Определение № 652 от 24.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Благоевград, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело № 20231200101032 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№11863/21.07.2022г., подадена от Л. М. Ц., с ЕГН ********** и адрес: *********, съдебен адрес: г*********, срещу Л. А. К., с ЕГН ********** и адрес: *********.

След като се запозна с поправената исковата молба и възражЕ.та в отговора по същатата, изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:

В поправената искова молба ищцата Л. М. Ц. твърди, че между нея и ответницата Л. А. К. е било образувано производство по съдебна делба на подробно индивидуализиран недвижим имот в гр. Благоевград, като с влязло в сила Решение № 2104 от 06.06.2006 г., постановено по гр. д. № 1376/2004 г. по описа на Районен съд – Благоевград, е допуснато извършването на делбата при квоти 1/6 идеална част за ищцата и 5/6 идеални части за ответницата, като с посоченото решение е инкорпорирано и определение, с което по реда на чл.

282, ал. 2 от ГПК (отм.), съответстващ на чл. 344, ал. 2 от действащия ГПК, са постановени привременни мерки относно ползването на имота, изразяващи се в задължение за ищцата да заплаща на ответницата месечно обезщетение в размер на 250 лева, считано от 31.03.2005 г. до окончателното извършване на делбата.

Ищцата поддържа, че определението за привременните мерки не е било обжалвано самостоятелно, нито едновременно с решението за допускане на делбата, поради което същото е влязло в сила още през 2006 г., като от този момент е възникнала възможност за ответницата да се снабди с изпълнителен 1 титул и да пристъпи към принудително изпълнение. Въпреки това изпълнителен лист е бил издаден едва през 2014 г., след изтичането на предвидЕ. в закона петгодишен давностен срок за принудително събиране на вземането, поради което ищцата счита, че още към момента на издаването му вземането е било погасено по давност.

Ищцата излага още, че макар привременните мерки формално да са действали до приключване на делбеното производство, те имат характер на временна уредба на отношЕ.та между съделителите и са обусловени от реалното упражняване на фактическа власт върху имота, като след 2005 г. тя е била напълно лишена от държане и владение върху процесния апартамент.

Твърди, че имотът е бил обитаван и владян от трето лице – Е. Ц., бивша съпруга на праводателя на ищцата, която въз основа на твърдяно продължително владение се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2012 г., като претендираното от това лице владение обхваща именно периода, за който ответницата претендира обезщетение за ползване. Според ищцата дори последващото отпадане на вещнотранслативния ефект на този нотариален акт представлява индиция, че тя обективно е била лишена от възможността да ползва имота, като заедно с ответницата е била отстранена от упражняването на правомощията си от трето лице, поради което не е налице основание ответницата да търси обезщетение именно от нея за ползване, което реално не е осъществявано. Ищцата сочи още, че впоследствие имотът е преминал във владение на друго трето лице – ипотекарен кредитор, което допълнително изключва възможността тя да е ползвала имота през процесния период.

Ищцата твърди също, че след снабдяването на ответницата с изпълнителен лист са били образувани последователно изпълнителни дела през 2015 г., 2019 г. и 2021 г., като в хода на тези производства не са били извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Поддържа, че през цЕ. период не е била редовно връчвана покана за доброволно изпълнение, нито други книжа по изпълнителните дела, като поради бездействието както на взискателя, така и на съдебните изпълнители, е изтекъл нов петгодишен давностен срок за принудително изпълнение на вземането, поради което към момента на образуване на последното изпълнително дело вземането е било погасено по давност. Въз основа на изложеното ищцата поддържа, че са налице факти, 2 настъпили след приключване на съдебното дирене по делбеното дело, които водят до отпадане на изпълняемото право, поради което иска да се признае за установено, че не дължи сумите, предмет на издадЕ. изпълнителен лист.

В законоустановЕ. срок по чл. 131 ГПК ответницата подава писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, като поддържа, че същите са неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Ответницата излага, че доводите и възражЕ.та, развити в исковата молба, са изцяло неоснователни, като на първо място оспорва твърдението, че делбеното производство е приключило на 28.02.2014 г., тъй като към този момент е приключила единствено първата фаза на делбата, докато решението по втората фаза е постановено на по-късен етап – на 26.05.2014 г. от Районен съд – Благоевград, като поддържа, че при липса на представен препис от това решение не могат да се правят изводи относно приключването на делбата и последиците от това за спора.

По отношение на твърдЕ.та за отпадане на основанието за привременните мерки ответницата поддържа възражение за недопустимост на тази претенция, като сочи, че с нея се цели недопустимо преразглеждане на въпроса за дължимостта на сумите, присъдени по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), извън специално предвидЕ. в закона ред по чл. 282, ал. 3 ГПК (отм.), а именно чрез обжалване на съдебния акт или чрез искане за неговото изменение при промяна на обстоятелствата. Според ответницата, след като този ред не е бил използван, искът в тази му част е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.

Ответницата поддържа още, че дължимостта на обезщетението е била предмет на съдебен контрол, като с решение от 28.02.2014 г. по гр. д. № 1376/2004 г. на Благоевградския окръжен съд решението на Районния съд за присъждане на обезщетението е било потвърдено и е влязло в сила. В тази връзка се оспорват твърдЕ.та на ищцата, че няма данни привременната мярка да е била обжалвана, като се сочи, че от съдържанието на решението на въззивната инстанция по първата фаза на делбата е видно, че БОС изрично се е произнесъл и по жалба, касаеща присъденото обезщетение. Поради това ответницата поддържа, че съдебната проверка на дължимостта на обезщетението за периода от 31.05.2005 г. до 28.02.2014 г. е била извършена и 3 че съдебните актове на Районния съд и Окръжния съд не подлежат на ново преразглеждане в рамките на настоящото производство.

