Решение № 226 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело № 20215300900443 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. В. Д., ЕГН **********, с адрес- ****, против „ЗК Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Студентски“, бул. “Симеоновско шосе“ №67 А, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ****г. С. С., водач на лек автомобил „Ауди 80“, рег. №**** , поради движение с несъобразена скорост и недостатъчен контрол върху МПС, е реализирал ПТП с лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег.№ ****, управляван от ищеца С. Д.. В резултат на настъпилото произшествие последният получил травматични увреждания, изразяващи се в недислоцирана фрактура на стернума, контузия на гръден кош, травма в областта на главата и шията, тръпнене в дясна ръка. След направен преглед при специалист се установило, че има увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и преднокоренчеви увреди на *** и *** двустранно, с превалиране на *** вляво. Вследствие на посочените увреждания ищецът изпитва интензивни болки, съпроводени с главоболие, гадене, световъртеж. Лечението му било продължително, съпътствано с големи неудобства, сред които невъзможност за самостоятелно обслужване. Получените увреждания се отразили негативно и на психиката на ищеца, който след претърпения инцидент изпитва страх от автомобили, притеснение при необходимост да пресича път с автомобилно движение. От преживяното Д. станал позатворен, не излизал и не се срещал често с приятели. Твърди се още, че ищецът е претърпял и имуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в увреждане на притежавания от него лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег.№ ****. Автомобилът бил сериозно 1 увреден, поради което се претендира обезщетение, равняващо се на стойността му към датата на настъпване на инцидента. Изложено е, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ауди 80“, рег. №**** , е била застрахована при ответното дружество към датата на ПТП. Ищецът предявил претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените вреди, но такова не било изплатено.

С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на С. В. Д. сумата от 80 000 лв., предявена като частичен иск от общ размер на вземането- 120 000 лв.- застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на ****г., както и сумата от 9 269 лв./ след допуснато по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение размера на този иск в съдебно заседание на 17.11.2022г./, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****. Претендира се присъждането на законната лихва върху исковите суми, считано от датата на увреждането- ****г. до окончателното им изплащане.

Направено е и искане за присъждане на разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез пълномощника адвокат Д., с който се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Ответникът признава факта на сключена застраховка „ГО“, обективирана в полица № ****, по отношение на лекия автомобил „Ауди 80“, рег. №**** , с период на покритие 07.09.2020г.- 06.09.2021г. Оспорва всички останали твърдения в исковата молба. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и твърденията, че вина за произшествието има водачът на МПС- лек автомобил „Ауди 80“, рег. №**** . Оспорва претърпените от ищеца наранявания да са в резултат на ПТП, наведените твърдения за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума, както и периода, през който са търпени. Сочи, че описаните болки и неудобства не са се осъществили, евентуално- че те са резултат на други заболявания на ищеца и предходно лечение, предписано на пострадалия- установени преди ПТП рецидивиращи болки във врата. Освен това, ответникът счита размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за прекомерно завишен. Заявява, че описаните травми в приложената към исковата молба медицинска документация не са тежки, възстановяването е в рамките на 30 дни, периодът на хоспитализацията е единствено задължителния такъв, съобразно съответната здравна пътека, приложено е само медикаментозно лечение и няма данни да е провеждано допълнително лечение след този период. Според ответника, неоснователна е и претенцията за имуществени вреди. Същият оспорва твърденията, че при ПТП са причинени повреди на МПС на ищеца до степен да не може да бъде използвано. Автомобилът не е предоставен на ответния застраховател за оглед на причинените му щети. В отговора е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че последният е управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан; нарушил е задълженията: да контролира непрекъснато МПС и да го управлява със скорост, съобразена с атмосферните 2 условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие; при управление на МПС да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; при управлението на МПС да се движи със законосъобразена скорост. Предвид гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли изцяло или частично предявените против застрахователното дружество искове. Претендира разноски.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от органите на МВР, от който е видно, че на ****г. в 13,13 ч. на ПП ****, км 44+200, Община ****, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници- С. Х. С., управлявал лек автомобил „Ауди 80“, рег. № ****, и С. В. Д., управлявал товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег.№ ****, при което са пострадали водачите на двата автомобила и Д.В.П..

