Решение № 431 от 08.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно гражданско дело № 20261800500396 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 1041/20.02.2026 г. на П. Г. С., подадена чрез пълномощника му адв. Г. Н., против решение № 4/05.01.2026 г., постановено по гр. д. № 141/2024 г. по описа на Районен съд – Костинброд, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 904.46 лева, представляваща главница – за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; Сумата от 480.78 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 24.10.2023 г.; Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 01.11.2023 г. до изплащане на вземането;

Сумата от 27.82 лева, представляваща главница – за дялово разпределение за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г.; Сумата от 6.66 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.11.2020 г. до 30.11.2021 г.; Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че въззиваемото дружество не е доказало качеството на жалбоподателя като клиент на топлинна енергия. Поддържа се, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и поради това съпругата на жалбоподателя е следвало да участва в производството. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно не е изключил оспорени частни документи, непредставени в оригинал.

Оспорва се доказаността на доставката, начина на дялово разпределение и 1 размерът на начислените суми. Навеждат се възражения, свързани с начисляването на енергия за сградна инсталация и с действието на приложимата методика.

Поддържа се и възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение при надлежна преценка на доказателствата и при съобразяване на трайната съдебна практика по аналогични спорове. Прави се искане решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

От третото лице-помагач отговор не е постъпил.

Окръжен съд – София, като взе предвид подадената въззивна жалба и отговора, съдържащите се в тях съображения, преценявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Районен съд – Костинброд е сезиран с положителен установителен иск, с правно основание чл. 422 , ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД след подадено в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение. Исковете са за вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., за обезщетение за забава върху това вземане, за цена на услугата дялово разпределение за част от периода и за лихва върху това вземане.

Видно от представения по делото нотариален акт № 111/1995 г., дело № 8837/1995 г., том XLV на нот. Ирина Радева се установява, че въззивникът е придобил право на собственост върху процесния апартамент – ап. 20, ет. 2, бл. 128, вх. В, ж.к. „Захарна фабрика“, общ Илинден, обл. София, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. По делото няма данни за последващи прехвърлителни действия, поради което съдът намира за безспорно установено, че именно жалбоподателят С. е собственик на процесния топлоснабден имот. Самото твърдение, че имотът е придобит по време на брака, не изключва качеството на въззивника на носител на вещно право върху имота и не води до отпадане на пасивната му материалноправна легитимация, като следва да се има предвид, че съпрузите отговарят солидарно за задълженията относно вещите, които са част от СИО, съгласно чл. 32, ал. 2 от СК.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, на която настоящият състав дава вяра, след направена оценка, съобразно чл. 202 от ГПК, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е била непрекъснато топлоснабдявана през целия процесен период. Установено е още, че общият топломер в абонатната станция е преминал необходимия метрологичен контрол и е бил годно средство за търговско измерване. Вещото лице е проследило отчетните данни на ниво абонатна станция, вътрешното разпределение на количеството топлинна енергия в сградата и начисленията за конкретния имот. Заключението е, че дяловото разпределение за процесния период е извършено съобразно приложимата нормативна уредба.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на която настоящият 2 състав също дава вяра, след направена оценка, съобразно чл. 202 от ГПК, се установява размерът на дължимите суми след съобразяване на начисленията, изравнителните сметки и установените плащания. Експертизата е определила остатъка по главницата за топлинна енергия в размер от 1904.46 лева, размера на мораторната лихва, който възлиза на 480.78 лева, както и дължимата цена за услугата дялово разпределение и лихвата върху нея в размер от 27.82 лева.

Въззивният съд изрично отбелязва, че не основава фактическите си изводи на оспорените от ответника частни документи, свързани с договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, както и с протокола от общото събрание на етажната собственост. Тези документи не се ценят от настоящата инстанция, тъй като пред първоинстанционния съд е следвало да се открие производство по реда на чл. 193 от ГПК. За целите на това производство, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД са били задължение от съда в първото открито съдебно заседание да представят оригинали на договор между СЕС и фирма „Техем Сървисис“ ЕООД и протокол от Общо събрание на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, което указания на съда не е изпълнено.

Настоящото решение се основава на нотариалния акт, на двете експертизи, на отчетните данни и изравнителните сметки, използвани от вещите лица при изготвяне на заключенията им, както и на останалите неоспорени и относими доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивният състав намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.

