Решение № 148 от 22.08.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ямбол, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500152 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.И.У., ЕГН: **********, с.***************, чрез процесуалния му представител - адв. В.К. от ЯАК против Решение №260397/30.12.2021 г., постановено по гр.д.№4460/2019г. по описа на PC–Ямбол.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното: ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.У. с ЕГН **********, с адрес: с.******************, иск с правно основание чл.108 ЗС, да бъде признато за установено по отношение на Д.И.П. с ЕГН **********, с адрес: гр.*******************, В. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: ж.к.*************** и М.П.И. с ЕГН **********, с адрес: с.***************, че С.И.У. е собственик на 5.00 кв.м., представляващи част от УПИ-У-152 в кв.38 по плана на с.***** и да бъдат осъдени да предадат владението им на С.И.У..; ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.У. с ЕГН **********, с адрес: с.*************************, иск с правно основание чл.108 ЗС, да бъде признато за установено по отношение на Д.И.П. с ЕГН **********, с адрес: гр.*******************, В. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: ж.к.*************** и М.П.И. с ЕГН **********, с адрес: с.*****, обл.****, общ.****.ул.******* че С.И.У. е собственик на 25.00 кв.м., представляващи част от УПИ-У1-149 в кв.38 по плана на с.*** и да бъдат осъдени да предадат владението им на С.И.У..; ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.У. с ЕГН **********, с адрес: с.*************************, иск с правно основание чл.108 ЗС, да бъде признато за установено по отношение на Д.И.П. с ЕГН **********, с адрес: гр.*******************, В. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: ж.к.*************** и М.П.И. с ЕГН **********, с адрес: с.***************, че С.И.У. е собственик на 35.00 кв.м., представляващи част от УПИ-УН-149 в кв.38 по плана на с.*** и да бъдат осъдени да предадат владението им на С.И.У.; ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З ГПК, С.И.У. с ЕГН **********, с адрес: с.************************* да заплати на Д.И.П. с ЕГН **********, с адрес: гр.******************* направените по делото разноски за възнаграждение за един 1 адвокат в размер на 800,00 лева.

След дадени от въззивния съд указания за отстраняване на ОФГ, в производство по чл.247 ГПК, ЯРС е постановил Решение №260025/14.04.2022 г., с което допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №260397/30.12.2021 год. постановено по гр.дело № 4460/2019 год. по описа на ЯРС, като вместо по-горе описания диспозитив да се чете: „ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.У. с ЕГН **********, с адрес: с.*************************, иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д.И.П. с ЕГН **********, с адрес: гр.*******************, В. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: ж.к.*************** и М.П.И. с ЕГН **********, с адрес: с.*************** - собственици на части от УПИ-IХ-147, представляващ западна граница на имоти УПИ-V-152, УПИ-VI-149 и УПИ-VII-149, собственост на С.И.У., че ищеца С.И.У. е собственик на 18 кв.м., заключени между точки 1,2,3,4,5,6,7 и 8 от геодезическото заснемане и т.А и 17.00 кв.м., заключени между точки 8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от геодизическото заснемане и С и В от скицата на вещото лице от съдебно техническата експертиза, като ОТХВЪРЛЯ и иска, с който на основание чл.108 ЗС се иска да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението на 18 кв.м., заключени между точки 1,2,3,4,5,6, 7 и 8 от геодезическото заснемане и т.А и 17.00 кв.м., заключени между точки 8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от геодизическото заснемане и т. С и В от скицата на вещото лице от съдебно техническата експертиза".

