Решение № 222 от 20.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Добрич, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20253230102869 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ВЕНИК“ ЕООД, с ЕИК 124643739, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от управителя В. Н. В., чрез адвокат Н. К. от АК-Добрич срещу „ЕКОТЕРМ“ ЕООД, ЕИК 124077180, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ***, представлявано от управителя Д. Г. И..

Исковете са с пр. осн. чл.327 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумите от:

1) 213.70 евро, /417,98 лв. / с включен ДДС - представляващи незаплатена от купувача-ответник цена по договори за покупко-продажба на стоки - ВиК части и материали, обективирани в данъчни фактури, както следва:

Фактура №**********/02.07.2024г. в размер на 127,50 /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева с ДДС;

Фактура №****/02.07.2024г. в размер на 6 0 , 5 4 /шестдесет лева и петдесет и четири стотинки /лева с ДДС;

Фактура №****/15.08.2024г. в размер на 98,21 /деветдесет и осем лева и двадесет и една стотинки/ лева с ДДС;

Фактура №****/28.08.2024г. в размер на 58,30 /петдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лева с ДДС;

Фактура №****/20.09.2024г. в размер на 73,43 /седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ лева с ДДС.

1. ) 30.67 евро /60,00 лева/ - представляващи законната лихва от деня на забавата, изчислена от датата на изтичане на 14-дневния срок от датата на получаване на всяка фактура до датата на подаване на настоящата 1 искова молба, както следва:

20,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№**********/02.07.2024г., за периода от 17.07.2024г. до 10.10.2025г.;

9,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№****/02.07.2024г., за периода от 17.07.2024Г. до 10.10.2025г.;

14,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№****/15.08.2024г., за периода от 30.08.2024г. до 10.10.2025г.;

8,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№****/28.08.2024г., за периода от 12.09.2024г. до 10.10.2025г.;

9,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура №****/20.09.2024г., за периода от 05.10.2024Г. до 10.10.2025г.

2. ) Законната лихва върху главницата от 213.70 евро /417.98 лв./, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 10.10.2025г. до окончателното заплащане на вземането.

В исковата молба се излага, че между страните били налице търговски отношения през 2024г., като ищецът в качеството си на продавач, е продал на ответника ВиК част и материали. За осъществените продажби от ищцовото дружество, е издало следните 5 броя фактури, на обща стойност 417.98 лв., с номера:

Фактура №**********/02.07.2024г. в размер на 127,50 /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева с ДДС;

Фактура №****/02.07.2024г. в размер на 60,54 /шестдесет лева и петдесет и четири стотинки /лева с ДДС;

Фактура №****/15.08.2024г. в размер на 98,21 /деветдесет и осем лева и двадесет и една стотинки/ лева с ДДС;

Фактура №****/28.08.2024г. в размер на 58,30 /петдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лева с ДДС;

Фактура №****/20.09.2024г. в размер на 73,43 /седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ лева с ДДС.

Съгл. чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, в настоящия случай – от извършване на услугата. От деня, следващ предаването, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за вредите, които е причинил на ищеца от виновното неизпълнение на паричното си задължение. Така е налице неизпълнено задължение за заплащане на цена по неформален договор за продажба на стоки, обективирани във фактури на обща стойност 417.98 лв. с ДДС. Въпреки многократните разговори, водени с длъжника, същият не е погасил задължението си към 10.10.2025г. Ищецът претендира на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва за забава върху 2 непогасената главница в размер на 60.00 лв., изчислена от датата на изтичане на 14-дневния срок от получаване на данъчната фактура по смисъла на чл.303а, ал.3 от Търговския закон до датата на подаване на настоящата молба, както следва:

-20,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№**********/02.07.2024г., за периода от 17.07.2024г. до 10.10.2025г.;

-9,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№****/02.07.2024г., за периода от 17.07.2024г. до 10.10.2025г.;

-14,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№****/15.08.2024г., за периода от 30.08.2024г. до 10.10.2025г.;

-8,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№****/28.08.2024г., за периода от 12.09.2024г. до 10.10.2025г.;

-9,00 лева, представляващи обезщетение за забава по фактура

№****/20.09.2024г., за периода от 05.10.2024г. до 10.10.2025г.

