Определение № 823 от 24.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. София, 18.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100601464 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.250,ал.4, във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

С Разпореждане от 07.02.2024 година, постановено по НЧХД № 13677/2023 година, Софийски районен съд е прекратил наказателното производство по делото, поради липса на престъпление в отразените в тъжбата и молбата-уточнение обстоятелства.

Недоволен от това Разпореждане е останал частният тъжител Т. Д. П..

Обжалва го в законоустановения срок с молба то да бъде отменено, делото да бъде върнато на първоинстанционният съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, съобразявайки становището на жалбоподателя, съображенията, отразени в атакуваното разпореждане, отразеното от частния тъжител в тъжбата и уточняващата молба и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима. Подадена е в законоустановения срок и то от активно-легитимирана страна.

Разгледана „по същество“ се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Наказателното производство е образувано с частна тъжба, депозирана от Т. Д. П. срещу М.С.П. с обвинение към последния, че е извършил престъпление по чл.147 от НК.

Твърдението в тъжбата е, че в сградата на СДВР на улица „Антим 1“, № 15 в град София М.С.П. е разгласил по отношение на него позорни, неверни обстоятелства и му е приписал престъпление. Твърди, че подсъдимият е осъществил това като е твърдял, че той /Т. П./ е обиждал кмета на СО Нови Искър, че е обиждал Главен инспектор В., че е обиждал и „цялото осмо МВР“. Също, тъжителят твърди, че престъплението е осъществено от Пешев, 1 тъй като той е разгласил обстоятелството, че „Кметът на СО Нови Искър е прекратил среща с тъжителя и други жители на Нови Искър, заради самия тъжител, който не преставал да го обижда. Твърди, че това подсъдимия е извършил, докато е давал показания на 12.07.2023 година по пр.преписка № 8848/2023 година на СГП, пр.преписка № 11246/23 година на СРП пред разследващ полицай П.М..

Съдът, с посоченото по-горе Разпореждане е прекратил наказателното производство, приемайки, че отразените в тъжбата и допълнителната молба обстоятелства нямат характера на накърняващи личната чест и достойнство на тъжителя, т.е. те не са „обидни“, нито пък имат качеството на „позорни обстоятелства“, нито пък приписват престъпление на тъжителя. С това, първоинстационният съд е приел, че от обстоятелствата в тъжбата не може да се извлече извод за наличие на данни за престъпление и е прекратил наказателното производство.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния.

В производство от частен характер по наказателни дела, частната тъжба изпълнява същата функция, която обвинителният акт има в делата от общ характер. Т.е., предназначението на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в наказателния процес, с оглед на твърдените от тъжителя престъпления и съпричастността на тъжителя към това престъпление.

Необходимо е тя да съдържа ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното деяние - време, място, начин на извършване, като следва да се посочи конкретната роля на подсъдимия за реализиране на деянието.

Необходимо е в частната тъжба да са посочени конкретни факти, които да подлежат на доказване в процеса. И не на последно, а дори на първо място – трябва в нея да бъдат прочетени тези факти, които да очертават елементите от състава на конкретно престъпление/престъпления.

Въззивният съд, подобно на първоинстанционния намира, че депозираната частна тъжба, не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. В нея не са посочени конкретни факти за обстоятелствата на престъплението, от които да може да се направи извод, че такова е осъществено.

Не се съдържат никакви обстоятелства, от които да се изведат каквито и да било съставомерни елементи на престъпен състав.

Наличните данни не са достатъчни, за да се изведе юридическа квалификация на описаното деяние, като такава съставляваща престъпление.

Действително, тъжбата изобщо не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като в нея не се съдържат обстоятелства индивидуализиращи престъпление, за което на някого да се търси наказателна отговорност. В тъжбата трябва да се съдържат всички обстоятелства, индивидуализиращи престъплението, за което се търси наказателна отговорност, защото прецизно посочените в тъжбата обстоятелства определят предмета на доказване, дават възможност на съда правилно да квалифицира деянието и осигуряват възможност за адекватна защита на подсъдимия по изложените от частният тъжител факти.

Както правилно е установил районният съд, посочените в тъжбата 2 обстоятелства, /независимо дали са се случили или не/, не са такива, които да изпълват състава на престъпление.

Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първия съд, че посредством инкриминираните изрази, касаещи разпален разговор, провел се на среща с Кмета на Община Нови Искър, не се разпространява позорящо обстоятелство, както и не се приписва престъпление. Твърденията на М.С.П., отразени в писмени сведения, дадени пред орган на досъдебно производство, в тази насока не характеризират в негативна светлина тъжителя, нито му вменяват осъществено престъпление.

Тъжителят се е почувствала оклеветен, но не от конкретен клеветнически израз касаещ него, а от контекста и внушението, може би от нагнетяваното напрежение. Съгласно константната съдебна практика, едно лице не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения, направени въз основа на негови изказвания (решение № 80/1997 г. на ВКС, ІІ н. о.).

Поради изложеното, недопустимо би било да се градят изводи за наличие на престъпление, единствено на основата на формалното и общо разбиране, че възприятията на всяко отделно лице са строго индивидуални и то когато трябва да се преценява дали той се е почувствал оклеветен или обиден от конкретни изрази.

Отделно от това, изказването на мнение по някои въпроси, оценка или разсъждения относно факти или лица не осъществява от обективна страна признаците на престъплението „клевета“ (решение № 265/1970 г. на ВС, ІІ н. о., решение № 80/1998 г. на ВКС, ІІ н. о.). Това е така, тъй като свободата на изразяване на мнение е прогласено за основно право на гражданите и гарантирано от Конституцията и законите на страната. Нещо повече, същото е залегнало като защитено право на личността и в чл. 10 на КЗПЧОС.

Предвид всичко посочено, настоящата инстанция намира, че в конкретния случай в тъжбата не се съдържат твърдения за разпространяване на позорящи обстоятелства за тъжителя или за приписано му престъпление.

Доколкото систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК с тази на чл. 80 от НПК сочи, че тъжба може да подава само лице, което е пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, то, предвид обстоятелството, че в тъжбата не се съдържат твърдения за извършено такова престъпление, не са налице предпоставки за даване ход на същата.

Съобразно изложените аргументи, като е прекратил наказателното производство, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ от 07.02.2024 година, постановено по НЧХД № 13677/2023 година, с което Софийски районен съд е прекратил наказателното производство по делото, поради липса на 3 престъпление в отразените в тъжбата и молбата-уточнение обстоятелства.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4