Решение № 194 от 18.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Лена Р. Д.а в присъствието на прокурора Б. Д. В.Д. В. Х.Д. Г. Ц. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600592 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Определение № 90 от 19.03.2024 г. на Районен съд – Несебър, постановено по ЧНД № 120/2024 г. по описа на същият съд.

С обжалваният съдебен акт, на осъдения Я. В. Я. с ЕГН **********, са определени общи наказания, както следва:

- по НОХД № № 1626/2022 г., 1929/2022 г., 2078/2022 г. и 1978/2023 г. – и четирите по описа на Районен съд – Стара Загора, и по НОХД № 726/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, е определено общо наказание в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ;

1

- по НОХД № 2065/2023г. по описа на Районен съд – Плевен и по НОХД № 93/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, е определено общо наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Със същото определение първоинстанционният съд, на основание чл.

23, ал.3 от НК, е присъединил изцяло към определеното общо наказание от 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“ наказанието „глоба“ в размер на 3000 лв., наложено на Я. с влязлата в сила присъда по НОХД № 2065/2023 г. по описа на РС- Плевен.

С атакуваното определение, районният съд е увеличил, на основание чл.

24 от НК, определеното общо наказание от 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“ с ½, а именно със СЕДЕМ МЕСЕЦА, и е постановил Я. да изтърпи определеното и увеличено общото наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, при първоначален „общ” режим, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът, на основание чл. 25, ал.2 от НК, е приспаднал от изпълнението на така определеното и увеличено на осъдения Я. В. Я. общо най – тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 9 месеца, времето, през което осъденият е бил задържан или търпял наказание ”Лишаване от свобода” по делата в съвкупността.

Прокуратурата атакува постановения първоинстанционен съдебен акт като незаконосъобразен в частта относно приложението на чл. 66 от НК по отношение на първата съвкупност, както и относно режима за изтърпяване на определеното и увеличено общо наказание по втората съвкупност. Сочи се, че престъплението, за което е постановена влязлата присъда по НОХД № 2065/2023 г. по описа на РС – Плевен, е извършено от Я. след като е бил осъждан с присъди по делата, включени в първата съвкупност, поради което определеното общо наказание не следва да се отлага на основание чл. 66 от НК, доколкото би следвало да е приложима нормата на чл. 68, ал.1 от НК.

Според прокурора, конкуренцията между чл. 25, ал.4 от НК и чл. 68, ал.1 от НК е в полза на последната, като в тази връзка се сочи и съдебна практика.

Досежно определения по втората съвкупност режим за изтърпяване на наказанието, прокурорът сочи, че щом е определено ефективно изтърпяване на общото наказание по първата съвкупност, режимът за изтърпяване на 2 общото наказание лишаване от свобода по втората съвкупност следва да се промени съобразно ЗИНЗС от „общ“ в „строг“. Моли се за изменение на атакуваното определение в посочения по-горе смисъл.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адвокат Б. Б. от АК – Варна, в качеството му на упълномощен защитник на осъдения, с която се обжалва първоинстанционното определение в частта му, касаеща приложението на чл.

24 от НК. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е направил правилна преценка на всички факти и обстоятелства, и не е отчел поведението на осъдения, характеристичните му данни, и другите смекчаващи отговорността му обстоятелства, които сочели, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без увеличаване на наказанието. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част като неправилно и необосновано.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа въззивния протест. Предлага на въззивния съд да измени атакуваното определение, като приложи чл. 68, ал.1 от НК по отношение на общото наказание от 11 месеца лишаване от свобода и постанови същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Намира, че ако бъде уважено това предложение, режимът, при които Я. следва да търпи определеното общо наказание по втората съвкупност, следва да бъде изменен от общ на строг. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата си. Защитникът му моли въззивния съд да уважи въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Смята, че не са налице основания за приложението на чл. 24 от НК, като в тази връзка акцентира на процесуалното поведение на осъдения, добрите му характеристични данни и обстоятелствата, характеризиращи извършените от Я. престъпления. В тази връзка сочи, че престъпленията, за които са му били наложени наказания по наказателните дела, включени в първата съвкупност, са били извършени през непродължителен период от време и биха могли да бъдат общо квалифицирани като едно продължавано престъпление като единствената причина да не бъде сторено това била различното място на извършването им, което наложило и разглеждането на делата в гр. Стара Загора и в гр. Несебър. Защитникът сочи още, че осъденият е осъзнал 3 грешките си, признал е вината си, възстановил е всички щети, а така също е изтърпял и наказанието от една година и два месеца лишаване от свобода, и понастоящем е освободен от затвора в гр. Плевен. Моли за отмяна на атакуваното определение в частта му относно приложението на чл. 24 от НК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивният протест е процесуално допустим, доколкото е подаден в законоустановения срок от надлежната прокуратура и с него се иска въззивна проверка на невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт, с който се приключва по същество, проведеното пред районния съд съдебно наказателно производство. Разгледан по същество въззивният протест се явява основателен.

