Решение № 6473 от 18.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6473 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505620 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20021243 от 14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 4991/2013 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. А. Н. и Т. А. Н. дължат, всеки разделно на „Т.С.” ЕАД сумата от по 317,32 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода май 2009 г. – април 2011 г. в имот с аб. № 170913, заедно със законната лихва от 26.06.2012 г. до погасяване на задълженията, както и сумата от по 59.23 лева всеки, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на главницата, начислено за периода 01.12.2009 г. – 14.06.2012 г.

Отхвърлил е предявените срещу всеки от ответниците искове за топлинна енергия за разликата над уважения срещу всеки от тях размер до предявения размер от 1171,46 лв., включваща и претендирани за периода от м. 05.2003 г. до м. 04.2009 г., вземания, като погасени по давност, както и исковете за лихва за забава над уважения срещу всеки от тях размер до предявения размер от 573,45 лв., вкл. и за периода 01.07.2003 г. до м. 30.11.2009 г.

Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

1

Излага се възражение срещу извода на районния съд за погасяване по давност на всички дължими суми за периода от м. 05.2003 г. до м. 04.2009 г. Твърди се, че моментът на настъпване изискуемостта на вземанията е обусловен от издаването на общите фактури. В тази връзка се навежда довод, че съдът не е съобразил обстоятелството, че претендираните суми за месечни вноски стават изискуеми, считано след изтичане на 30-дневния срок от изтичане на периода, за който се отнасят, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.06.2012 г., поради което по отношение на вземанията, за които са отхвърлени исковете, не била настъпила 3-годишната погасителна давност. По отношение на отхвърления иск за обезщетение за забава, въззивникът поддържа, че съдът неправилно е приел, че главното вземане е погасено по давност, поради това и вземането за обезщетение за забава се дължи на ищеца. Претендира присъждане на сторените от него разноски в настоящото производство.

Писмен отговор на въззивната жалба са подали ответниците И. А. Н., чрез законния си представител М. П. Н., и Т. А. Н., с който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират сторените разноски в производството.

За да се произнесе, съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът ”Топлофикация – София” ЕАД твърди, че между него и наследодателя на ответниците е било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е изпълнил задължението си за доставка на топлинна енергия за периода от м.05.2003 г. до м.04.2011 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ******* с абонатен № 170913, собственост на починалия наследодател на ответниците. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия за битови нужди на месечните дължими суми е 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че потребителят не е е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период, възлизаща на сумата 2342,92 лева, като дължимото от него обезщетение за забава за периода от м.05.2003 г. до м.04.2011 г. възлиза на сумата 11146,89 лева. За посочените суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13045/2012 г. на СРС. Иска от съда да признае за установено, че ответниците, в качеството им на наследници на ответника, дължат разделно на ищеца посочените суми – главница и лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците И. А. Н. и 2

Т. А. Н., с който оспорват исковете. Излагат възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Решението е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от по 317,32 лева всеки, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2009 г. до м. 04.2011 г., ведно със законна лихва от 26.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от по 59,23 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на посочените суми, начислено за периода от 01.12.2009 г. до 14.06.2012 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к." *******, с абон. № 170913, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13045/2012 г. по описа на СРС, 86 с-в.

Предмет на обжалване е решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за установяване на дължимостта на цената на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от по 317,32 лева всеки до размера от 1153,07 лв. за периода от май 2003 г. до април 2011 г., като погасена по давност, и в частта, с която е отхвърлена изцяло претенцията за дължимост на обезщетение за забава в претендирания период.