Ответницата сочи, че твърдЕ.та на ищцата за неползване на процесния имот също са неотносими и недопустими, тъй като този въпрос вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт на въззивния съд, а редът за изменение на привременната мярка е изрично уреден в чл. 282, ал. 3 ГПК (отм.) и не съвпада с предмета на настоящото дело. Твърди, че при постановяване на привременната мярка Районният съд е изследвал въпроса за ползването на имота и въз основа на това е осъдил Л. Ц. да заплаща обезщетение, като при евентуална промяна на обстоятелствата ищцата е следвало своевременно да поиска изменение на мярката, каквото искане не е било направено. След като съдебният акт по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) е влязъл в сила, същият подлежи на изпълнение, а присъдените с него суми са изцяло дължими.

Ответницата поддържа още, че дори да се приеме, че привременната мярка е влязла в сила с постановяване на съдебния акт на въззивния съд, то този момент е 29.07.2013 г., когато е постановено решение № 3117 по в. гр. д.

№ 80/2007 г. на БОС, поради което всички твърдЕ. за неползване на имота за период, предхождащ тази дата, са правно ирелевантни. Излага се становище, че независимо от характера на присъдените суми като привременна мярка, съдебният акт подлежи на изпълнение и присъдената сума следва да бъде заплатена, поради което искът е неоснователен и на това основание.

Ответницата излага и доводи относно изискуемостта и давността на вземането, като поддържа, че решението за присъждане на обезщетението не е подлежало на изпълнение към момента на постановяването му от Районния съд през 2006 г., тъй като по силата на чл. 282, ал. 3 ГПК (отм.) същото подлежи на обжалване и не е предвидено предварително изпълнение. Според нея едва с потвърждаването на решението от въззивния съд през 2013 г. е възникнала възможност за реалното му изпълнение, като до образуването на първото изпълнително дело през 2015 г. не са изтекли пет години, поради което вземането не е погасено по давност. Поддържа се също, че в периода, през който производството е било висящо пред Окръжен съд – Благоевград, погасителна давност не е могла да тече.

Ответницата счита за недопустимо в рамките на настоящото производство да се изследва дали за периода от 2005 г. до влизане в сила на 4 съдебния акт ищцата се е ползвала от имота, тъй като този въпрос вече е бил предмет на съдебно разглеждане и е разрешен с влязло в сила решение на въззивния съд, в което е прието, че ползването на имота от Л. Ц. е безспорно и не се нуждае от доказване. Според ответницата, ако е имало промяна в обстоятелствата, ищцата е следвало да я въведе още в рамките на делбеното производство, а недопустимо е едва сега да се иска преразглеждане на въпрос, обхванат от силата на пресъдено нещо. В този смисъл се поддържа, че искът по чл. 439 ГПК е насочен към установяване недължимост на суми за период, предхождащ влизането в сила на съдебния акт, а не за факти, настъпили след това, поради което е недопустим и неоснователен.

Независимо от изложеното, ответницата оспорва по същество всички твърдЕ. на ищцата и поддържа, че имотът е бил ползван именно от съсобственика Ц., която е създала пречки за ползването му от другия съделител, поради което дължи обезщетение за цЕ. период, посочен в съдебния акт, независимо дали лично е живяла в имота или е допуснала в него трети лица. Ответницата счита за неоснователни твърдЕ.та, че правото на собственост върху имота е било изгубено поради придобиването му от трето лице през 2012 г., като сочи, че с влязло в сила съдебно решение от 2014 г. съдът е определил кръга на съсобствениците, а искът за делба спрямо соченото трето лице е бил отхвърлен, като е прието, че същото не е собственик, поради което страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо и възражЕ.та в обратен смисъл са неоснователни.

По отношение на втората претенция за недължимост поради погасяване на вземанията по давност ответницата поддържа, че съдебният акт по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) е влязъл в сила през 2014 г., а при евентуалност през 2013 г., като до образуването на първото изпълнително дело през 2015 г. са изтекли едва две години, поради което давността е била прекъсната. Излага се и довод, че в хода на въззивното производство делото е било спирано, като през периода на спиране не са текли никакви срокове, включително давностни, а след възобновяването му през май 2013 г. до образуването на изпълнителното дело не са изтекли нито три, нито пет години. Ответницата поддържа, че вземането не представлява периодично плащане и за него е приложима общата петгодишна давност, която е била спирана и прекъсвана, както и че поради произхода му от съдебен акт е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

5

Ответницата сочи още, че в рамките на всички образувани изпълнителни дела са извършвани изпълнителни действия, включително връчване на книжа и опис на имот, всяко от които е годно да прекъсне погасителната давност, като оспорва твърдЕ.та за липса на надлежно връчване. Поддържа, че евентуалната перемпция на изпълнително дело не води сама по себе си до погасяване на вземането по давност, както и че още в хода на делбеното дело е била наложена обезпечителна мярка – възбрана върху имота, която не е отменяна и продължава да обезпечава вземането.

В заключение ответницата моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и да присъди направените по делото разноски, като по доказателствените искания заявява, че не възразява да бъдат изискани изпълнителните дела, но счита искането за разпит на свидетели за недопустимо, доколкото ползването на имота е установено с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде опровергавано със свидетелски показания.