Решение № 85 от 18.02.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1319/2024
- Вид
- Решение № 85
- Подписан
- 18.02.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал.1 · Закон за кооперациите
- чл.16, ал.5 · Закон за кооперациите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за кооперациите
- чл. 17, ал. 2 · Закон за кооперациите
- чл. 19 ал. 5 · Закон за кооперациите
- чл.20, ал.2 · Закон за кооперациите
- чл. 20, ал. 4 · Закон за кооперациите
- чл. 54, ал. 5 · Закон за кооперациите
- чл. 9 · Закон за кооперациите
- чл. 9, ал. 1, т. 2 · Закон за кооперациите
РЕШЕНИЕ
№ 85 гр. Благоевград, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Ат. И.ов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Ат. И.ов Въззивно гражданско дело № 20241200501319 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ТПК „Г.А.“, ЕИК 000000726, със седалище и адрес на управление: гр. Белица, ул.
“***“№7, представлявано от председателя С.Н.Ш.; ТПК „ПИРИН“, ЕИК 101028498, със седалище и адрес на управление: гр. „Пирин“ ул. “***“ № 17, представлявано от председателя Ат. Н.Г.; ТПК „Т.Ш.“, ЕИК 000000737, със седалище и адрес на управление: Област Благоевград, община Сатовча, село Сатовча, представлявано от председателя Т.Ж.К.; ТПК “Н.У.“, представлявана от Председателя й А.Ч.Ш., с ЕИК 101011036, със седалище и адрес на управление с. Гърмен ул. “***“ № 63, действащи чрез пълномощника си адвокат Х. Д. Х., срещу Решение № 117/ 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1107/ 2023 г. по описа на РС - Благоевград, в частта, в която е отхвърлен предявения от ТПК „Г.А.“, ЕИК 000000726, ТПК "ПИРИН", ЕИК 101028498, ТПК "Т.Ш.", ЕИК 000000737 и ТПК “Н.У.“, ЕИК 101011036, против Кооперация „ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ“, ЕИК 811135224, иск с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на Решение от годишното отчетно-изборно общо събрание от 11.05.2023г. на Окръжен съюз на ТПК - гр. Благоевград, в частта му от т. 1 до т. 5 от Дневния ред, с искане за отмяната му и да бъде уважен предявения иск.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон, както и за необоснованост.
1
Наведени са в жалбата оплаквания, че се явява напълно несъобразено със Закона за кооперациите (ЗК), който е по-висшият по ранг нормативен акт, изводът на първоинстанционния съдия, че пълномощното, което представляващият една от кооперациите - членове на съюза - г-н С. Ш. Председател на ТПК“Г.А.“ - гр. Белица, тъй като противоречи на изречение последно от чл. 16. ал. 3 от Устава на ОС на ТПК - гр. Благоевград, не било трябвало да бъде уважено и по този начин, упълномощеното лице, било лишено напълно по време на това събрание от негови членствени права и задължения, включително но не само да участва на събранието, да гласува, да изразява мнения и становища и пр.
Прави се довод от въззивниците, че както Мандатната комисия, така и първоинстанционният съд, не са се съобразили с дългогодишна практика, прилагана на Общите събрания, провеждани в „ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ“ (ОСТПК), а също и с чл.
16, ал. 1 от Устава и чл. 9 от ЗК. Поддържа се, че от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка И.К., се установява, че Председателите, представляващи различните кооперации в съюза освен свои членкооператори, при всяко общо събрание се упълномощават взаимно един друг.
Това служебно първоинстанционният съд е могъл, да проследи в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, където има достатъчно вписвания и нито едно ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО РЕГИСТРАЦИИТЕ в течение на толкова години, не е направило отказ за вписване, защото такова пълномощно на никого не се е видяло незаконосъобразно, освен на първоинстанционния съд, заради погрешно тълкуване на изкуствено добавено през юли 2006 година изречение в устава на ОС на ТПК - гр. Благоевград. Прави се довод, че съдът би трябвало да следи логиката на закона и съответния юридически казус и да се опита да приложи, разширително тълкуване и да тълкува повече разпоредби на законови и подзаконови актове. След като има напълно противоположни показания на разпитаните по делото свидетели - г- н И.П. член на УС на ОС на ТПК и г-жа И.К. - която 24 години е била юрисконсулт на съюза, съдът е пренебрегнал принципът на служебното начало и НЕ е обърнал внимание, какво се е случвало по партидата на ответника в продължение на години и представените по нея пълномощни, които показват трайна практика ПРИ УЧАСТИЯТА В Общите събрания на съюза чрез упълномощавания, както и становищата на ДЛР-та по тях.