Настоящият въззивен състав намира същата за частично основателна.

При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са налице основания за прогласяване на нищожност или за обезсилване по чл. 270 от ГПК. Поради това и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора в пределите на подадената жалба.

Спорът е облигационен и има за предмет установяване съществуването на вземания за цена на доставена топлинна енергия и свързаните с нея акцесорни вземания. В правната уредба и трайната съдебна практика е възприето, че при сгради в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция, качеството на клиент на топлинна енергия се свързва със собствеността или вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, както и Решение № 7827 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2018 г., III о., От това следва, че за възникването на облигационното отношение не е необходим индивидуален писмен договор с доставчика, щом лицето е собственик на топлоснабден имот в сграда – етажна собственост.

Неоснователно е възражението, че в случая не е доказано качеството на въззивника като клиент на топлинна енергия. Това качество е установено по делото с нотариалния акт за собственост. Жалбоподателят не е опровергал този 3 доказателствен източник с годни насрещни доказателства. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че П. С. е пасивно материалноправно легитимиран по предявените искове.

Неоснователно е и възражението, че съпругата на жалбоподателя е следвало да участва като необходим другар в производството. Настоящото дело не е вещен спор за собственост или за принадлежност на вещно право върху имота, а спор за парично вземане. Предметът му не налага еднакво разрешение спрямо двама съпрузи като необходими другари. Дори имотът да е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, това обстоятелство не превръща спора в такъв, по който съпругата задължително трябва да бъде конституирана като страна. Ето защо не е налице основание за обезсилване по чл. 270 от ГПК, нито хипотеза на чл.

271, ал. 3 от ГПК. Неучастието на съпругата не прави решението недопустимо. В тази връзка са мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГК, както и Решение № 211 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 408 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5001/2013 г., IV г. о., ГК.

Отделно от това въззивният състав намира, че оплакването относно неизключените оспорени писмени доказателства не може да доведе до отмяна на решението. Дори да се приеме, че първоинстанционният съд е следвало да процедира различно по отношение на тези документи, евентуалният му пропуск не засяга допустимостта на съдебния акт, а единствено правилността на фактическите изводи. Настоящата инстанция извърши самостоятелна доказателствена преценка, като изцяло изключи тези документи от своята доказателствена основа, поради непредставянето на оригиналите от договор между СЕС и фирма „Техем Сървисис“ ЕООД и протокол от Общо събрание на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение в първоинстанционното производство.

Настоящата инстанция счита, че са неоснователни и възраженията относно липсата на доказателства за действително доставена и правилно разпределена топлинна енергия. По делото са налице две взаимно допълващи се експертизи.

Съдебно-техническата експертиза установява наличието на непрекъснато топлоснабдяване, годността на общия топломер и съответствието на дяловото разпределение с приложимите правила. Съдебно-счетоводната експертиза установява размера на непогасените вземания след приспадане на извършените плащания. Ответникът не е представил насрещно експертно заключение или други конкретни технически данни, които да опровергават изводите на вещите лица.

Поради това съдът възприема техните заключения като пълни, обосновани и непротиворечиви.

На следващо място, въззивният състав, намира, че са неоснователни и възраженията, свързани с начисляването на задължения за сградна инсталация и с действието на методиката за дялово разпределение. Практиката на Съда на Европейския съюз приема, че национална уредба, при която собственик на апартамент в сграда – етажна собственост дължи част от разходите за енергията, отдадена от сградната инсталация, е допустима, когато разпределението се извършва при прозрачни и точни критерии. В този смисъл са Решение на Съда от 5 декември 2019 г. по съединени дела C-708/17 и C-725/17, § 22 и Решение на Съда от 23 октомври 2025 г. по дело C-760/23, § 35. В националната практика също е прието, че услугата дялово разпределение и начисляването на енергия за сградна инсталация са нормативно уредени и подлежат на заплащане при доказаност на 4 конкретния размер, както следва от Решение № 5283 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2010 г., I о. и Решение № 320 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2016 г., III о. В случая именно чрез експертизите е проверен конкретният размер на начисленията за процесния имот и процесния период, поради което общите възражения на жалбоподателя не могат да разколебаят доказаността на иска.