Решение № 270 от 04.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Монтана, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20241600500309 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на П.

Й. против решение № 195/21.04.2024 г. по гр. д. № 2777/2023 г. на Районен съд – Монтана.

Жалбоподателката П.Й. обжалва решението на МРС в частта, с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено съществуването на вземания на „Й.Б.“ АД за сумите:

242,06 лева – неплатени абонаментни такси за периода от 15.07.2020 г. до 17.10.2020 г. по договор за мобилни услуги № *от 16.02.2012 г., договор за мобилни услуги № *от 18.03.2015 г., договор за мобилни услуги № *от 03.01.2020 г., договор за мобилни услуги № *от 13.07.2020 г., ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане;

4548,49 лева – неплатени лизингови и предсрочно изускуеми всноски за периода 15.07.2020 г. до 13.06.2022 г. по сключени с ищеца договор за лизинг от 25.06.2020 г., договор за лизинг за базови аксесоари № *от 13.07.2020 г., допълнителенен договор за лизинг № *от 13.07.2020 г., договор за лизинг от 06.07.2020 г., договор за лизинг за базови акесоари № *от 06.07.2020 г. и договор за лизинг от 03.01.2020 г., ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане.

1

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли исковете на „Й.Б.“ АД. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите й, че дружеството е събирало суми за застраховка, каквато жалбоподателката не е сключвала, както и че не е била надлежно уведомена за изпадането й в забава. Не са представени доказателства договорите да са прекратени поради виновно неизпълнение от страна на жалбоподателката. Изтъкава, че приложение намира чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който прекратването на писмен договор се извършва с писмено волеизявление от изправната страна след като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение. Такава покана не е била отправяна от „Й.Б.“ АД. Като поддържа, че процесните договори не са били прекратени, жалбоподателката моли да се приеме, че не са възникнали задълженията за заплащане на лихви. Освен това въвежда и довод, че МРС не е обсъдил възраженията й за неравноправни клаузи в договорите.

Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Й.Б.“ АД в писмен отговор моли решението на МРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – оставена без уважение. Моли да се присъдят и разноски по делото. Посочва, че е изправна страна по договорите за мобилни услуги, както и и по тези за лизинг. Подчертава, че не е поддържал да е било налице предсрочно прекратяване на договорите за лизинг.

Изискуемостта на лизинговите вноски е във връзка с предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги. Изтъква също, че сроковете на лизинговите договори са изтекли още преди завеждане на иска по чл. 422 от ГПК и този факт е съобразен по делото, тъй като изискуемоста се изследва към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството пред МРС се е развило по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Й.Б.“ АД против П. Й. за установяване съществуването на вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 203/2022 г. по описа на РС - Кула.

По делото е установено, че между страните са били сключени следните договори: договор за мобилни услуги № *от 16.02.2012 г., изм. с Допълнително споразумение № *от 25.06.2020 г., договор за мобилни услуги № *от 18.03.2015 г., изм.

2 с допълнително споразумение № *от 06.07.2020 г., договор за мобилни услуги № *от 03.01.2020 г., договор за мобилни услуги № *от 13.07.2020 г., договор за лизинг от 06.09.2018 г., договор за лизинг от 25.06.2020 г., договор за лизинг за базови аксесоари № *от 13.07.2020 г., допълнителенен договор за лизинг № *от 13.07.2020 г., договор за лизинг от 06.07.2020 г., договор за лизинг за базови акесоари № *от 06.07.2020 г. и договор за лизинг от 03.01.2020 г.

Между страните е безспорно, че въззиваемото дружество е предоставило достъп до своята мрежа и е осигурило на въззивницата възможността да осъщестявва мобилни комуникации. Изпълнено е и задължението дружеството да предаде лизинговите вещи.

Първоинстанционният съд е приел, че мобилният оператор е изправна страна по договорите, а въззивницата дължи плащане стойността на услугата мобилни комунакации, осъществявана през три телефонни номера, а също дължи и лизинговите вноски, за които падежът е настъпил след издаване на заповедта за изпълнение и преди завеждане на установителния иск.

Върху признаните за установени вземания въззивницата дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 1 юли 2022 г. Договорна лихва нито е била претендирана от ищеца, нито пък е присъждана от МРС, поради което твърденията във въззивната жалба, че не се дължи лихва са неоснователни.

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което го потвърждава.

Между страните безспорно са налице облигационни правоотношения, като по договор № *от 16.02.2012 г., договор № *от 18.03.2015 г., договор № *от 03.01.2020 г., и договор № *от 13.07.2020 г. „Й.Б.“ АД е предоставяло мобилни услуги, за които въззивницата дължи заплащане на стойността. За периода 15 юли 2020 г. – 17 октомври 2020 г. Й. не е платила месечните абонаментни такси. Вземанията са възникнали с края на всеки отчетен период и дружеството е издало фактури за задълженията в общ размер на 242,06 лв. Налице е ликвидно и изискуемо вземане, поради което правилно МРС е признал за установено същестувването му.