Навежда се, че първоинстанционният съд се е съобразил единствено и само с разпоредбата на Устава на съюза, като по този начин тази кооперация остава без възможност за участие в събранието си, само защото не е изпълнила буква по буква разпоредбата на Устава. Той се явява като закон за съответното юридическо лице, но по-висшия по ранг нормативен акт - ЗК, както и чл.16, ал.1 от същия този Устав с достатъчно на брой взаимно изключващи се разпоредби, сред които и тези двете показват друга логика, която не лишава така безапелационно от правото да участва в Общото събрание ТПК “Г.А.“, а точно обратното. Това пълномощно, обаче остава 2 неприето, не е зачетена и уважена волята на упълномощителя и упълномощеното лице и са му отнети дължащите му са по ЗК и Устава на ОС на ТПК- гр.Благоевград права на участие в Общото събрание на съюза и на изразяване на волята му по отношение на взимането на различните решения в хода на това събрание. Прави се довод, че мотивите на първоинстанционния съд в тази им част, като мотиви, с неправилно тълкуване на горецитираните разпоредби и от тук, следва че тези мотиви са довели до вземането на едно неправилно и незаконосъобразно решение по гр.д. №1107/2023г.
Навежда се, че съгласно нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗК един членкооператор може да упълномощи друг член- кооператор. По аналогия тази норма на ЗК и за съюз и че един Председател на кооперация, от които се състои Общото събрание на съюза, може да упълномощи друг Председател на кооперация, както е и станало в случая. Поддържа се, че след като е лишен от право, да гласува г-н С. Ш. чрез упълномощеното от него лице г-н Т.К., излъчен от своето Общо събрание като Председател да участва в работата на съюза, още по-малко право имат за участието си в това Общо събрание пълномощниците на ТПК“Беслен“ и ТПК “Сингра“. Както се вижда от подаденото заявление А7 в ТР г-н И.П. въобще пък не е представил своето пълномощно за участие в това общо събрание и протокол, с който е бил избран от Общото събрание на ТПК “Нов свят“ за пълномощник. Сочи се, че тези, както и други аргументи на въззивниците-ищци са останали неизследвани от РС - Благоевград, което представлява процесуален порок и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение.
Навежда се, че напълно незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила, съдът е допуснал до разпит свидетеля И.П., който, както личи от протоколите от проведените заседания в кориците на делото, в качеството си на член на Управителния съвет присъства на всяко едно от предходните съдебни заседания по делото. В тази връзка, в Протокола от проведеното на 24.10.2023г. съдебно заседание, процесуалният представител на въззивниците, се е противопоставил на доказателственото искане на ответника да бъде допуснат до разпит св. И.П., тъй като същия присъства по време на цялото заседание и изслушал становището на ищците във връзка с искане за допускане на свидетел и е чул в съдебната зала какви ще са фактите и обстоятелствата, за които ще искат свидетел. Прави се довод, че в случая е налице законова пречка за св. И.П., да присъства в залата по време на цялото открито съдебно заседание, да изслушва становището на ищците по хода на делото, по доказателствените искания и по възраженията срещу исканията на другата страна, и в същото време да придобие качеството на свидетел на покъсен етап от делото, а именно на 12.12.2023г., когато се провело второто открито съдебно заседание по делото, като това представлява тежък процесуален порок на обжалваното решение.
Поддържа се, че е налице и втори процесуален порок на обжалваното решение - недопускане по делото за разпит на втори свидетел на страната на ищците. Доказателственото искане е своевременно заявено с исковата молба, 3 като по време на второто съдебно заседание от 12.12.2023г. отново е направено пред съда, но е оставено без уважение без изложени от съда аргументи и мотиви, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение.
В обжалваното решение, съдът посочва, че в петитума на исковата молба е посочено, че решенията са незаконосъобразни поради незаконосъобразно свикване на ОС от УС на ТПК, Благоевград. Не сме съгласни с изводите на РС Благоевград, че „по отношение на това искане обаче липсват изложени каквито и да било твърдения в исковата молба“.