С въззивната жалба н а С.И.У. решението на ЯРС се атакува с твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че съгласно събраните по делото доказателства - Скица с изх.№368/19.05.2020г. и съдебно-техническа експертиза на запад УПИ V-152, VI-149 и VII-149 в квартал 38 по плана на с.*** граничат с УПИ-IХ-147 в кв.38 по плана на с.*** - притежаван в съсобственост от ответниците, като УПИ-IХ-147 представлява западна граница на имотите на ищеца С.И.У. и включва ПИ-147 /собственост на Д. и.В.П.и/ и ПИ-150 /собственост на М.П.И./. Сочи, че по делото са налице доказателства, че оградата по западната граница между имоти УПИ V-152, VI-149 и VII-149 - собственост на С.У. и УПИ- IХ-147 - собственост на Д. и.В.П.и и М.П.И. е местена от страна на ответниците през 2016 г. В тази насока били показанията на св.И.Н. У., според който оградата по западната граница между имотите на сина му и ответниците е лек тип колове и мрежа, като през 2016 г. мрежата била изтикана и накъсана, а коловете изтрошени. Правен е опит да се уредят доброволно отношенията с ответниците, но опитът бил неуспешен, поради което извикали техник - инж.Д.П., която извършила съответните замервания и установила навлизане в имота на ищеца от страна на ответниците, но последните не се съгласили доброволно да преместят оградата. Жалбоподателят твърди, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, има несъвпадане между кадастралната, която се явява и регулационна линия на УПИ V-152, VI-149 VII-149 в квартал 38 по плана на с.Роза и частта от УПИ IX-147 представляваща ПИ-150 и измерената на място ограда. Твърди още, че извършената съдебно - техническа експертиза доказва по безспорен начин, че собствениците на УПИ-IХ-147 Д. и.В.П.и и М.И., са навлезли без правно основание в имотите на ищеца и ги ползват, без да имат право за това. Излага становище, че доколкото УПИ- IХ-147 не е поделен чрез доброволна или съдебна делба, не може да се приеме тезата на ответниците, че в имота на ищеца е навлязла в общ размер на близо 35 кв.м. по протежение на цялата граница на имота само М.И., тъй като същата била ползувател на имот №150. Жалбоподателят намира за абсолютно несъстоятелно посоченото от ЯPC, че „вещото лице дава заключение, че тези 35 кв.м. се ползват единствено от ответника М.П.И., която обаче на свой ред се легитимира като собственик на своята част от поземления имот с акт за собственост, който не е бил оспорен по делото". Въззивникът сочи още, че по делото са представили молба от 02.06.2021 г., с която са конкретизирали претенциите си по чл.108 ЗС, в съответствие с изслушаната СТЕ, а съдът, въпреки че е приел въпросната конкретизация, в атакуваното решение не се е произнесъл по нея. Моли 2

ЯОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на ответниците - Д.И.П., В. Д. П. и М.П.И., че С.И.У. е собственик на 18.00 кв.м., заключени между т.1,2,3,4,5,6,7 и 8 от геодезическото заснемане и т.А и 17.00кв.м., заключени между т.8,9,10,11,12,13,14,15, и 16 от геодезическото заснемане и т.С и В от скицата на вещото лице от СТЕ, както и да осъди ответниците да предадат владението на ищеца. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемите Д.И.П. и В. Д. П., двамата чрез адв. М.Г., ЯАК са упражнили правото си на писмен отговор, с който са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба, като са поискали оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС. Твърдят, че ищецът се позовава на част от заключението на в.л., което е в полза на предявеният иск, но пропуска друга част от същото - че има безспорни данни, че границите между имотите на страните по делото не са местени.

Възразяват, че позоваването на писменото становище на Д. и.В.П.и е неоснователно, защото първо това не е писмено доказателство, второ не е признание на иска и трето пак е използвана част от същото. Сочат, че след това има още няколко становища и са прилагани писмени доказателства, които ищеца явно не е видял или не е счел за необходимо да цитира и които са изцяло обсъдени от съда в мотивите му, при постановяване на атакуваното решение. Твърдят, че са голословни твърденията на свидетеля на ищеца, че през 2016 г. били местени границите между имотите на ищеца и на ответниците, а и свидетеля е заинтересован, предвид факта, че е баща на ищеца. Възразяват, че абсолютно по никакъв начин не е доказано навлизане на ответниците в имотите на ищеца без правно основание или че ги ползват без да имат право за това - всеки от тях притежава нотариален акт за имота си, много преди тези на ищеца и ползва имотите си повече от десет години в този им вид, т.е. в тези им граници, без някой да е оспорвал правата им. Молят ЯОС да остави жалбата без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено със съответните законни последици. Претендират присъждане на направените по делото разноски за втората инстанция.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата М.П.И. не се е възползвала от правото да подаде отговор на въззивната жалба и не е изразила становище по нея.

