Определение № 271 от 03.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив , 03.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501301 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по молба с вх. при регистратурата на РС – Пловдив № 12671/16.03.2021 г., с характер на частна жалба, подадена от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД против Определение № 737 от 11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 10144 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което Решение № 11 от 07.01.2021 г., постановено по същото дело, е допълнено в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на Б.Б.Д. допълнително сумата от 220 лв. – разноски в производството.

В жалбата се посочва, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е следвало да присъди на ищеца Б.Б.Д. разноски в размер на още 120 лв., а не на 220 лв., тъй като с постановеното по делото решение вече му е присъдил 100 лв. разноски за заплатена държавна такса.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Б.Б.Д. против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД. В хода на производството ищецът е поискал присъждането на сторените по делото разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който същият претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лв., депозит за съдебносчетоводна експертиза в размер на 120 лв. и адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на процесуалния му представител. С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявената искова претенция, като е присъдил на ищеца 1 сумата от 100 лв. – разноски за заплатена държавна такса, а на процесуалния му представител – адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът е подал молба за допълване на решението в частта му досежно разноските чрез присъждане на сторените разноските за заплатена държавна такса и депозит за съдебносчетоводна експертиза. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел молбата за допустима, а по същество – за основателна, като я е уважил изцяло и е осъдил ответника да заплати допълнително сумата от 220 лв. – разноски в производството. Така, разноските за заплатена държавна такса в размер на 100 лв. се оказват повторно присъдени на ищеца, поради което така постановеното определение се явява неправилно в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в производството в размер над сумата от 120 лв. до присъдения размер от 220 лв.

Изложеното по-горе налага отмяна на обжалваното определение в посочената част, като вместо това молбата за допълване на решението чрез присъждане на разликата над 120 лв. бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 737 от 11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 10144 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:

201995287, е осъдено да заплати на Б.Б.Д., ЕГН: **********, разноски в производството за разликата над сумата от 120 лв. до присъдения размер от 220 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б.Б.Д., ЕГН: **********, за допълване на Решение № 11 от 07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 10144 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта за разноските чрез присъждане на разноски за заплатена държавна такса и депозит за съдебносчетоводна експертиза за разликата над 120 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2