Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 990 от 20.04.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6659/2025
Вид
Решение № 990
Подписан
20.04.2026
В сила
19.05.2026
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4, изр. първо · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Бургас, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от К. Р. К. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Б., ж. к. ***, против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника „Кредисимо“ АД да заплати сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - частичен иск от сумата в размер на 1849.99 лева /хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *** от 09.01.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Предявена е претенция със същото основание срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 сграда А, Бизнес център „България“, за заплащане на сумата от 50.00 лева /петдесет лева/ - частичен иск от сумата в размер на 4330.53 лева /четири хиляди триста и тридесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща заплатено при начална липса на основание възнаграждение за поръчителство/гаранция от 09.01.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № *** от 09.01.2025г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 7983.40 лева, от която реалният размер на кредита е в размер на 1

6500.00 лева, а сумата в размер на 1483.40 лева представлява застрахователна премия, която кредитодателят заплаща на избран от него конкретен застраховател за сключването на застраховка „Живот“ на кредитополучателя К. Р. К., съгласно чл. 4. (2) от процесния договор. В договора е посочено, че срокът на кредита е 24 месеца, броят на погасителните вноски е 24 броя, размерът на годишния лихвен процент (ГЛП) е 51.00 %, размерът на годишния процент на разходите (ГПР) е 64.78 %, а общата сума, която следва да бъде върната е в размер на 13029.28 лева.

Твърди още, че съгласно Раздел III, т. 12 от Общите условия, приложими към процесния договор, в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид обезпечение да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.

В изпълнение на горепосоченото условие на същата дата – 09.01.2025 г.

К. Р. К. сключил акцесорен договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който във връзка с предоставянето на кредит по договор за потребителски кредит № *** с „Кредисимо” ЕАД, ищецът дължи на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение за поръчителство в общ размер на 4330.53 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит.

Предвидено било, че възнаграждението за поръчителство е платимо на 24 месечни вноски, съгласно погасителния план към договора за поръчителство.

Твърди се още, че К. Р. К. е погасил предсрочно сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 12 680.52 лева.

Ищецът излага, че така сключените договори за недействителни на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила. Смята, че не е спазена предвидената в закона форма, съобразно нормата на чл. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, както и че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

Освен горното сочи, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Намира, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 64.78 % е в пряко 2 противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.

10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент /ГЛП/ по заема от 51.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и застрахователната премия, както и възнаграждението за гаранция) водят до различен размер на ГПР от посочения.

Ищецът намира, че в настоящия случай сключеното с „Ай Тръст“ ЕООД съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство/гаранция. Смисълът на последния се изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора. Излага подробни съображения в тази насока.

В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че процесните договори не са недействителни, то моли да бъдат приети за нищожни нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор.

Предвид факта, че ищецът е погасил изцяло сумите по процесния договор за кредит, намира че за нега е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 50 лева - частичен иск от сумата в размер на 1849.99 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание възнаградителна лихва, както и осъдителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лева - частичен иск от сумата в размер на 4330.53 лева, представляваща заплатено при начална липса на основание възнаграждение за поръчителство/гаранция.

В проведеното на 07.04.2026г. съдебно заседание съдът е уважил молба на ищеца и на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на същия чрез увеличаване на размерите на претенциите срещу всеки от ответниците. Така съдът е приел, че е сезирал с иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД за сумата от 2 618,05 лева с еврова равностойност 1338,59 евро, както и с иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за сумата от 2 079,07 лева с еврова равностойност 1063,01 евро.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция.

По отношение основателността на предявените искове ответникът излага, че същите са неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ***/09.01.2025 г. между „Кредисимо“ ЕАД/кредитодател/ и К. Р. К. /кредитополучател/.

Сочи, че в изпълнение на договора на ищеца е предоставена главница в размер на 7983.40 лева, като не оспорва обстоятелството, че същата е усвоена 3 от него в цялост. Уточнява, че 6500.00 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 1483.40 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. В частта за сумата от 1483.40 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Главницата е следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 51,00 % и ГПР от 64,78 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на вноските по уговорения между страните погасителен план възлиза на 13029.28 лева (от която сума: главница в размер на 7983.40 лева и 5045.88 лв. - договорна възнаградителна лихва. Не оспорва, че ищецът е погасил задълженията си спрямо дружеството, произтичащи от процесния договор за кредит.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит № ***/09.01.2025 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2025 г, същият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 12680,52 лв., от която 7983,40 лв. са разпределени за погасяването на предоставената в заем главница; 2618,00 лева са разпределени за погасяването на задължения по кредитното правоотношение, различни от главницата; 2079,12 лева са администрирани към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяването на задълженията на ищеца по договора за предоставяне на поръчителство.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“). Излага съображения в тази насока.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.

19 от ЗПК, както и, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и твърдението, че към момента на сключване на процесните договори за кредит дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по 4 смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

По изложените съображения ответникът моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция. Излага аналогично становище досежно правния интерес на ищеца от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Излага, че дружеството е сключило с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно същината на който е поело задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 4330,53 лева, погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски.