Решение № 182 от 06.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора З. К. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200887 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Г. П. - упълномощен защитник на подсъдимия Р. Б. Б., против решение № 122/11.08.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 207/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като решението на апелативния съд не е мотивирано в частта относно наказанието. Твърди се, че е направен превратен доказателствен анализ и са приоритизирани обвинителните за сметка на защитните доказателства. Смята се, че съдът не е положил необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от значение за главния факт, с оглед на което е допуснал нарушение на чл. 14 и чл. 107 НПК. Нарушението на материалния закон според защитата е резултат от порочната доказателствена дейност на съда. Оспорва се и решението на съда да приеме, че е налице съставомерната по чл. 354а, ал. 1 НК цел за разпространение на наркотичните вещества предмет на обвинението. В подкрепа на касационния довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК защитникът твърди, че и намаленото от въззивния съд наказание е необосновано тежко и не отчита невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, влошеното му 1 здравословно състояние и изминалия от датата на деянието период от време.

Искането е за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Алтернативно се моли определеното наказание да бъде намалено.

След положително установена по експертен път годност за участие на подсъдимия в производството е даден ход на делото пред Върховния касационен съд.

В съдебното заседание пред този съд защитникът а. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимият Р. Б. се присъединява към позицията на своя защитник. В последната си дума твърди, че никога не е разпространявал наркотици и е невинен.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 12.05.2023 г. по н.о.х.д. №953/2020 г. ОС-Русе е признал подсъдимия Р. Б. Б. за виновен в това, че на 12.09.2019 г., в гр. Мартен, област Русе, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на стойност 3 661.78 лева, както следва:

- разпределен в четири пакета амфетамин с нетно тегло 121.7 грама на стойност 3 651 лева и

- 11 цигари с марихуана с нетно тегло 1.7963 грама на стойност 10.78 лева, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, пр. 4 и чл. 54 НК го е осъдил на търпимо при строг режим наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и на глоба в размер на 8 000 лева.

С присъдата подсъдимият е оправдан по внесеното обвинение деянието да е било продължавано и осъществено в периода от началото на месец септември до 11.09.2019 г., както и за това да е придобил наркотичните вещества.

На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е активизирал отложеното наказание от две години лишаване от свобода, определено по н.о.х.д. №520/2018 г. по описа на РС-Троян, което е приел, че трябва да се търпи при първоначален общ режим.

С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по същото дело. Извършено е и произнасяне по веществените доказателства и разноските по делото.

По жалба на защитата срещу тази присъда в АС-Велико Търново е било образувано в.н.о.х.д. №262/2023 г. По делото с решение №124/27.10.2023 г.

2 присъдата на окръжния съд е изменена в частта относно наказанието – лишаването от свобода е било намалено на две години, а глобата на пет хиляди лева.

По жалба на защитата срещу въззивния акт във ВКС е било образувано н.д. №1129/2023 г. По делото с решение №369 от 26.06.2024 г. решението на апелативния съд е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Велико Търново.

В този съд е било образувано ново в.н.о.х.д. №207/2024 г. След проведено въззивно следствие и след стриктно изпълнение на указанията на върховната инстанция, с решение №122/11.08.2025 г. присъдата на окръжния съд е била изменена в частта относно наказанието. То е било намалено до пределите, в които това е било сторено и при предходното въззивно разглеждане на делото, като на подсъдимия е наложена комплексна санкция две години лишаване от свобода и пет хиляди лева глоба. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Второто въззивно решение е предмет на проверка в настоящото касационно производство, което също е второ по своя ред.

Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена в срок, от активно легитимирано лице – страна в производството и упълномощен защитник на подсъдимия, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на чл.

346, т. 1 НПК. В този смисъл тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

Съображенията за това са следните:

1. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Внимателната преценка на релевираните съображения установи тяхната неоснователност.

1.1. На първо място, без основание защитникът твърди, че в частта относно наказанието въззивното решение страда от липса на мотиви.

Съображенията на съдебния състав в тази връзка са изложени на л. 33-35 от въззивното решение. Прочитът на съдебния акт показва, че използваният от апелативния съд подход при мотивиране на решението в оспорваната част е съобразен със законовите изисквания. Този съд е извършил самостоятелна проверка на правилността на първоинстанционната присъда в частта относно наказанието и е изложил мотиви защо намира, че определената от окръжния съд комплексна санкция, макар и правилно индивидуализирана по вид, се явява явно несправедлива по своя размер. Последното е обусловило редуциране на двете наказания – лишаването от свобода от две години и шест месеца на две години, а глобата от осем хиляди на пет хиляди лева.[1] 3

Въззивният съд е изложил съображения и относно режима и начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като е преценил значението на релевантните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е възприел извода на първата инстанция, че те не обуславят приложение на чл. 55 НК. Изложени са съображения и за необходимостта от активизиране на основание чл. 68 НК на предходно отложеното наказание лишаване от свобода по н.о.х.д. №520/2018 г. на РС-Троян. При това положение не може да се приеме, че въззивното решение е немотивирано или постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

1.2. Според защитата основният и съществен процесуален порок на обжалвания акт се състои в нарушено вътрешно убеждение на съдебния състав, който за сметка на защитните е приоритизирал обвинителните доказателства и не е направил изводите си по фактите по чл. 102 НПК на база обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Този довод на защитата също е несподеляем.

Преди всичко следва да бъде посочено, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и решението им да кредитират или не конкретни доказателства. Касационният съд извършва единствено проверка на това дали вътрешното убеждение на съда е било формирано по начин, съответстващ на процесуалните правила.

Прочитът на обжалваното въззивно решение показва, че това процесуално изискване е било спазено.

Не може да се приеме, както твърди касаторът, че обективната страна на вътрешното съдийско убеждение е била нарушена, тъй като в противоречие с изискванията за обективно и пълно изследване на всички доказателства, контролираният съд безкритично е кредитирал показанията на свидетелите Ц.

Г., П. П. и В. С.. Всъщност, както в касационната жалба самият защитник посочва, показанията на тези лица не съдържат сведения за това, че подсъдимият е държал инкриминираните наркотични вещества. Разпитът им е бил предприет основно поради последователно поддържаната в двете фази на производството теза на подсъдимия, че наркотиците са му били „подхвърлени“ от свидетеля Ц. Г., който е имал мотив да го „натопи“ и който се бил хвалил за това пред други лица.

Въззивният съд, както процесуалният закон повелява, внимателно е изследвал версията на подсъдимия и доказателствените източници, които са я подкрепяли. Изводът на контролираната инстанция, че това е защитна теза, не е превратно направен, а е бил подкрепен от задълбочен анализ на показанията на сочените от защитата свидетели.

Част от тях са били свидетелката Е. Б.а – майка на подсъдимия и свидетеля Д. Д. – негов приятел, които са свидетелствали за това, че три дни преди наркотиците да бъдат открити в ползваните от Б. помещения в качеството си на таксиметров шофьор Д. е закарал свидетеля Ц. Г. до дома на подсъдимия, където между 13:00 – 14:00 часа св. Б.а го е видяла да влиза, 4 носейки в ръката си „найлонова кесия с бял на цвят пакет“. Изводите на въззивния съд за недостоверност на показанията на тази група свидетели не са били произволни, тъй като е била извършена преценка за вътрешната им последователност и за подкрепата им от други доказателства за същите факти.

На първо място, въззивният съд е анализирал показанията на свидетелката Е. Б.а. Съдът правилно е отчел, че родствената връзка между свидетелката и подсъдимия не е основание за дискредитиране на показанията , но обективно налага тяхната преценка да бъде извършена с повишено внимание и в съпоставка с останалите доказателства по делото. В тази насока въззивната инстанция е констатирала съществени противоречия в разказа на свидетелката относно това кога и по какъв начин е уведомила подсъдимия за твърдяното посещение на свидетеля Г.. Така на досъдебното производство Б.а е заявила, че е споделила за случилото се десет дни по-късно, след като е разбрала, че синът е задържан, докато в съдебната фаза е посочила, че му е съобщила за това още същия ден при проведен около 21:00 часа телефонен разговор с него. Въззивният съд с основание е приел, че тази съществена промяна в съдържанието на показанията поставя под съмнение тяхната надеждност, още повече че според заключението на техническата експертиза № 608/30.09.2019г. между подсъдимия и свидетелката е била осъществена телефонна комуникация и по-рано през деня. При това положение твърдението, че едно възприето от нея като подозрително посещение е било съобщено едва вечерта, не е намерило убедително обяснение.

На следващо място, въззивният съд е извършил внимателна проверка на показанията на свидетеля Д. Д., който е твърдял, че на 09.09.2019 г. в качеството си на таксиметров шофьор е закарал свидетеля Ц. Г. до дома на подсъдимия в гр. Мартен. Тези твърдения правилно са били съпоставени с обективните данни, съдържащи се в писмо с изх. № 11-СО-14725/21.11.2024 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ (л. 117 от въззивното дело), от което се установява, че на посочената дата и в сочения от свидетеля времеви интервал управляваният от него таксиметров автомобил с рег. № *** не е преминавал по заявения маршрут по път II-21 гр. Русе-гр. Мартен. Това обективно противоречие между свидетелските показания и проверимите данни е довело въззивния съд до извод, че разказът на свидетеля Д. не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде кредитиран.

Контролираният съд е обсъдил и обясненията на подсъдимия Р. Б., който последователно е поддържал версията, че наркотичните вещества са му били „подхвърлени“ от свидетеля Ц. Г. във време, в което той е отсъствал от дома си. Съдът правилно е изходил от разбирането, че обясненията на подсъдимия са доказателствено средство и средство за защита и подлежат на проверка и оценка в съвкупност с останалите доказателства. В случая въззивният съд е констатирал, че изложената от подсъдимия версия не намира опора в нито едно безпристрастно доказателствено средство, а се подкрепя единствено от показанията на близки до него лица. Освен това тази версия се разколебава и от данните, съдържащи се в приложената по делото информация на електронен носител относно ползвания от подсъдимия мобилен телефон с номер ************ и клетките на мобилната мрежа, към които устройството 5 се е свързвало. От тези данни е видно, че на 09.09.2019 г. до 09:28 часа телефонът на подсъдимия се е намирал в гр. Мартен, от 10:25 до 13:22 часа – в гр. Русе, в 13:27 часа е бил засечен в с. Николово, а в 13:28 часа – именно във времето, в което свидетелката Б.а твърди, че е била сама в къщата на сина си – устройството е било регистрирано в клетка, обслужваща гр. Мартен. Тези обективни данни правилно са поставили под съмнение както точността на възприятията на свидетелката, така и достоверността на защитната версия на подсъдимия относно развитието на събитията през инкриминирания ден.