С оглед запазването на добрите търговски отношения между страните, „ВЕНИК" ЕООД изпратило чрез ЧСИ Н. Н., рег. №810 в КЧСИ, Покана за доброволно изпълнение до „ЕКОТЕРМ" ЕООД, връчена на 29.07.2025г. по седалище и адрес на управление на дружеството, която е приложена като доказателство към исковата молба, но плащане на задълженията не е последвало от страна на ответника.

След уважаване на молба от страна на „ВЕНИК" ЕООД в рамките на ч.гр.дело №2544/2025г. по описа на Районен съд - Добрич на осн. чл.390 от ГПК, е издадена Обезпечителна заповед №32/16.09.2025г., въз основа на Определение №2365/ 12.09.2025г., с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещия иск на „ВЕНИК" ЕООД срещу ответника „ЕКОТЕРМ" ЕООД, чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника, открити на територията на Република България.

Въз основа на посочената обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело №865/2025г. по описа на ЧСИ Н. Н., с рег. №810 в КЧСИ, с район на действие: ОС - Добрич. В хода на изпълнителното производство е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, открити на територията на страната.

Съдът по ч. гр. д. №2544/2025г с горецитираното определение е дал 1мес. срок на ищцовото дружество да предяви иск срещу ответника, считано от издаване на обезпечителната заповед /16.09.2025г./. В указания срок, на 11.09.2025г, ищецът е подал настоящата искова молба, която е допустима.

С оглед гореизложеното, ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати и сторените съдебни разноски по делото, вкл. и тези по обезпечителното производство по ч. гр. д. №2544/2025г по описа на ДРС.

В исковата молба е посочена банкова сметка, по която ответникът може 3 да плати задълженията към ищеца.

С разпореждане от 10.11.2025г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на ответното дружество на 26.11.2025г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.

От представените доказателства се установява, че между страните са възникнали търговски взаимоотношения по повод сключени през 2024г. договори за продажби, по силата на които, ищецът е продал стоки на ответника, за което ищецът е издал пет фактури, а именно: Фактура №**********/02.07.2024г. в размер на 127,50 /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева с ДДС; Фактура №****/02.07.2024г. в размер на 60,54 /шестдесет лева и петдесет и четири стотинки /лева с ДДС; Фактура №****/15.08.2024г. в размер на 98,21 /деветдесет и осем лева и двадесет и една стотинки/ лева с ДДС; Фактура №****/28.08.2024г. в размер на 58,30 /петдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лева с ДДС; Фактура №****/20.09.2024г. в размер на 73,43 /седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ лева с ДДС.

Сумите по петте горепосочени фактури /общо в размер на 417.98 лв./ не са заплатени от ответника. Въпреки отправените покани към него, същият не е ангажирал доказателства за предложено от него парично изпълнение, поради което, ищецът е предявил настоящите осъдителни искове срещу ответното дружество.

В хода на производството, се установи, че няма извършено плащане от страна на ответника по издадените фактури. При тези обстоятелства и данни по делото, искът за претендирана главница в размер на 417.98 лв. следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

При уважаване на главния иск, поради забава в плащането следва да се уважи и акцесорния иск за заплащане на сумата от 60.00 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащане на главното задължение по всяка от петте процесни фактури в размер на законната лихва, изчислено от датата на изтичане на 14-дневния срок от получаване на данъчната фактура по смисъла на чл.303а от ТЗ до датата на подаване на исковата молба – 10.10.2025г., а именно: за периода от 17.07.2024г. до 10.10.2025г.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2026г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването 4 му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липса на искане от ответната страна, делото да се разгледа в отсъствието и, както и дадено указването на ответника за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно определение на 12.03.2026г., съдът е прекратил съдебното дирене и е приел, че на налице предпоставките за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно от представените по делото писмени доказателства, исковите претенции за горепосочените суми по главния и по акцесорния иск, следва да се уважат като основателни.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът трябва да присъди в тежест на ответното дружество сторените от ищеца съдебни разноски. Съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК на л.52 по делото, реално сторените и доказани разноски са в общ размер на 316.57 евро, от която сума: 51.13 евро държавна такса, 200.00 евро - адвокатско възнаграждение, 20.45 евро – заплатена държавна такса по обезпечително производство по ч. гр. д.

№2544/2025г по описа на ДРС, приложено за послужване към настоящото дело, 44.99 евро – разноски по изп. дело №865/2025г по описа на ЧСИ Н. Н., рег с №810 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Добрич.

Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд