от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.д. №250 по описа за 2021г. на ВОС, 11-ти с-в.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника:
1/ да обоснове съвместната пасивна легитимация на Народно събрание на РБ (конкретен орган с делегирана от Държавата функция) и на Държавата на РБ по исковете за вреди от приемане на нормативен акт в противоречие с КРБ и с правото на ЕС, като вземе предвид, че с оглед твърденията на ищеца първият ответник (НС на РБ) би бил субституент на втория, който би бил (по твърдения) легитимираният отговорен за деликта субект;
2/ евентуално с горното да посочи конкретен ответник (един от двамата), срещу който насочва исковете си за вреди от приемане на нормативен акт или текст в противоречие с КРБ и с правото на ЕС;
3/ евентуално с горното да въведе такива фактически твърдения, които да навеждат на разлика в материалния статут на двамата ответници, конкретно по въпроса за отговорността от приемане на нормативен акт/текст в нарушение на КРБ и на правото на ЕС;
1
4/ извън горното да уточни дали с двете групи нарушения: А/ приемане на нормативен акт в противоречие с КРБ и с правото на ЕС; и Б/ бездействие след обявяване на нормативния акт (текст) за противоконституционен – претендира да е извършен един общ траен деликт или сочи отделни деликтни деяния;
5/да уточни формирането на сумата по главния иск за материалани щети:
- да посочи основно и брутно свое възнаграждение към деня на исковото уволнение, базирано на сочения за противоречащ на ЕС и КРБ законов текст;
- да посочи дали соченото „повишаване в ранг“ е било автоматично или е изисквало процедура и каква, съответно да посочи точния месец, на който сочи да е следвало да настъпи „повишаването в ранг“;
- да посочи основно и брутно свое възнаграждение към деня след като е следвало да настъпи „повишаването в ранг“ и до възстановяването на работа;
- да посочи окончателна начална дата на иска (в обстоятелствената част на ИМ се сочи 07.01.2019г., а в петитума 07.07.2019г.);
- с оглед на тези уточнения да посочи окончателен и съответен размер на главния иск за материалани щети (неполучени заплати от 07.01/07.2019г. до 14.07.2020г.), като в това число съобрази и пропорционалната част от началния и от крайния месец в периода);
-при промяна размера на главния иск да уточни и размера на акцесорния;
6/ ако по пункт 4 от указанията сочи отделни деликтни деяния – да заяви отделни петитуми на отделните обезщетителни искове за отделните деяния и за отделните периоди на всяко от тях;
7/ да представи доказателства за платена на ВОС държавна такса, която да изчисли в размер по 4% от цената на всеки самостоятелен иск (предявени са 4 иска или евентуално в хипотеза по пунктове 4 и 6 от указанията – осем), но не по-малко от по 50.00лв. по всеки самостоятелен иск – тъй като трайната съдебна практика приема, че процесните искове не са по ЗОДОВ, а по реда на чл.49 от ЗЗД.
При неизпълнение на указанията в посочения срок, производството ще бъде прекратено, на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2