Решение № 134 от 20.04.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Костинброд, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова в присъствието на прокурора Н. Кр. Г. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235, ал.1 ГПК.

Предявен е иск от страна на А. Г. Р., от гр. С., против СРС, с правна квалификация чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, в размер на 8000 лева, което е в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по ч. гр. дело №77896/2018г. и гр.д.№48691/2019г. по описа на 44 състав, ГО, СРС, заедно със законната лихва от подаване на ИМ в съда- 17.04.2025г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по заявление по реда на чл.410 ГПК през 2018 г., е било образувано ч. гр.д. № 77896/2018 г. по описа на СРС, с което е поискано да се осъди ответника по настоящото дело да заплати на заявителя сумата от 4049, 03 лева, ведно със законата лихва от подаване на заявлението в съда.

Сочи се, че срещу издадената ЗИ е било подадено възражение от страна на длъжника/ответника по настоящото дело, поради което е било образувано по искане на заявителя исково производство. Твърди се, че съдията- докладчик по исковото производство е бил разпоредил едва през 2023г. на основание чл.131 ГПК да се извърши размяна на книжа, като ОИМ е депозиран на 30.08.23г.

Твърди се, че след депозирана молба за бавност делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 28.05.24 г., като съдът се е произнесъл с решение едва на 26.03.25г./четири месеца след определения от закона срок/.

1

Сочи се, че делото не е било с фактическа и правна сложност, като с оглед неразумния срок на провеждане на съответното производство, ищецът по настоящото дело е претърпял множество неимуществени вреди, както и чувство за недоверие в съдебната система, безсилие и страх.

Ответната страна- СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.

Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца, като оспорва и техния размер.

Претендира разноски.

Контролираща страна РП- Костинброд оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него гр.д.№48691/2019г. по описа на 44 състав, ГО, СРС, което дело е било образувано по ИМ от 22.08.2019г. По посоченото гр.д. е бил постановен краен /невлязъл в сила съдебен акт/, а именно решение по реда на чл.235 от ГПК, от 26.03.2025г.

От събраните по делото доказателства се установява, че производството по гр.д. № 48691/2019г. по описа на 44 състав, ГО, СРС, е било образувано по искова молба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД от 22.08.2019г., , против А. Р., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1 КЗ. С определение от 15.08.20г., е било уважено отправеното искане от страна на ищците за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, явяващ се съсобственост на ответниците по делото.

С разпореждане от 19.02.2023 г./почти три години и половина след подаване на ИМ/, постановено по реда на чл.131 ГПК, е указано да се извърши размяна на книжа, като се връчи препис от ИМ и приложените към нея документи на ответника по делото.

На 26.11.2024г., е било проведено о.с.з., в хода на което делото е било обявено за решаване.

По делото е постановено решение 20138321 от 26.03.2025 г., с което са били уважени предявените от страна на ищеца искови претенции спрямо ответника по делото. Решението не е влязло в сила, доколкото е висящо пред СГС.

2

Съдът намира, че производството по делото е допустимо доколкото, производството пред СРС, не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което счита, че не е необходимо да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и няма постигнато споразумение.

В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Тези критерии са общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на производството, също поначало от значение е общата продължителност на производство, като е възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС , ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.

При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди 3 изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 б от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната; следва да се отчита, че самото осъждане /признаването на факта на увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.

Настоящият състав намира, че в случая общата продължителност на производството по делото е почти 6 години, от които за времето от подаване на ИМ в съда 22.08.2019 до 19.02.2023г./постановяване на разпореждане по реда на чл.131 ГПК/, период от около 3 години и половина, както и за времето от обявяване на делото за решаване 26.12.24г./след изтичане на предвидения в закона срок за постановяване на решение/ до 26.03.25 г., когато е било поставено решението по делото/приблизително четири месеца/ или общо 3 години и 10 месеца, по делото неоснователно се е бездействало.

Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с продължителност на забавянето, характера на производството, съдът намира, че в разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо естество, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 2600 лева/ по 700 лева на година/ или паричната 4 равностойност в евро, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и страдания, които са установени по делото. С оглед на гореизложеното предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до пълния предявен размер от 8000 лв. следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да и бъдат присъдени сторени разноски, като се претендират сумите от 10 лв. за платена държавна такса, както и 700 лв. оказана безплатна адвокатска помощ. С оглед частичната основателност на исковата претенция на ищеца, то следва да му бъде присъдена сумата от общо 230, 75 лева/118, 03 евро.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 , във вр. ал. 8 от ГПК, ответникът има право на разноски, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата от 120 лв., като с оглед изхода на делото на страната следва да се присъди сумата от 81 лв./41, 41 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Софийски районен съд, ЕИК*********, с адрес гр. С., представляван от А. А., ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Р., ЕГН**********, по предявения иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ , сумата от 2600 лв./ 1 329,24 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.

№48691/2019 г. по описа на 44 състав, ГО, СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпените неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2600 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв.

ОСЪЖДА Софийски районен съд, ЕИК*********, с адрес гр. С., представляван от А. А. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Т.- САК, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, вр.чл.38, ал.1 ЗА, сума в размер на 222 30, 75 лева/118, 03 евро, 5 представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията.

ОСЪЖДА А. Г. Р., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал.

8 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд, ЕИК*********, с адрес гр. С., представляван от А. А., сума в размер на 81 лв./41, 41 евро, представляваща сторените разноски в исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на РП- Костинброд.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6