Решение № 119 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 450/2025
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 24.06.2025
- В сила
- 24.06.2025
- Състав
- Ирина Атанасова Джунева, Красимир Стефанов Комсалов, Кристина Ламбрева Пунтева
Цитирани разпоредби
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Пазарджик, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Ат. Джунева
Членове:
Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Ванина М. И. като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600450 по описа за 2025 година С присъда №6/17.03.2025г. постановена по НЧХД № 93/2024г. по описа на РСП. е признат подсъдимия С. Д. Х. за виновен в това, че на 21.12.2023 г. в гр. П. е причинил леки телесни повреди на повече от една лице, а именно: е причинил лека телесна повреда на Ш. С. И. ЕГН ********** извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК травматично разклащане от първа степен на първи долен ляв резец, както и че е причинил лека телесна повреда на Г. И. И.
ЕГН **********, което е довело до болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, като на основание на чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.
Осъден е подсъдимият да заплати на Ш. С. И. , сумата от 1 000 лева разноски по делото, както и да заплати на Г. И. И. сумата от 1 000 лева разноски по делото.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия, чрез защитника адвокат К.. В жалбата се твърди , че присъдата е незаконосъобразна и неправилно е прието, че е осъществен състава на чл.131 1 ал.1 т.4 от НК. Твърди се, че е налично превратно тълкуване на доказателствата и е нарушена формалната и правната логика на формиране на вътрешното убеждение . Присъдата е необоснована тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Не се правят доказателствени искания с жалбата.
Постъпило е възражение от адвокат С. Х., като повереник на тъжителите Ш. И. и Г. И..Излагат се доводи за законосъобразност и обоснованост на съдебния акт и се иска неговото потвърждаване.Не прави доказателствени искания.
Пред настоящата инстанция жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Повереникът на частния тъжител моли да се потвърди присъдата като излага доводи за неоснователност на жалбата. Прави искане да се присъдят сторените по делото разноски за повереник.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.
Съдът като обсъди доводите на страните изложени в жалбата и възражението и тези направени в съдебно заседание, и като провери изцяло така атакуваната присъда, направи следните изводи:
От събраните пред решаващият съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Тъжителите и подсъдимият не се познават . Тъжителката Г. И. работи в „БИОВЕТ“ АД - град П., където работи и приятелката на подсъдимия Х. – св.
Ил. М.. На 21.12.2023г. към 22:00ч. тъжителят Ш. И. отишъл да забере от втора смяна съпругата си тъжителката Г. И.. Същият паркирал автомобила си на улицата пред сградата на БИОВЕТ АД, откъдето излизали работниците от втора смяна. По същото време и място срещу автомобила на тъжителя паркирал и подсъдимия Х., който също забирал от смяна приятелката си св. И.
М.. След като спрели един срещу друг, тъжителят Ш. И. присветнал на подс.
Х. и излязъл от автомобила си като го помолил да изгаси фаровете си, тъй като го заслепявали. Подс. Х. изгасил фаровете си и също излязъл от управлявания от него автомобил марка Хонда Сивик. Възникнал словесен конфликт между двамата, по повод заслепяването, който ескалирал и подс. Х.
2 започнал да блъска тъжителя И. и да чупи огледалата на автомобила му с ритници. Вследствие на тези действия и тъжителят И. счупил страничното огледало на автомобила на подсъдимия. В това време излизали от сградата на БИОВЕТ тъжителката Г. И., заедно със св. М.. Г. И. се отправила към мъжа си, като видяла конфликта между тях, както и чупенето на огледалата на колата им, опитала се да разбере какво става. В този момент подс. Х. й ударил шамар по лицето, по лявата буза, след което се отдалечил. Тъжителя И. го настигнал, ядосан, че удря жена му, вследствие на което подс. Х. ударил и тъжителя Ш.
И. в лицето, който паднал на земята, а подс.Х. започнал да го рита по тялото.
Двамата започнали взаимно да се удрят и паднали и двамата на земята. Св. Н. видял какво става и се опитал да разтърве двамата. Св. С. и св. И., които по същото време излизали от втора смяна, се били отправили към паркинга, за да вземат автомобилите си, като на излизане от паркинга били извикани от св. М. за да разтърве подсъдимия и тъжителя. Св. С. и св. И. слезли от автомобилите си и отишли да ги разтърват, като успели да накарат подс. Х. да си тръгне заедно с приятелката си св. М.. Тъжителите останали на място да изчакат полицаите, тъй като тъжителката И. през това време се била обадила на тел.
112 да съобщи за инцидента. След като дошли полицаите – св. К., св. К. и св.
Ф. на място заварили само тъжителите, като от тях разбрали кое е другото лице и го посетили в дома му. Подс. Х. заедно с полицаите отново се върнал на мястото на инцидента. Полицаите съставили предупредителни протоколи по реда на чл. 65 от ЗМВР и на тъжителя И., и на подс. Х. да не се разправят.
