Решение № 202 от 02.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Велико Търново, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Явор Данаилов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500804 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.10.2022 година, постановено по гр. дело № 977 по описа на Горнооряховски районен съд за 2022 година, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Д. Т. сумата от 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – емоционални и душевни болки и страдания, дискомфорт и стрес, накърняване на доброто му име и авторитет, безпокойство и безсъние, срам и неудобство, последица от повдигнато обвинение по впоследствие прекратено наказателно производство, ведно със законна лихва върху вземането и направените по делото разноски. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

В осъдителната част решението е обжалвано от Прокуратурата с искане за отмяната му и за постановяване на ново, отхвърлящо иска вцялост.

Ответникът по жалбата – Т. Д. Т. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за отговорността на държава и общините за вреди.

Ищцовата страна - Т. Д. Т. - излага в исковата си молба, че бил привлечен като 1 обвиняем за престъпление по чл. 167, ал. 3, предложение първо, във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от Наказателния кодекс. По силата на наложена му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ бил в следствения арест за времето от 11.11.2019 година до 29.11.2019 година.

На 15.12.2020 година наказателното производство било прекратено. По реда на настоящото производство търси репарация на неимуществени вреди, последица от наказателното преследване, в размер на сумата от 5 000 лв. Претендира законна лихва върху вземането и разноски.

Ответната страна - Прокуратура на Република България - оспорва иска с доводи за недоказаност на вредите. Липсвала дълготрайна промяна в психическото и емиционалното състояние на ищеца и причинна връзка на евентуалните вреди с действията на Прокуратурата. Ищецът бил осъждан.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установени фактите, посочени от първоинстанционния съд. На основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното решение.

Доводите на ответника са неоснователни.

Ако престоят в следствения арест и привличането към наказателна отговорност не причиняват вреди не е ясно защо законодателят ги третира като източник на такива – чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Негативните преживявания при подобно посегателство над личността са общоизвестни обстоятелства по смисъла на чл. 155 от ГПК и затова не подлежат на доказване. Хората биха се стремили към пребиваване в следствения арест, ако това водеше до положителни емоции.

Затова по делото факти са както неправомерното от гледище на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди обвинение и задържането като мярка за неотклонение, така и вредоносното им въздействие. Искът е доказан по основание.

Без правно значение са миналите осъждания на ищеца. Именно защото е осъждан, изтърпял е наложеното му наказание, респективно търпял е последиците на осъждането си. Да се изтъква и съобразява обстоятелството, че пострадалият е осъждан означава повторно да бъде санкциониран за минали деяния.

Законът – чл. 51, ал.1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 2 и параграф 1 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не поставя изискване за дълготрайност на негативните преживявания и за обективирането им в поведението на пострадалия, за да ги дефинира като вреди. Затова дали промените в психическото и емоционалното състояние на ищеца са дълготрайни е без всякакво правно значение. Вреда е всяко отрицателно въздействие върху личността или имуществото на пострадалия и това въздействие подлежи на репарация на общо основание.

По изложените съображения съдът

2

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решение от 10.10.2022 година, постановено по гр. дело № 977 по описа на Горнооряховски районен съд за 2022 година, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Д. Т. сумата от 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – емоционални и душевни болки и страдания, дискомфорт и стрес, накърняване на доброто му име и авторитет, безпокойство и безсъние, срам и неудобство, последица от повдигнато обвинение по впоследствие прекратено наказателно производство, ведно със законна лихва върху вземането и направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3