Определение № 2355 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2355 гр. София, 16.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500330 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, вх.№ 16695 от 19.06.2025 г., подадена от процесуалните представители на ХБДЖ и БДЖ ПП ЕООД, ответници в първоинстанционното производство, въззиваеми пред настоящата инстанция.

В молбата се съдържа искане за изменение на постановеното въззивно решение № 594 от 10.05.2025 г. по делото, в частта му за разноските.

Сочат, че въззивния съд при определяне на дължимото на въззиваемите адв. възнаграждение се бил позовал на „справедливост“, без, обаче, да посочи конкретни критерии. Затова намира в тази му част решението за немотивирано. Сочат, че в случая се касае до частични искове и затова приложение намирало правилото на чл.2, ал.7 НМРАВ, което въззивният съд не бил приложил. Наред с това във въззивната жалба била цитирана съдебна практика на СЕС, което наложило необходимост адвоката на въззиваемите да се запознае със същата. При определяне на адв. възнаграждение съдът не бил съобразил, че се касае до квалифициран адв. труд. Съдът бил приел, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, но същото било направено формално, без да се изложат конкретни доводи. Това противоречало на съдебната практика на ВКС, която изисквала възражението по чл.78, ал.5 ГПК да е обосновано. Решението на въззивния съд в частта му за разноските не 1 било съобразено и с практиката на СЕС, съобразно която адв.възнаграждение следвало да бъде достойно. Решението на СЕС по дело С-438/22 било тълкувано превратно и не в смисъла, в който е постановено. Присъденото адв. възнаграждение накърнявало престижа на адв. професия. Същото следвало да бъде поне 4 % от материалния интерес, който се защитава. В случая адв. възнаграждение не било съобразено с вида на спора, интереса, вида и качеството на свършената работа и преди всичко с правната и фактическа сложност на спора. Или дължимия минимален хоН.р възлизал на 87 786,86 лв. без ДДС. За всички искове по отношение на всеки един от ответниците.

Вместо това въззивният съд бил определил адв. възнаграждение по 25 836 лв.

Считат, че при определяне размера на адв. възнаграждение приложение намира и правилото на чл.5 от ГПК, съгласно което съдът можел да приложи и обичая. Присъденото адв. възнаграждение не било съобразено и с пар.2 а от НМРАВ във връзка с начисляването на ДДС, в случаите в които адв. е регистриран по ЗДДС.

Иска се въззивното решение да бъде изменено като в полза на всеки един от молителите се присъдят разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция в пълния им претендират размер, съответно: на ХБДЖ – 174 000 лв. и на БДЖ ПП ЕООД- 213 000 лв.

По молбата е постъпил отговор от процесуалния представител на ищеца пред първата съдебна инстанция, въззивник пред настоящата, в който се излага становище за неоснователност на молбата. Счита че не са налице предпоставките за изменение на въззивното решение в частта му за разноските по начина, поискан от молителите. Сочи се, че решението било мотивирано в частта за разноските, дължими пред въззивната инстания. Счита, че претендирания размер на адв. възнаграждение бил прекомерен поради което било направено и възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът бил длъжен да се произнесе по същото, както и бил сторил. Критериите били разяснени в ТР № 6/2012 от 06.11.2023 г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС и в случая били спазени от въззивния съд. С оглед даденото разрешение в решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. съдът не бил длъжен да се съобразява с минималните размери. Цитираната от молителя съдебна практика касаела предходни решения преди приемането на решението по дело С-438/22г.

Следвало да се вземе предвид и, че пред въззивната инстанция било проведено 2 едно публично съдебно заседание като защитата на въззиваемите била идентична с тази пред първата съдебна инстанция. Следвало да се отбележи, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване не е 4%, както сочели молителите, а 2 % от материалния интерес или в случая това било 21 946,72 лв., а определеното адв. възнаграждение възлизало на 25 836 лв. с ДДС на всеки един от ответниците. Или ако се приемел визирания от молителите критерий, то същият бил спазен. Във връзка с изискването за посочване на ДДС се позовава на правилото на чл.67, ал.2 ЗДДС. В мотивите било посочено, че присъдената сума е с отчитане на ДДС. Иска се молбата да бъде оставена без уважение.

По допустимостта на молбата:

Препис от въззивното решение е връчен на молителите на 17.06.2025 г.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 19.06.2025 г., т.е. в срока за обжалване на въззивното решение.

По основателността на молбата:

Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и данните по въззивното производство, приема следното:

С въззивното решение, което се иска да бъде изменено в частта му за разноските, съдът е приел възражението по чл.78, ал.5 ГПК за основателновъззиваемите са претендирали адв. възнаграждение в размер, съответно:

ХБДЖ – 174 000 лв. и на БДЖ ПП ЕООД- 213 000 лв.

При така заявеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът е бил длъжен да се произнесе по същото. Наред с това, противно на соченото от молителите, възражението е било обосновано- видно от съдебния протокол, отразяващ извършените от съда и страните процесуални действия в о.с.з на 10.04.2025 г., процесуалния представител на „ПИБ“ АД – адв. Е. изрично е обосновал възражението си по чл.78, ал.5 ГПК на факта, че претендираното адв. възнаграждение възлиза в размер на 40 % от материалния интерес, виж л.202 от въззивното производство. Другият процесуален представител на банката – адв. Н. е добавил, че : „двамата ответници се защитават чрез едни и същи процесуални действия в рамките на целия процес. В случая няма как да се претендира двойно възнаграждение за тази защита, а практически това се прави“, виж л.203 от въззивното дело.

3

При постановяване на крайния акт по съществото на спора в частта за разноските пред въззивната инстанция, съдът е констатирал, че от страна на въззиваемите не са били направени доказателствени искания, а производството е приключило в едно публично съдебно заседание. Определен е същият размер на адв. възнаграждение, който е определен и от първата съдебна инстанция като този размер съответства на размера на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца - 25 836 лв., която сума е присъдена в полза на всеки един ответник/въззиваем. Адв. възнаграждение, действително, се дължи с оглед на свършената работа. В случая защитата на двамата въззиваеми е идентична доколкото претенциите са предявени при условията на солидарност. Извършените процесуални действия пред въззивната инстанция не обуславят такъв висок размер на адв. възнаграждения, какъвто се претендира. Спорът е за правото, а не за фактите.

Наред с това възраженията на въззиваемите /а и на въззивника/ вече са били разгледани в предходните съдебни производства. Фактът, че процесуалните представители е следвало допълнително да се запознаят с цитираната съдебна практика на СЕС, съдът намира че не следва да натоварва насрещната страна с разноски. С оглед разясненията дадени в решението по дело С-438/22 на СЕС националният съд не е обвързан с минималните размери по НМРАВ.

Визираният от молителите критерий – дължимата държавна такса е спазен- 2 % от материалния интерес, каквото е изискването за въззивното обжалване.

Изрично е посочено, че присъденото адв. възнаграждение включва и ДДС.

Ето защо искането по молба, вх.№ 16695 от 19.06.2025 г., за изменение на решението на въззивната инстанция в частта за разноските, следва да бъде оставено без уважение.

По разноските:

С оглед трайно установената съдебна практика в производство по чл.248 ГПК разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по молба, вх.№ 16695 от 19.06.2025 г., подадена от процесуалните представители на ХБДЖ и БДЖ ПП 4

ЕООД, ответници в първоинстанционното производство, въззиваеми пред настоящата инстанция, за изменение на постановеното въззивно решение № 594 от 10.05.2025 г. по делото, в частта му за разноските, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от съобщението, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5