Същата вече тъжителят И. е посетил ФСМП- П., където му съставили фиш за спешна медицинска помощ, а на следващия ден бил освидетелстван от съдебен лекар. На следващия ден тъжителката Г. И. била извикана от прекия си ръководител - св. Д., макар че била в отпуск, на когото разказала за случая и за това че била ударена по бузата от подс. Х., като св. Д. разделил св. М. и тъжителката И., за да няма напрежение.
Доводите на защитата са, че решаващият съд неправилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия. Твърди, че не следва да се възприемат показанията на свидетелите Н. и П. тъй като те са заинтересовани от делото.
Тези доводи на защитата не кореспондират със събраните по делото доказателства.Подсъдимият твърди, че тъжителят пръв му е счупил огледалото на автомобила. Св. П. установява, че именно С. е започнал да чупи 3 огледалата на автомобила на тъжителя пръв.Напълно правилно съдът не кредитирал показанията на съжителката на подсъдимия св. И. М.. В нейните показания са налични твърдения които не се установяват дори от подсъдимия.Тази свидетелка дори е поставила нож в ръцете на тъжителя с твърдението, че подсъдимият е бил заплашен. Св. Т. Н. Този свидетел установява, че е видял как тъжителят и подсъдимият се карат и Г. И. се опитва да ги усмири. Когато подсъдимият е ударил Г. И. тогава двамата мъжеподсъдим и тъжител- са започнали да се гонят около колите и са се отдалечили към улицата. Всичко това се потвърждава и от показанията на св. П. и от свидетелите С. и И.. Тези двама свидетели установяват, че тъжителят и подсъдимия са били на пътното платно и са се биели като са „лягали, ставали“.
Това обстоятелство се потвърждава и от с. Н.. Фактическата обстановка се потвърждава и от св. Н. И.. Този свидетел е видял боя на двамата мъже на улицата като потвърждава, че 5-6 човека са се отивали да ги разтърват.Което потвърждава показанията на св. П.. Твърденията на подсъдимият, че е държан за ръцете от Г. И. и св. П., за да бъде бит от тъжителя са изолирани и явно са защитна позиция.
С оглед на всичко това настоящият състав намира, че няма превратно тълкуване на доказателства.
Не основателно е твърдението на защитата, че не е доказано причиненото телесно увреждане на Г. И.. Напротив, то се установява от показанията на св. Н.. Този факт е установен и от изслушания запис от телефон 112. Не се установяват обаче твърденията на св. И. Н., че тъжителката е имала зачервяване на бузата. Този факт не е установен от св.Н. Д.. И пред него тъжителката е споделила, че е ударена от подсъдимия, но не е имало видими белези от това нараняване.
Правилно съдът не е възприел наличието на реторсия по делото.
Установено е, че и тъжителят е нанасял удари на подсъдимия, но за да се приеме реторсията то следва нараняването от страна на тъжителя спряно С. да е същото. По делото е налично медицинско сведение от д-р У. с дата 21.02.2023г.В това сведение е отразено ,че в 23.30ч. лекарят е прегледал тъжителя и е установил контузия на носа и устата, охлузване на носа и двете колене. Установено и клатещ се зъб на долното чене.По делото е налично и освидетелстване от зъболекар в което е установено разклащане втора степен 4 на първи долен ляв резец. Не е отразено от лекаря за наличие на парадонтоза.
В тази насока твърденията на защитата за наличието на такова заболяване са неоснователни. Още при първоначалния преглед на тъжителя е установено контузия на устата. Именно мед. документация потвърждава изложеното в тъжбата, че разклащането на зъба е от директен удар.
Настоящият състав не възприе тезата, че действията на подсъдимия са при неизбежна отбрана. Св. Н. П. установява, че именно подсъдимият е започнал нападението си върху тъжителя.След като пръв напада подсъдимият няма как да се позовава на неизбежна отбрана.Обясненията на подсъдимия, че той е бил задържан от св. Н. и тъжителката, за да бъде бит от тъжителя са останали изолирани в процеса и правилно решаващият съд ги е приел за защитна версия.
С оглед на изложеното настоящият състав не намира ,че присъдата страда от превратно тълкуване на доказателствата.Съдът е изложил убедителни мотиви и е приложил правилно материалния закон. Наложеното наказание е в рамките на закона и е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
При служебната проверка не се констатираха допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон даващи основание за отмяна на присъдата.
Следва да се осъди подсъдимият да заплати на Ш. И. и Г. И. сумата от общо 1000лв. сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №6/17.03.2025г. постановена по НЧХД № 93/2024г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА С. Д. Х. да заплати на Ш. С. И. и Г. И. И. сумата от общо хиляда лева разноски пред Окръжен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1. _______________________
2. _______________________
6