Решение № 167 от 27.03.2024, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 650/2022
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.16, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2, изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.54 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. К., 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р. Г. Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100650 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на *** г. около *** ч. по път *** при км. ***+* м., между гр.К. и с.В. се е движил л.а. марка “М.“, модел “***“ с рег.№*** ВС, управляван от виновния водач С. Ш. С., който нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение изгубил контрол над автомобила, навлезнал в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се автомобил с рег.№*** управляван от С. Б.. Вследствие на настъпилото ПТП, били причинени телесни повреди на повече от едно лица, едно от които е той като пътник в увреждащия автомобил. По случая било образувано ДП №447/2021 г. на РУ К., пр.пр.№7791/2021 г. на ОП П.. Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на л.а. С. С., нарушения на правилата за движение по пътищата. Съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач С. С. и настъпилите обществено-опасни последици - телесните повреди на Ш. М.. За увреждащия л.а. "М. ***" с рег.
№*** ВС, управляван от С. С., имало сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", з.п.№***, със срок на валидност една година, считано от *** г. до *** г. със „З." АД гр.С.. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.
492 от КЗ в размер на 10420000 лв. за всяко събитие, която сума представлявала минималния размер на обезщетението за неимуществени 1 вреди по задължителна застраховка „Гражданска 3 отговорност" на автомобилистите. С оглед разпоредбата на чл.380 от КЗ предявил претенция за изплащане на обезщетение пред „З." АД, гр.С., като представил всички документи, с които разполагал, които били получени от застрахователя с о.р. на *** г. По случая били заведени щети №***г., по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. При процесното ПТП твърди, че е получил следните травматични увреждания: сontusion capitis; contusion thoracis et abdominis; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло. След инцидента на *** г. бил настанен за лечение в УМБАЛ „С." АД с диагноза: сontusion capitis; contusion thoracis et abdominis. Направени са били изследвания; консултативни прегледи; ехография и рентгенография. След обсъждане на клиничната картина и резултатите от изследванията било направено заключение за съС.ието му, а именно - Сontusion capitis; contusion thoracis et abdominis; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло. След проведено лечение на пострадалия, същият бил изписан на 12.10.2021 г. с препоръки за домашно лечение, да посещава контролни прегледи. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, Ш. М. търпял силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента получил множество травми и наранявания. Преди процесното ПТП бил в отлично здравословно съС.ие, изключително деен, не е имал здравословни оплаквания, но след инцидента животът му се променил. Изпитвал цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължавали и към настоящия момент, възстановяването му не било приключено, за дълго време е бил напрегнат, с нарушения на съня, като не бил в съС.ие да се натоварва психически и физически. Освен болките, изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще останел за цял живот в неговото съзнание. С оглед изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на ищеца, следвало да бъдат компенсирани.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Вредите били в резултат на виновното поведение на водача С. С., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗАД „Д." АД по чл.432 КЗ. Претендираните суми били съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената телесна повреда, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. В хода на производството е допуснато увеличение размера на предявения частичен иск за неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника З." АД, гр. С. да заплати на Ш. А. М., обезщетение в размер на *** лв., частичен иск от 20000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания. Претендира законна лихва, считано от 17.10.2021 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от *** г., до окончателното изплащане, както и съдебни разноски.