Процесните вземания са за периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се претендират задължения за доставена топлинна енергия с начален момент 01.05.2003 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.06.2012 г. Така, погасени по давност са всички задължения на ответниците за доставена топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила към 26.06.2009 г., а това са задълженията за периода от м. май 2003 г. до м. април 2009 г. Според заключението на СТЕ общият размер на начислените суми за доставена топлинна енергия периода май 2003 г. – април 2009 г. /за който период вземанията са погасени по давност/ е 1 671,14 лв. (сумите за ТЕ за сградна инсталация, имот и БГВ, заедно с такса мощност, начислявана до 06.2006 г. вкл.). За тази сума от претендираната главница за доставена топлинна енергия, предявеният иск е неоснователен като погасен по давност. Неоснователно е направеното от въззивника – ищец „Т.С.” ЕАД възражение срещу така приетите от районния съд като погасени по давност вземания за периода от м. май 2003 г. до м. април 2009 г., основано на довод, че претендираните суми са станали изискуеми едва след издаване на общата фактура.

Такава обща фактура не е представена по делото, а вземанията се претендират въз 3 основа на приложените изравнителни сметки, издадени от страна на дружеството, извършващо дялово разпределение на потребената топлинна енергия в сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот. Наред с това следва да се посочи, че дори такава фактура да е издадена, то изискуемостта на вземанията за доставена топлинна енергия не настъпва след изтичане на 30-дневния срок от издаването .

Потребителите на топлинна енергия заплащат цената ѝ на месечни вноски, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ. Издаването на общата фактура не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30 – дневния срок от публикуването . Съгласно чл. 32, ал. 2 приложимите Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г., тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. Следователно, падежът на месечните задължения за стойността на потребената топлинна енергия остава същият, посочен в чл. 33, ал. 1 от ОУ /в 30 дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /при резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. В случая сумите, начислени с представените по делото изравнителни сметки, касаят задължения от 01.05.2003 г. до 30.04.2011 г. – за отопление, и от 01.10.2003 г. до 01.05.2004 г. – за подгряване на вода. Независимо, че общата фактура за тях щ е е издадена по-късно и потреблението е осчетоводено в м. 04.2011 г., същата се отнася за период, за част от който давността е изтекла, а именно - периода от м. май 2003 г. до м. април 2009 г.

С оглед на всичко гореизложено, неоснователна като погасена по давност е претенцията за дължимост на цена на доставена топлинна енергия за периода от м.

05.2003 г. до м. 04.2009 г.

Поради това, обжалваното решение в частта, с което е отхвърлен иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер, следва да бъде потвърдено.

По силата на общото правило на чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Обезщетението се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо, тъй като от този момент длъжникът е в забава. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, 4 когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Върху претендираните вземания за периода м. май 2003 г. – м. април 2009 г., по отношение на които е настъпила погасителна давност, не следва да бъде начислявано обезщетение за забавено изпълнение, по аргумент от чл. 119 ЗЗД, за което районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящият състав възприема и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В случая, за непогасените по давност задължения за цена на топлина енергия за периода от май 2009 г. до април 2011 г. са приложими Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г. Съгласно чл. 33, ал.1, вр. ал. 6 от ОУ от 2008 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като в случай на неизпълнение на това си задължение, то потребителят заплаща на топлоснабдителното дружество обезщетение за неизпълнение, в размер на законната лихва за забава, считано от деня на забавата до окончателното плащане на задължението.

Следователно, след изтичане на този 30-дневен срок потребителят е в забава на плащането на дължимите за съответния период суми за доставена топлинна енергия, като изискуемостта на сумите не е предпоставена от покана от кредитора до длъжника, тъй като задължението е срочно. В тези ОУ /действащи по отношение на непогасените по давност вземания, предмет на делото/ не е предвидено като условие, за да бъде поставен длъжникът в забава, издаване/получаване на фактура относно дължимите суми за доставена топлинна енергия, или извършено по друг начин изрично уведомяване на клиента за размера на задълженията за използваната топлинна енергия - не е необходимо фактурата да се публикува на интернет страницата на продавача. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, то ответниците са изпаднали в забава и дължат мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения за доставена топлинна енергия, считано от изтичане на 30 дни от съответния отчетен период, за който дължи стойността на потребената топлинна енергия. Така ответниците са изпаднали в забава на плащането на задълженията си за топлинна енергия, доставена в периода от м. август 2016 г. нататък до края на исковия период.