Решение № 199 от 21.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. С.З., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20265530200*** по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № *** от *** год. издадено от началник група в ОД на МВР – С.З., Сектор „Пътна полиция” – С.З., с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателката Г. Г. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща упълномощен адвокат, като поддържа жалбата и молбата за отмяна на издаденото НП. Претендират се разноски направени за адвокат в размер на 300 евро.

Наказващият орган е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представя писмено становище чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери правилността на издаденото НП, приема установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и от надлежна страна - наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция.

Жалбата е основателна.

Жалбоподателката е правоспособен водач на моторни превозни средства, категория В М и има регистрирани предишни нарушения на правилата за движени по пътищата – виж лист 16 – 20 от делото.

1

На *** г., около 10.10 часа в град С.З. на ул.***, в посока ***, В.Р. на длъжност мл.инспектор Първо РУ С.З. при ОДМВР С.З., в присъствието на колегата си Д.Г. констатирали, че управляваният от жалбоподателката автомобил *** с рег. № ***, собственост на П.А.П. е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, считано от *** г.

Във връзка с установеното при проверката на жалбоподателката е съставен и връчен АУАН, Серия GA, № ***/***г., за това, че на *** г., около 10.10 часа, в град С.З. на ул.***, в посока ***, управлявала автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на П.А.П., като МПС не е регистрирано по установения ред – нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.

При разглеждане на административната преписка и извършена в хода й проверка, всички материали по преписката са изпратени в Районна прокуратура - С.З. с оглед данни за престъпление от общ характер /по чл.345 ал.2 от НК/.

Прокурорът от РП - С.З., след като се е запознал с материалите по преписката, с постановление от *** г. е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН копие от постановлението ведно с материалите по преписката на ОД МВР С.З. е изпратил за преценка за налагане на административно наказание по Закона за движение по пътищата и ЗАНН.

Въз основа на посоченото постановление за отказ да се образува наказателното производство по прокурорска преписка вх.№ *** г. на РП - С.З. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателката за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приобщените по делото и приети с определение писмени доказателства – акт за нарушение; заповед № ***/*** г.; справка за нарушител/ водач; справка за собственост на МПС; уведомление от Гаранционен фонд до Началник ОД МВР С.З.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от *** г.

Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че на *** г. управлявания от жалбоподателката автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, считано от *** г., на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, която разпоредба сочи, че "служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство". Регистрацията се прекратява служебно след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, за което обстоятелство обаче се уведомява и собственикът на превозното средство, както предвиждат и чл.143 ал.10 от ЗДвП и чл.18б ал.2 във връзка с ал.1 т.8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г.

Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.140 ал.1 вр. с чл.143 ал.10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация. Нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС – чл.143 ал.10 от ЗДвП и чл.18 т.2 вр. с чл.18 б ал.1 т.8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. е лаконична, поради което са приложими общите правила на 2

АПК. Казано е единствено, че това става след уведомление от Гаранционния фонд, но съществува законова празнота относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по регистрация на МПС, както и срока, в който той следва да издаде акта по дерегистрация. Следователно, обективно невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. А това, че в процесния случай същият не е бил уведомен е обстоятелство, което се установява от липсата на ангажиране на доказателства в обратния смисъл. Именно поради това и в чл.143 ал. 10 от ЗДвП, и в чл. 18б ал.3 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е изрично регламентирано уведомяване на собственика.

Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на задължението на собственика да поддържа валидна застраховка "Гражданска отговорност", за което неизпълнение последният би имал знание при полагане на дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен индивидуален административен акт. По реда на чл.26 ал.1 от АПК за започване на производството, административният орган е длъжен да уведоми известните заинтересовани граждани, в случая собственика на МПС. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по общите правила на АПК.

От Гаранционен фонд е било изпратено уведомление до Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР С.З.. Въз основа, на същото и на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП регистрацията на процесния автомобил е служебно прекратена, поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност“. По преписка №*** г. на РП - С.З. е установено, че липсват данни за настъпилото служебно прекратяване да е уведомен собственика на МПС.

При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията на пътното превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация и предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл.143 ал.6 от ЗДвП). Връщането на регистрационните табели в сектор ПП е елемент от фактическия състав на доброволната дерегистрация.

В случая, освен, че при съставяне на АУАН автомобилът е бил с регистрационни табели, наказващият орган не е събрал доказателства, че органът по дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и съобщаване на акта по реда на АПК.

Установява се, че собственикът на процесното МПС не е бил изрично уведомен, съответно не е научил за факта на прекратената регистрация, включително по друг начин. Този извод е възприет и в постановленито на прокурора за отказ да образува наказателно производство и по настоящото дело няма доказателства в подкрепа на противното.

Съгласно чл. 6 ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателката /която не е собственик на процесното МПС/, което се субсимира под състава на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен собственика на когото е регистриран автомобила, въпреки изричното указание на чл.143 ал.10 от ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно – прекратяването на 3 регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение у жалбоподателката.

По делото не се събраха доказателства в насока, че извършената дерегистрация е била съобщена и известна на жалбоподателката, при което не може да се твърди и че същата й е известна.

В процесния случай от доказателствата по делото не се установяват нито умисъл, нито непредпазливост при извършване на въпросното деяние. И двете хипотези на субективния елемент на административното нарушение, касаят възприемане на обективните признаци именно на конкретното нарушение и неговите последици от дееца. По делото е безспорно установено, че процесното МПС е имало регистрационни табели, поставени на съответните за това места.

От външна страна няма как да се предположи, че е с прекратена регистрация. В същото време макар, че уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването, а последващо действие на администрацията, то същото има пряко отношение към субективния елемент.

Както се посочи по- горе, по делото липсват данни прекратяването да е било съобщено на собственика на процесното МПС. Същото се отнася и до жалбоподателката по делото, като няма доказателства до нея по какъвто и да е начин да е достигнала информация за това, че автомобилът е вече с прекратена регистрация. Знанието на закона относно последиците от неизвършването на определено действие, респ. от неизпълнението на конкретно задължение, не е знание за настъпването на тези последици, като се има предвид, че същите, както вече се посочи не настъпват автоматично по силата на закона, а прекратяването на регистрацията се извършва от компетентния орган на основание на разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП след като се установи наличието на предпоставките предвидени в конкретната норма.

Жалбоподателката в конкретния случай не е била наясно, че управлява чуждо МПС с прекратена регистрация или поне по делото няма ангажирани доказателства в подкрепа на противното. От всичко изложено до тук може да се направи единствения обоснован извод, че липсва субективния елемент на нарушението, включително и под формата на непредпазливост, по отношение наличието на релевантните за това нарушение фактически обстоятелства. В тежест на наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си, относно извършеното административно нарушение, включително и от субективна страна. Жалбоподателката не е длъжна да доказва невиновността си, а наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от страна на жалбоподателката жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.