Решение № 304 от 09.03.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 304

Силистра, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - I състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА административно дело № 20257210700222 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Производството по делото е образувано по жалба на „Палермо“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, ул. „Беласица“ № 1, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя П. П., подадена чрез адв. Г. И. от АК-Добрич, против Заповед № РД-04-786/ 20.06.2025 г. на Кмета на Община Тутракан, с която е разпоредено премахване на незаконен обект „Леко слънцезащитно съоръжение“, находящо се в УПИ ХV-общ. обслужване, в кв. 49 по плана за улична регулация на гр. Тутракан, одобрен с Решение № 327/02.02.2006 г. на Общински съвет-Тутракан, имот с [идентификатор] по КК и КР на гр. Тутракан, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Счита, че заповедта и предшестващият издаването ѝ Констативен акт № 5/19.05.2025 г. съдържат противоречиви фактически констатации дали се касае за поставен незаконен преместваем обект или за извършване на незаконен строеж. Посочва, че по силата на сключен договор за наем от 01.01.2024 г. със собственика на съседния поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Тутракан А. Д. С. ползва на правно основание заетите от обекта части от съседния имот. По изложените съображения претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответният административен орган – Кметът на Община Тутракан, е депозирал писмена защита, че процесното слънцезащитно съоръжение е предназначено за покриване на открита площ към търговски обект и поставянето му е извършено без разрешение и без одобрена схема от главния архитект на общината. Моли за отхвърляне на жалбата.

Като заинтересовано лице в процеса е конституиран С. Б. М., който в хода на производството е придобил собствеността върху поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на гр. Тутракан и построената в него сграда „Бар-ресторант и шест хотелски стаи за гости“ със застроена площ 204 кв.м. Същият счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и моли за отмяната му.

Жалбата е подадена от лице, което се легитимирало като собственик на наредения за премахване преместваем обект, респ. при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо. Въз основа на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор, че до м. август 2025 г. „Палермо“ ЕООД е собственик на УПИ ХV-общ.обслужване в кв. 49 по плана на гр. Тутракан, с [идентификатор] по КК и КР на гр. Тутракан, и построената в него сграда „Бар-ресторант и шест хотелски стаи за гости“ със застроена площ 204 кв.м, собствеността върху който дружеството е прехвърлило в хода на настоящото производство с нотариален акт № 146/2025 г. на Нотариус с рег. № 315 на НК, с район на действие РС-Тутракан, вписан в службата по вписванията с вх. № 1497 от 15.08.2025 г., акт № 157, том V, дело № 900/2025 г. Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено, делото продължава между първоначалните страни, като интересът на предходния собственик е налице, тъй като качеството му на страна в производството е детерминирано към момента на издаване на административния акт.

По повод нареждане на Началника на ДНСК за извършване на проверки на питейни и увеселителни заведения на територията на страната, е извършена проверка по документи и на място в ресторант „Палермо“ гр. Тутракан от служители на РДНСК-Силистра. При проверката е констатирано, че в несъответствие с издадените строителни книжа на място са установени два броя пристройки и един брой леко слънцезащитно съоръжение. За резултатът от проверката с писмо с изх. № ДК-20-СС-00-100/15.04.2025 г. на началника на РДНСК-Силистра е уведомен кметът на Община Тутракан.

Във връзка с писмото е извършена проверка от длъжностни лица от Община Тутракан на обект „Ресторант Палермо“ в УПИ ХV-общ.обслужване в кв. 49 по плана на гр. Тутракан, имот с [идентификатор] по КК и КР на гр. Тутракан. При проверката е съставен Констативен акт № 5/19.05.2025 г., относно наличието на преместваем обект в УПИ ХVII-за базар, кв. 49 по плана за регулация на гр. Тутракан, представляващ „Леко слънцезащитно съоръжение“, изпълнено от лека метална конструкция, покрито с винил, който е допрян за незаконна пристройка към съществуваща страда с [идентификатор] по КК и КР на гр. Тутракан и е с размери 16.90х4.35 м. В акта се съдържа изготвена окомерна скица на разположението на обекта. Отчетено е, че лекото слънцезащитно съоръжение е изпълнено изцяло в чужд имот от „Палермо“ ЕООД, без необходимото разрешение за поставяне и одобрени схеми от главния архитект на Община Тутракан. Посочено е също, че липсва писмено съгласие от собственика на имота, върху който е поставен обекта.

Коментираният Констативен акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ е съставен в отсъствието на представител на дружеството, като е връчен на неговия управител на 11.06.2025 г., както е видно от саморъчното отбелязване върху изпратеното уведомително писмо. В акта се съдържат указания, че същият съставлява основание за започване на административно производство по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ и за правото на подаване на възражения.

Жалбоподателят не се е възползвал от възможността за подаване на възражения.

Със Заповед № РД-04-786/ 20.06.2025 г. кметът на Община Тутракан е разпоредил премахване на незаконния обект, описвайки го в диспозитива на заповедта по следния начин: „Леко слънцезащитно съоръжение“, находящо се в УПИ ХV-общ. обслужване, в кв. 49 по плана за улична регулация на гр. Тутракан, одобрен с Решение № 327/02.02.2006 г. на Общински съвет-Тутракан, имот с [идентификатор] по КК и КР на гр. Тутракан, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София.