Възраженията на въззивницата, че договорите за мобилни усулги не са били прекратени по надлежния ред са неотносими към разглеждания въпрос за дължимостта на стойност на ползвана услуга. Този проблем е бил изследван от МРС при разглеждане на иска по чл. 92 от ЗЗД и решението е постановено в съгласие с тезата на въззивницата (като в тази част решението не е предмет навъззивно обжалване). Дали договорите са били прекратени поради виновно неизпълнение от страна на длъжника или действието им е продължено с мълчаливото съгласие на страните, не се отразява на дължимостта на месечните абонаментни такси за вече предоставена и използвана 3 услуга.

Договор за лизинг от 25.06.2020 г., договор за лизинг за базови аксесоари № *от 13.07.2020 г., допълнителенен договор за лизинг № *от 13.07.2020 г., договор за лизинг от 06.07.2020 г., договор за лизинг за базови акесоари № *от 06.07.2020 г. и договор за лизинг от 03.01.2020 г. също валидно обвързват страните и създават насрещни права и задължения. „Й.Б.“ АД като лизингодател е изпълнил задължението си да предостави лизинговите вещи, а лизингополучателката има задължението да плаща месечни лизингови вноски. За процесните вноски липсват доказателства въззивницата да ги е платила, следователно искът в тази част е основателен.

В исковата молба ищецът е обвързал изискуемостта на лизинговите вноски до края на действие на договора с неизпълнението на договорите за мобилни услуги, като се е позовал на предвидената в Общите условия възможност да развали договора за лизинг по вина на лизингополучателя, а последният дължи на лизингодателя сума в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните. В тази хипотеза ОУ не изискват разваляне на договора за лизинг.

В хода на процеса обаче изискуемостта на тези вземания е настъпила поради изтичане на срока на действие на лизинговите договори. На основание чл. 235 от ГПК този факт следва да бъде съобразен при постановяване на решението. Въззивницата дължи плащане на лизинговата стойност на предоставените вещи поради настъпване на падежа за плащане.

Относно твърдението във въззивната жалба, че са налице неравноправни клаузи, необсъдени от първоинстанционния съд: МОС намира, че такива доводи въззивницата е навела в отговора на исковата молба, но те касаят единствено неустойката по договорите за мобилни усулги, а в тази част решението на МРС е влязло в сила, не е предмет на въззивното обжалване, поради което МОС не дължи обсъждане на възраженията.

Доколкото съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи, следва да се отбележи, че дори да същестувват такива в процесните договори, то потребителят винаги дължи плащане на главницата, а в случая ищецът е претендирал единствено главните задължения по договорите за мобилни услуги и за лизинг.

Неоснователно е и твърдението, че във фактурите за дължими абонаментни такси е включена застраховта, то е останало недоказано. Липсват доказателства за начислявани задължения на такова основание.

МОС намира въззивната жалба за неоснователна, затова я оставя без уважение и потвърждава решението на МРС в обжалваната част.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноските за въззивното производство. При този изход на процеса въззивницата дължи такива, но 4 липсват доказателства за направени разноски от страна на „Й.Б.“ АД, поради което МОС не присъжда разноски.

На основание горното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/21.04.2024 г. по гр. д. № 2777/2023 г. на Районен съд – Монтана В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че П. Й., ЕГН **********, дължи на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 203/2022 г., по описа на РС – Кула:

- 242,06 лева – неплатени абонаментни такси за периода от 15.07.2020 г. до 17.10.2020 г. по сключени с ищеца договор за мобилни услуги № *от 16.02.2012 г., изм. с Допълнително споразумение № *от 25.06.2020 г., договор за мобилни услуги № *от 18.03.2015 г., изм. С допълнително споразумение № *от 06.07.2020 г., Договор за мобилни услуги № *от 03.01.2020 г., Договор за мобилни услуги № *от 13.07.2020 г. , ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане;

- 4548,49 лева – неплатени лизингови и предсрочно изускуеми всноски за периода 15.07.2020 г. до 13.06.2022 г. по сключени с ищеца Договор за лизинг от 25.06.2020 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № *от 13.07.2020 г., Допълнителенен договор за лизинг № *от 13.07.2020 г., Договор за лизинг от 06.07.2020 г., Договор за лизинг за базови акесоари № *от 06.07.2020 г. и Договор за лизинг от 03.01.2020 г., ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5