Решение № 167 от 07.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. *****, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Димитрова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420200361 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Х. Б., гр. *****, срещу Наказателно постановление (НП) №25-0967-000363/10.04.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР *****, сектор ПП *****, с което за нарушение по чл.25, ал.1 ЗдвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.В ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП, като се сочи, че не са извършени описаните в него нарушения.

В с.з. жалбоподателят чрез адв. Г. З. – ВрАК, поддържа жалбата и моли за отмяна на

НП, излагайки съображения за неправилност и незаконосъобразност на санкционния акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1

На 07.03.2025 г., около 17:40 часа, жалбоподателят управлявал л.а. ***** плюс с рег. №***** и пътувал със съпругата си – св. Б.а. В ж.к. *****, при бл.5 в гр. *****, където живее, той предприел маневра да излезе от реда на паркираните автомобили. В това време по пътя се движел мотоциклет *****, собственост на *****, управляван от *****. Сблъсъкът между двете превозни средства бил избегнат, жалбоподателят провел разговор с водача на мотоциклета и след като се уверил, че всичко е наред, продължил с управлението на автомобила заедно със св. Б.а. След около половин час жалбоподателят и съпругата му се прибирали вкъщи когато видели полиция и линейка, а по-късно разбрали, че екипите са на място с оглед подаден сигнал за настъпило ПТП между автомобила на жалбоподателя и мотоциклета, управляван от *****, като в резултат на това се съобщавало за нараняване на крака на мотоциклетиста. На жалбоподателят бил съставен АУАН №3523317 от 07.03.2025 г. като в АУАН му е вменено извършването на нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, а именно за това, че е реализирал ПТП с материални щети и е напуснал мястото на ПТП.

На 10.04.2025 г., въз основа на съставения АУАН и при идентично изведена фактическа обстановка, е издадено атакуваното НП, с което за нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.В ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на Л. П., П. ***** и А. Б.а, както и от приложените по делото материали. От показанията на св. Б.а и ***** се установява, че между автомобила, управляван от жалбоподателя и мотоциклета не е настъпил сблъсък, между водачите е проведен разговор и след това жалбоподателят е продължил управлението на автомобила. От показанията на св. Л. П. пък се установява, че е посетил сигнал за настъпило ПТП, установил е водача на мотоциклета, който е съобщил, че е настъпило ПТП и който е имал нараняване на крака. И тримата свидетели твърдят, че не са установени каквито и да е материални щети по превозните средства. Съдът кредитира показанията на свидетелите. Кредитира и писмените материали по 2 делото, като счита, че същите не са противоречие по отношение на релевантните по делото факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът счита, че от доказателствената съвкупност по убедителен начин се установява, че не е настъпило ПТП между автомобила, управляван от жалбоподателя и мотоциклета, като в тази насока съдът отчете показанията на св. Б.а и на св.

*****. Съобрази и показанията на св. Л. П., но отчете, че той е бил на мястото по повод на сигнал за ПТП за което е съобщил мотоциклетиста и е възприел твърденията му, че нараняванията по крака му са от настъпило ПТП именно с жалбоподателя. Същият обаче не е очевидец на случилото се и съдът не счита, че показанията му в частта за настъпило ПТП са противопоставими на показанията на св. Б.а и св. *****. Отчете също, че и тримата свидетели категорично заявяват, че не е имало материални щети по превозните средства.

Видно обаче е, че и в АУАН и НП е описано настъпването на ПТП с материални щети. При това съдът приема, че вмененото обвинение на жалбоподателя остава абсолютно недоказано, а доказването му е в тежест на наказващия орган.

При недоказването на настъпването на ПТП с материални щети не може да се говори за съставомерно нарушение по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, тъй като за да има задължение да остане на мястото на произшествието, жалбоподателя трябва да е участник в ПТП, какво ПТП не се установи да е настъпило. При това НП и в тази му част е недоказано и следва да бъде отменено.

3

При горните изводи е невъзможно да се обсъжда субективната страна на нарушенията. Ненужно е излагането и на доводи за правилността на санкционната част на атакувания акт. Въпреки това за пълнота на въззивната проверка може да се посочи, че при доказаност на обвиненията, наложените наказания биха се явили законосъобразни и адекватни.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените входа на производството разноски за адвокатска защита се явява основателно. Ето защо ОДМВР ***** следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя Б. сумата от 400 лв, представляваща направени разноски за адвокатска защита.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0967-000363/10.04.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР *****, сектор ПП *****, с което за нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП на Р. Х. Б. е наложена глоба в размер на 200 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.В ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА ОДМВР ***** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.63д ЗАНН на Р.

Х. Б. ЕГН:**********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. ***** в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 4