В о.с.з. въззивника С.И.У. не се явява, но се представлява от пълномощника адв.В.К., която поддържа въззивната жалба по изложенитеу в нея съображения. Поддържа и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. въззиваемите Д.И.П. и В. Д. П. се явяват лично и се представляват от адв.

М.Г. която оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор.

Моли за потвърждаване на решението на ЯРС. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции

В о.с.з. въззиваемата М.П.И. се явява лично, като заявява становище за правилност на атакуваното решение и иска потвърждаването му.

След преценка на доводите на страните, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

От НА № 68, том IV, рег.№ 5898, дело № 495/20.08.2012 год., на нотариус М.Д. с район на действие Районен съд Ямбол се установява, че ищецът С.И.У. е придобил в собственост УПИ- V152 в кв.36 по плана на с.Роза с площ 1 170 кв.м., а по доказателствен акт за собственост 1 100 кв.м. Съгласно НА №16, том IV, рег.№4799, дело №472/20.07.2018 год., на нотариус Т.Д. с район на действие Районен съд Ямбол, ищецът С.И.У. е придобил в собственост 1135/1230 идеални части УПИ-VI-149, целият с площ от 1230 кв.м., в кв.38 по плана на с.Роза. Видно от НА №114, том V, дело №1728/04.12.1989 год., ищецът С.И.У. е придобил в собственост 970/1440 ид.ч. от дворно 3 място цялото от 1440 кв.м. по НА, а по удостоверение и скица 980/1440 ид.ч., находящо се в с.Роза, съставляващо съсобствен парцел XIII-183,184.

Съгласно НА №178, том X, дело №3063/10.11.1993 год., ответника Д.И.П. е придобил в собственост, чрез покупко-продажба, дворно място, находящо се в с.Роза, съставляващо 845/1020 ид.ч. от парцел IX-147, целият от 1020 кв.м., в кв.38 по плана на с.Роза. Съгласно удостоверение за семейно положение ответниците Д.И.П. и В. Д. П. са съпрузи към 10.10.1993 г.

Видно от НА №88А, том IV, дело № 1625/13.03.1975 год., ответника М.П. е придобила по дарение в своя собственост дворно място, находящо се в с.Роза, цялото от 465 кв.м., съставляващо имот №184 от кв.43 по плана на с.Роза, за което се отрежда парцел ХIII183,184.

По делото е изслушана и приета съдебно техническа експертиза, видно от заключението на вещото лице Д. материализираната на място ограда между имотите на ответниците УПИ IX-147 и УПИ VIII-148, с границата, заснета в кадастралния план, съвпада. Несъвпадение има по западната граница на имотите, собственост на С.И.У. - УПИ V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 и ПИ 150, собственост на М.П.. Площта на ПИ 150 е част от УПИ IX-147. Няма реални части от УПИ V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 в кв.38 по плана на с.Роза, които да се ползват от ответниците - собственика на УПИ IX-147 Д.П..

Площта, заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7 и 8 от геодезическото заснемане и т.А е 18.00 кв.м., а площта заключена между точки 8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от геодизическото заснемане и т.С и В е 17 кв.м. И двете площи били използвани от собственика на ПИ 150 М.П.. В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице е посочило, че при оглед на място установило, че границата между УПИ V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 и ПИ 150 е материализирана с телена мрежа на метални колове, а оградата е видимо здраво прикрепена към терена.