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от страна, притежаваща легитимен правен интерес да иска въззивна проверка на невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт, с който се приключва по същество, проведеното пред районния съд съдебно наказателно производство. Разгледана по същество, въззивната жалба също се явява основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Производството по ЧНД № ЧНД № 120/2024 г. на Районен съд – Несебър е било образувано по повод предложение на Районна прокуратура – Бургас за определяне на общо наказание при условията на чл. чл. 23-25 от НК по отношение влезли в сила присъди, постановени спрямо осъдения Я. В. Я. с ЕГН **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към момента на постановяване на атакувания първоинстанционен съдебен акт, лишеният от свобода Я. В. Я. е осъждан, както следва:

Със споразумение от 05.07.2022г. по НОХД № 1626/2022 г. по описа на РС – Стара Загора, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, извършено на 22.02.2022 г., на осъдения Я. Я. е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Определението е 4 влязло в сила на 05.07.2022 г.;

Със споразумение от 08.08.2022 г. по НОХД № 1929/2022 г. по описа на РС – Стара Загора, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, извършено в периода 08.03.2022 г. -09.03.2022 г., на осъдения Я. е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК.

Определението е влязло в сила на 08.08.2022 г.;

С определение от 30.08.2022 г. по НОХД № 2078/2022 г. на Районен съд – Стара Загора е одобрено споразумение, което за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, извършено на 29.04.2022 г., на осъдения Я. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от девет месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.

66, ал.1 от НК. Определението е влязло в сила на 30.08.2022 г.;

С определение от 02.09.2022 г. по НОХД № 726/2022 г. на Районен съд Несебър, е одобрено споразумение, с което за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, извършено на 28.02.2022 г., на осъдения Я. Я. е наложено наказание „лишаване от Свобода" за срок от единадесет месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Определението е влязло в сила на 02.09.2022 г.;

С определение от 03.07.2023 г. по НОХД № 1978/2023 г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в сила на 03.07.2023 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, извършено на 09/10.05.2022 г., Я. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години;

С влязла в сила на 27.09.2023 г. присъда по НОХД № 2065/2023 г. по описа на РС – Несебър, за престъпления по чл. 210, ал.1, т.4, вр. чл. 209, ал.1 от НК и по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, извършени на 07.11.2022 г. и на 10.02.2023 г., на осъденият Я. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, което е определено да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим;

С влязло в сила на 19.02.2024 г. споразумение по НОХД № 93/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, извършено на 03.05.2022 г., на осъдения Я. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при 5 първоначален „общ“ режим.

При така установената фактическа обстановка се налага изводът, че правилно първоинстанционният съд е групирал влезлите в сила присъди на Я. в две отделни съвкупности, и правилно е включил съответните присъди във всяка една от тези групи. Престъпните деяния за които Я. е бил осъден с влезли в сила присъди по НОХД №№ 1626/2022 г., 1929/2022 г., 2078/2022 г. и 1978/2023 г. – и четирите по описа на Районен съд – Стара Загора, и по НОХД № 726/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което правилно спрямо тях е приложена разпоредбата на чл. 25 от НК. Правилно като общо наказание по тази съвкупност първостепенният съд е определил наказанието от единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на Я. с присъдите по НОХД № 1978/2023 г. на РС – Стара Загора и по НОХД № 726/2022 г. на РС – Несебър, тъй като това наказание се явява най-тежкото измежду наложените м с присъдите, включени в тази съвкупност. Неправилно обаче районният съд е преценил, че са налице основанията, посочени в чл. 66 от НК, за да отложи изпълнението на определеното общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода. Вярно е, че по всички присъди, включени в тази съвкупност, съдебните състави са прилагали винаги разпоредбата на чл. 66 от НК по отношение наложените с тези присъди наказания на Я.. Вярно е също, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.4 от НК, когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. Районният съд е пропуснал обаче да вземе под внимание обстоятелството, че престъплението, за което Я. е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 2065/2023 г. на РС- Несебър, е било извършено от него в изпитателните срокове по присъдите по НОХД №№ 1626/2022 г., 1929/2022 г. и 2078/2022 г. – и трите на РС – Стара Загора, и по НОХД № 726/2022 г. на Районен съд – Несебър, следователно налице е законова предпоставка за привеждане в изпълнение на всяко едно от наложените условни наказания.