Решаващият орган е обосновал акта си с обстоятелството, че обектът е незаконен по смисъла на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и е поставен изцяло в чужд имот от възложителя, без необходимото разрешение за поставяне и одобрени схеми от главния архитект на Община Тутракан. Посочено е също, че липсва писмено съгласие от собственика на имота, върху който е поставен обекта, съгласно чл. 56, ал. 5 от ЗУТ.

По делото е прието като доказателство заключението на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че преместваемият обект е разположен изцяло в имот с пл. № 3662–УПИ ХVII 3662 за базар, кв. 49 по плана за регулация на гр. Тутракан. Установило е, че съоръжението се състои от две части, които са различни по начин на изпълнение. Първата част е закрепена под стряхата на сграда, изградена в имот с пл. № 3611- УПИ ХV-3611, чиято фасада е ориентирана към съседния УПИ ХVII 3662 и чиято стряха попада изцяло в съседния имот, като съоръжението при разтягане е възможно да достигне и да се подпре на метални колонки и греди, съвпадащи с леката метална ограда на юг. Установено е, че тази част е с размери 14.70/3.30 м. Другата част, намираща се в югоизточния ъгъл, съставлява навес с винилово покритие и метална конструкция – колонки и греди, с размери 3.00/3.30 м. Вещото лице е категорично, че и двете части на съоръжението са в УПИ ХVII 3662, размерите общо са 17.70/3.30 м, а площта, която покрива от УПИ ХVII 3662, е 58.41 кв. м.

С разпореждане № 1000 от 22.08.2025 г. съдът е дал указания на ответния орган да установи точното местоположение на наредения за премахване обект, тъй като са констатирани противоречиви данни в тази насока – докато в мотивите е отразено, че обектът е изцяло поставен в чужд имот, в диспозитива е отразено, че се намира в имот с [идентификатор] по КК и КР на гр. Тутракан, който е посочен като собствен на дружеството. Не е постъпило становище, нито са представени някакви доказателства във връзка с указанията.

Въз основа на установеното от фактическа страна и преценявайки предявените в жалбата оплаквания, съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. По силата на законовата делегация именно кметът на общината се явява компетентния орган да разпореди премахването на процесния обект. В този смисъл оспорената заповед не страда от порок, съставляващ основание за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Спазена е и процедурата по издаването ѝ, разписана в чл. 57а от ЗУТ- заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на лицето, на което е указана възможността да подаде възражения, от която то не се е възползвало. При издаването ѝ са спазени специалните процесуални правила, предвидени в ЗУТ, като административният орган не e допуснал нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на частично оспорения акт само на това основание.

Допуснатото от административния орган нарушение е свързано с неизпълнение на процесуалните му задължение служебно да изяснява фактите по случая преди издаването на административния акт, което задължение произтича от чл. 35 от АПК, приложим съгласно препращащата норма на чл. 219 от ЗУТ. В случая с издаването на заповедта е нарушен основният принцип, въведен с разпоредбите на чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, съгласно които разпоредби административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в АПК. Според Констативен акт (КА) № 5/19.05.2025 г. и според заключението на вещото лице нареденият за премахване преместваем обект е разположен изцяло в УПИ ХVII-за базар, кв. 49 по плана за регулация на гр. Тутракан. Видно от графичното отразяване в КА и от изготвената схема от вещото лице, е обстоятелството, че никаква част от слънцезащитното съоръжение не попада в УПИ ХV- за общ. обслужване, в кв. 49, както е описано в оспорената заповед. Посоченото разминаване между действителното местоположение на слънцезащитното съоръжение и това, посочено в заповедта, беше указано на ответния орган, но до приключването на устните състезания по делото не постъпи информация, че е предприета поправка на тази грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК.

Местоположението на обекта е елемент от неговата индивидуализация. Несъответствието между действителното и обективираното в административния акт разположение засяга достоверността на фактическото установяване на органа и като последица – опорочава съществено разпоредителната част на заповедта – чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Съдържание на материалното административно правоотношение е възложеното задължение за премахване на преместваем обект, който следва да бъде точно определен като ситуация, тъй като на изпълнение подлежи именно разпоредителната част на заповедта, която изяснява обективните предели на породеното за адресата на изпълнителното основание задължение – чл. 267 и чл. 268, т. 1 вр. чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. След като тази грешка не е отстранена до произнасянето на настоящата инстанция, то законосъобразността на административния акт следва да се прецени според конкретния предмет на волеизявлението, което в случая не почива на истинни установявания (в този смисъл Решение № 11867 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2018 г., Решение № 661 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2009 г., IV о., Решение № 3628 от 11.04.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2007 г., II о. ) Цитираните решения, макар и касаещи премахване на незаконни строежи, съдържат принципни постановки, изцяло приложими към процедурата по чл. 57а ЗУТ.