Решение № 909 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330106592 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. С. Д. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 4486,42 лева, представляваща главница по изпълнителен лист от ****** г., въз основа на който е образувано изп. дело № ***** г. по описа на ******., с рег. № ****на ***** с район на действие – ********

В исковата молба се излагат съображения, че на ***** г. по т. д. № ******г. по описа на *****, въз основа на Решение от ***** г. по вътрешно арбитражно дело № ****** г., срещу ищцата в полза на „Профи Кредит“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист за сумата от 4486,42 лева, ведно със законната лихва от постановяване на решението до погасяване на задължението. Посочва се, че въз основа на молба с вх. № ******** г., подадена от ответника в качеството си на цесионер на „Профи Кредит“ ЕООД, било образувано изп. дело № ****** г. по описа на ******..

Последният уведомил ищцата за задълженията й посредством покана за доброволно изпълнение с изх. № ******* г., а именно сумата в размер на 1

4486,42 лева – главница и 6014,03 лева – законна лихва за периода 13.05.2009 г. - 28.04.2022 г. От правна страна се навеждат доводи, че претендираното вземане по изпълнителното дело е погасено по давност. В тази насока се излагат съображения, че от влизане в сила на Решение от ******г. по вътрешно арбитражно дело № ***** г. до месец май 2014 г. била изтекла петгодишната погасителна давност за главницата, а най-късно през месец май 2012 г. и за лихвата. Сочи се, че доколкото изпълнителното дело било образувано през 2019 г., то към този момент вземането вече е било погасено по давност. С оглед изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че на ***** г. между „Профи Кредит“ ЕООД и ответника бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания. Въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите ответното дружество било упълномощено да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента. В тази връзка било изпратено уведомление по чл. 99, ал.

3 ЗЗД до ищцата, но пратката била върната като непотърсена, поради което същото е приложено към отговора на исковата молба с оглед уведомяване в рамките на съдебното производство. Наведени са доводи, че въз основа на процесния изпълнителен лист било образувано изп. дело № *****г. по описа на *******, при което давността била прекъсната. На ****** г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, както и множество запорни съобщения. На **** г. ответникът подал молба за конституиране като взискател с искане за насрочване на опис на движими вещи, с което давността отново била прекъсната. Сочи се, че след като споменатото изпълнително дело било прекратено, на ******* г. било образувано изп. дело № ******г. по описа на *****., при което погасителната давност за вземането отново била прекъсната доколкото с молбата било поискано извършването на изпълнителни действия. На **** г. било изходирано съобщение за образуване на изпълнителното дело до длъжника, както и запорно съобщение до „Юробанк България“ АД. На ******* г. била изпратена призовка за принудително изпълнение за опис на движими вещи на ****** г. На ****** г. била изходирана покана за доброволно изпълнение и насрочен опис на 2 движими вещи за ****** г. На ***** г. била депозирана молба за извършване на справка за банкови сметки и опис на движими веши. Всички изброени действия, според ответника водели до прекъсване на давността, която към настоящия момент не била изтекла. Поради изложеното се моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

Правният интерес на ищцата е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу нея.

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул, т.е. поради настъпване на пет годишна давност след издаването на изпълнителния лист от ****** год., издаден по т.д. № ****** год. по описа на ****.

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция е неоснователна и погасителната давност за събиране на вземането не е изтекла, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг 3 срок, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, какъвто е настоящия случай, видно от изпълнителен лист от *****год., издаден по т.д. № ******* год. по описа на *****, давността за него е всякога петгодишна.

От събрания доказателствен материал се установява, че въз основа на изпълнителния лист от ****** год., издаден по т.д. № ******* год. по описа на ***** в полза на Профи кредит България ЕАД срещу М. С. Д. е образувано изпълнително дело № ****** год. по описа на ****** с рег. № *** с район на действие ***, образувано на ******* год. и в последствие, на **** год, изпълнително дело № ****** год. по описа на ******* с рег. № **** с район на действие ****..

Съгласно мотивната част на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС, анализиращи чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като са изброени и отделни изпълнителни действия - налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съгласно диспозитива и мотивната част на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 год., постановено по тълк.дело 3/2020 на ОСГТК ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС , като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

От така изложеното, следва, че погасителната давност относно процесното вземане, започнала да тече от момента на влизане в сила на решението от ***** год. по вътрешно арбитражно дело № *****год, е прекъсната с образуването на изпълнително дело ***** год. по описа на ******* с рег. № **** с район на действие ****, тоест на ****** год.

Съгласно гореизложените постановки на ТР 3/28.03.2023 год. по тълк.дело 3/2020 на ОСГТК ВКС от 26.06.2015 год. е започнала да тече нова давност.

4

Видно от съобщение от ****** год. до ищцата по следващото образувано на *****год. изпълнително дело – № ****** год. по описа на *******., спрямо нея е предприето действие по изпълнението, а именно запор върху вземанията й във всички банкови сметки. След това действие, също прекъсващо давността, е започнала да тече нова такава.

Дори да се приеме, че запорът е наложен на най-ранно възможната дата – ***** год. /датата на образуване на изпълнителното дело/, то към настоящия момент погасителната давност по отношение на процесното вземане от 4486.42 лева, все още не е изтекла. Отделно от това образуването на самото изпълнителното дело също е прекъснало давността, тъй като с молбата на Кредит инкасо инвестмънт БГ ЕАД /на когото с Договор от ****** год. за прехвърляне на вземания и Приложение № **** към него Профи кредит България ЕООД, цедира процесното вземане/ до ****за образуването му е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия.

За пълнота следва да се отбележи, че освен изброените, по двете изпълнителни дела са предприети и други действия, прекъсващи давността.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл.

78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, фактът, че е приключило в едно с.з., следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

5

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439 ГПК, предявения от М. С. Д. ЕГН ********** против „Кредит инкасо инвестмънс бг“ ЕАД, ЕИК: 202423225 , отрицателен установителен иск, че М. С. Д. ЕГН ********** не дължи на „Кредит инкасо инвестмънс бг“ ЕАД, ЕИК: 202423225 , сума в размер на 4486,42 лева, представляваща главница по изпълнителен лист от ******* г., издаден по т.д. № ******* год. по писа на *****, т.о., въз основа на който е образувано изп. дело № ***** г. по описа на *** ***., с рег. № ******на *****, с район на действие – *******., к а т о НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. С. Д. ЕГН ********** да заплати на „Кредит инкасо инвестмънс бг“ ЕАД, ЕИК: 202423225, сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6