Напротив, в ИМ са изложени редица и подробно развити аргументи във връзка с това ни оплакване и защо считаме за незаконосъобразно свикването на ОС.
Навежда се, че за въззивниците-ищци по горепосоченото гражданско дело е от ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ, основанието наведено в исковата молба, че провеждането на това Общо събрание на ОС на ТПК - гр.
Благоевград на 11.05.2023 г. е напълно незаконосъобразно, защото в състава на Управителният съвет, свикал Общото събрание на 11.05.2023 г. влизат лица, които нямат според жалбоподателите право да участват в него. Необходимо е те да имат качеството ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КООПЕРАЦИЯ, за да влизат в състава на управителните органи на един съюз от кооперации, не само към момента на избирането им като такива. Това, че изрично Законът за кооперациите или уставът не го е разписал, не означава, че след като едно лице е имал при избора си качеството Председател на кооперация, след като той престава да представлява съответната кооперация, той има право, да продължи, да участва в органите на управление на СЪЮЗА ОТ КООПЕРАЦИИ. Ако беше така, кръгът на лицата, които изпълняват това условие, ако така се тълкува разпоредбата на Устава в глава Управителен съвет се разширява ИЗВЪНРЕДНО МНОГО.
Навежда се, че в КОПЕРАЦИТЕ ЧЛЕНУВАЩИ В ОС на ТПК - гр.
Благоевград има доста лица, които отговарят на това изискване. Но след като съюзът е една организация, която се явява обединител на отделните юридически лица - членуващи в него, то житейската и законова логика изисква, в органите му за управление, да участват лица, които не само към момента на избора им, но и към всеки един момент от функционирането на тези органи на управление ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОИТЕ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА - СЪОТВЕТНИТЕ КООПЕРАЦИИ.
Поддържа се, че с двама от членовете на Управителния съвет - И.П. и С.К., това съвсем не е така, като се прави довод, че това прави СВИКВАНЕТО
НА
ТОВА
ОБЩО
СЪОБРАНИЕ
ИЗНАЧАЛНО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оспорва се довода на РС - Благоевград, че с отпадането на качеството Председател на някой от членовете на Управителния съвет, той автоматично не губел правото си да бъде член на Управителния съвет. Сочи се, че той е 4 избиран преди време тъкмо в това му качество, защото в този орган било Управителен или Контролен съвет, той е проводник на волята на кооперацията, която представлява. Навежда се, че спирайки да я представлява, как могат да бъдат сигурни, че той правилно, адекватно и лоялно може в органите на управление на съюза, да защитава интересите на юридическото лице, което вече НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА. С оглед на това категорично не споделят мотивите на първоинстанционния съд, че защото продължавали да бъдат член-кооператори и не или подали молба, да напуснат органът на управление на съюза, то те са пълноправни негови членове. Сочи се, че това противоречи на всякаква логика.
Поддържа се, че свикването на Общото събрание, провело се на 11.05.2023 година е незаконосъобразно, защото е свикано от УС, който отдавна е трябвало да прекрати своята дейност. В него взимат участие двама членове - С.К. и И.П., които повече от година нямат качеството Председател на Кооперация, което се установявало от ТР по партидите на съответните кооперации – ТПК “Нов свят“ се представлява вече от г-жа Е.К., а ПКИ “Г.К.“ от г-жа К.А..
Поддържа се, че в заседанието, проведено на 12.12.2023 г. представили ищците по делото като доказателства извлечения от партидите в ТР на посочените две кооперации, от които е видно, че С.К. и И.П. не представляват процесните две кооперации, съответно нямат качеството на председател. След отпадането им в качеството - Председател на съответната кооперация, те не биват заменени с подгласник. Навежда се, че не е свикано изборно Общо събрание за попълване състава на УС с някой, който има качеството Председател на кооперация, след като и г-н С.К. престава, да бъде Председател на ПКИ “Г.К.“. Прави се довод, че един Управителен съвет, който от гледна точка на ЗК, като по-висш по ранг нормативен акт е напълно НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН НЕ БИ МОГЪЛ и няма правото, да свика Общо събрание на съюза, както това се е случило на заседанието на Управителния съвет на 03.04.2023 г., както се установява и от Протокола представен със заявление №20230522163401, който е публично достъпен според ЗТР и който е представен по делото като доказателство.