От приложеното нохд № 313/2021г. на РС- ****, ведно с ДП №247- ДП-224/2020г. по описа на РУ- ****, се установява, че с протоколно определение от 01.12.2021г., постановено по това дело, съдът е одобрил постигнато между РП- ****, ТО ****, и подсъдимия С. Х. С. споразумение, съгласно което последният се е признал за виновен в това, че на ****г. на ПП **** /гр. ****- гр. ****/, в землището на гр. ****, област ****, в района на км 44+200, при управление на МПС- лек автомобил „Ауди 80 “ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице- средна телесна повреда на Д.В.П. от с.

**** и средна телесна повреда на С. В. Д. от гр. ****, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, поради охлузване на челото, счупване на гръдна кост, кръвонасядания двустранно ингвинално и охлузване вдясно ингвиналнопрестъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2, вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като за извършеното престъпление му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години.

В хода на настоящото производство е допусната съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р М. Б., от чието основно заключение се установява, че при станалото на ****г. пътнотранспортно произшествие на ищеца е било причинено: счупване на гръдната кост, кръвонасядания в лявата и дясната ингвинални области, охлузвания по челото вдясно и по дясната ингвинална област. Посочените травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да са получени по начина, описан в исковата молба.

Същите са съпроводени с изпитване на болка, която след ПТП е била умерена на моменти до значителна по сила и интензитет и постепенно в хода на оздравителния процес е затихвала.

3

Оздравителният процес е с продължителност 2-3 месеца при благоприятен ход, без настъпване на усложнения, за каквито липсват доказателства по делото. Посочва се в заключението, че след инцидента пострадалият е приет за лечение в УМБАЛ „****”АД- гр.

****, по време на престоя в болничното заведение- ****г.- 03.12.2020г. е проведено стационарно лечение с водно- солеви разтвори и болкоуспокоителни, направени са множество образни изследвания и консултации. В периода 21.12.2020г.- 23.12.2020г. ищецът е лекуван в УМБАЛ „****”- ****. При преглед на представената по делото медицинска документация експертът е констатирал, че, освен горепосочените увреждания, в същата се съдържат данни и за следните увреди- увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, костна стеноза на спиналния канал, статична аномалия на сегмента и дискова херния на ниво ***. Според вещото лице, описаната в амбулаторен лист №2818/17.12.2020г. рецидивираща болка във врата е отпреди ПТП и няма пряка причинна връзка с инцидента и увреждането на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.

От прието допълнително заключение на СМЕ е видно, че са проведени на ищеца изследвания през м. март 2021г., при които са установени статична аномалия на сегмента, дискова херния на ниво ***, камъни в жлъчката, конкременти в двата бъбрека, като същите нямат отношение към процесния пътен инцидент.

Допусната е по делото допълнителна СМЕ, с вещо лице проф. Х. Ж., която също не прави категоричен извод за връзка на ПТП с установените въз основа на представената по делото медицинска документация- дискова херния и увреждане на междупрешленните дискове. Коментирано е от вещото лице, че е възможно да е било налице увреждане на междупрешленните дискове, при което травмата да е допринесла за допълнително херниране на пулпозното ядро на диска. Посочено е, че е възможно също дисковата херния да е съществувала преди травмата. В тази хипотеза, заради относителното стеснение на гръбначно- мозъчния канал и междупрешленните отвори, през които излизат нервните коренчета, е напълно възможно тези коренчеви нерви да се травмират при установения механизъм на причиняване на увредата и това да обуслови дълготрайни оплаквания.

По делото е изслушано и заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. В. С., според което, най- вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие: Водачът С. е управлявал лек автомобил „Ауди 80” по платното за движение на път **** /гр.****- гр. ****/ км 44+200 в землището на гр.

****, в посока от юг на север. По същото време и на същия път водачът Д. е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, в посока от север на юг- срещу лекия автомобил „Ауди 80”. В един момент, когато лекият автомобил е отстоял на не по-малко от 22 м от създаващата се конфликтна точка с товарния автомобил, същият е навлязъл в насрещната пътна лента, при което, след не по-малко от 1,65 сек., е настъпил удар, който е бил неизбежен. Според заключението, скоростта на товарния автомобил в момента на удара е около 52,48 км/ч, а на лекия автомобил- 87,58 км/ч. Основна причина за настъпване на произшествието е, че водачът С. не е съобразил скоростта и траекторията на автомобила и е 4 навлязъл в насрещната пътна лента по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

Посочено е от експерта, че при минималната дистанция от около 22 м С. Д. е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Такава възможност същият би имал при движение със скорост по- малка от 34,77 км/ч. Предвид насрещното движение на водача С. обаче, дори ищецът да бе спрял, то възможността за настъпване на удар ще е налична.