2
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер като неоснователни и недоказани. В случай, че исковите претенции се приемали за основателни, то моли да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като заявеното с исковата молба искане за репариране на неимуществените вреди било прекомерно завишено и не съответствало, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, и от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137 а ЗДВП, както и в разсейване на водача с разговори. На самостоятелно основание твърди, че процесното ПТП било настъпило при условията на независимо съизвършителство, както от страна на застрахования в дружеството водач, така и от страна на водача на л.а.М., с рег. №***, поради управление на последния с превишена скорост и невъзможност да реагира и спре в случай на възникналата опасност от насрещно идващото МПС. Ищецът не предоставил своята банкова сметка на застрахователя при предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция въпреки, че това изрично му било указано, с писмо, изх.№*** г. от З. АД. Непосочването на банкова сметка поставяло дружеството в неравнопоставено положение, предвид заложения в ГПК принцип на равнопоставеност на страните, доколкото ищецът ще можело спокойно да се удовлетвори по принудителен ред чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, по които винаги имало достатъчно средства за удовлетворяване, с което ще натовари застрахователя с ненужни такси и разноски по принудителното изпълнение, които биха били избегнати при своевременно представяне на банкова сметка. Счита, предявената искова молба за изцяло неоснователна, тъй като липсвало виновно и противоправно поведение от страна на застрахования в дружеството водач - С. Ш. С., което от своя страна водело до липса на основание за ангажиране отговорността на дружеството като негов застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" (ЗЗГОА), доколкото отговорността на застрахователя по ЗЗГОА била функционално обусловена от отговорността на застрахования водач. Претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП от *** г., настъпило на път ***, км ***+*, между гр. К. и с. В., било прекомерно завишено и не представлявало справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания. Същото не било съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от ПТП. В този смисъл и при условие, че предявеният иск бъде приет от съда за основателен, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се, от една страна, в нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата относно превоз на пътници - чл.137 а ЗДвП, 3 а от друга страна в разсейване на водача с разговори, което му било попречило да контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и да предприеме спасителна маневра в случай на възникналата опасност от приближаващото МПС. Твърди и че процесната катастрофа е настъпила и поради наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а.М., с рег. № *** – С. Д. Б., поради управление на последния с превишена и/или несъобразена с конкретните пътни условия скорост, която не му позволила да спре или по друг начин да се опита да предотврати ПТП с идващия насреща лек автомобил. Твърди, че ищецът не е получил тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили живота и здравето му и да са го белязали завинаги във физически и емоционален аспект, както и че не са налице усложнения в оздравителния и възстановителния период, поради което твърди, че същият се е възстановил бързо, без да са останали невъзстановени остатъчни проблеми за здравето му.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - *** г., по отношение собствеността и ползването на л.а. М., модел ***, с рег.№***ВС по силата на Застрахователна полица №***/*** г., сключена със „З." АД. Оспорва началният момент, от който се претендира лихва за забава - датата на ПТП предвид разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.3 КЗ, както и с оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ. Ищецът предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на *** г., а тримесечният срок на застрахователя за окончателно произнасяне по нея изтекъл на *** г.
На 26.11.2021 г. от ищеца били поискани допълнителни документи, вкл. и банкова сметка съгласно чл.380 от КЗ. До изтичането на 3-месечния срок за окончателно произнасяне, ищецът не представил никакви допълнителни документи, нито банкова сметка, поради което и на *** г. му било отказано изплащане на застрахователно обезщетение поради недоказаност на претенцията му, както и поради фактическа невъзможност това да се случи, тъй като не били предоставени данни за банковата му сметка поради което при основателност на главната претенция за обезщетение за неимуществени вреди лихва не следвало да се присъжда изобщо с оглед разпоредбата на чл.
380, ал. 3 от КЗ. Заявява, че дружеството било уведомено за процесното ПТП за пръв път на *** г. с получаване на извънсъдебната застрахователна претенция от ищеца. Дружеството не било уведомявано от водача.
По делото е конституирано трето лице помагач ЗЕАД “Б.“ на страната на ответника, което оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че единствена причина за процесното ПТП е поведението на водача С. Ш. С., който нарушил правилата за движение, като навлязъл в лентата за насрещно движение, реализирал ПТП с правилно движещия се л.а.“М.“ – „П.“ с рег.
№***, със собственика на когото дружеството имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпването на ПТП.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, а и от завеР. копия на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., протокол за оглед на ПТП от *** г. се установява, че на *** г. около *** ч. по път *** при км. ***+* м., между гр.К. и с.В. се е движил л.а. марка „М.", модел „***" с рег.№***ВС, управляван от водача С.