Определение № 2826 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2826 гр. Варна, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100501018 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 420, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8178/02.02.2026 г. по описа на ВРС, подадена от „АГРОИН - БГ“ ООД, ЕИК 201857133, срещу определение № 1333/23.01.2026 г., постановено по ЧГД № 12473/2025 г. по описа на ВРС в частта, с която първоинстанционният съд е спрял, на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, принудителното изпълнение спрямо солидарния длъжник ЕТ „Г. Т.”, ЕИК 201259303, на издадените по ЧГД № 12473/2025 г. по описа на ВРС заповед с рег. № ******* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и електронен изпълнителен лист № *******, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 2025************** по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № *******, район на действие ОС – Плевен.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд определение в обжалваната част. Излага становище, че направеното от длъжника ЕТ „Г. Т.“ изявление за извънсъдебно прихващане не е породило материалноправен ефект за погасяване на насрещното задължение. Посочва, че срещу извънсъдебната покана и изявлението за прихващане на 05.01.2026 г. е подадено извънсъдебно възражение, което е връчено на длъжника на 20.01.2025 г. Заявява, че с него категорично е оспорена дължимостта на направеното от ЕТ „Г. Т.“ изявление за прихващане. Счита, че чрез подаването на искането за спиране на изпълнението длъжникът проявява процесуална недобросъвестност и цели неизпълнение на задълженията си. Излага доводи в подкрепа на тезата, че направеното изявление за прихващане не е породило ефект, като се позовава и на съдебна практика. Поддържа, че всички задължения по погасителния план, изготвен от страните, са изплатени в срок от „АГРОИН – БГ“ ООД. Във връзка с това посочва, че прилага като писмени доказателства към жалбата платежните нареждания, удостоверяващи това обстоятелство. Заявява, че в чл.

6 от сключения между страните договор, изменен с анекс № 1, се предвижда, че „АГРОИН – БГ“ ООД дължи плащане по кредитите и лизингите на ЕТ „Г.

1

Т.“ до достигане на сумата в размер на 2 174 160 лв., като в случай че задълженията на продавача ЕТ „Г. Т.“ надвишават тази сума, то същите са за негова сметка. Поради тази причина намира, че при разглеждане на хипотеза за неизпълнение и действие на клауза за неустойка следва да се изследват всички плащания в тяхната съвкупност и в общ размер.

Счита, че гореизложеното опровергава твърденията, наведени от длъжника че е погасил предсрочно кредитите си, изпълнил е чуждо задължение и счита за дължима неустойка, уговорена по договора, сключен между страните. Посочва, че длъжникът по кредитите се е възползвал от правото си да ги погаси предсрочно, но не е налице връзка между това право и наличието на неизпълнение от страна на „АГРОИН – БГ“ ООД по процесния договор. Излага още, че не е страна по договора за кредит на длъжника и няма как да узнае, че същият, в качеството му на кредитополучател, е погасил кредита предсрочно. Поради това е и продължил да заплаща на падеж по сметката на длъжника с посочено основание процесните кредити. Поддържа, че отношенията между страните са били в съответствие с договора, сключен между тях на 19.11.2019 г. Оспорва сключеният впоследствие договор от 31.07.2024 г. за покупко – продажба на дружествени дялове да е имал за цел връщане на дяловете в патримониума на продавача поради неплащане на продажната им цена съгласно уговорката от 19.11.2019 г., като счита, че липсва индиция за такава воля у страните.

На последно място посочва, че не е налице извънсъдебно прихващане поради липса на ликвидност на вземането на ЕТ „Г. Т.“, както и счита, че е опровергано твърдяното неизпълнение, на което се основава изявлението на длъжника.

Моли да бъде отменено определението в обжалваната част, като бъде постановен акт, с който да бъде оставено без уважение искането по чл. 420, ал.

2, т. 1 ГПК за спиране на изпълнението.

В срок е постъпил отговор на частната жалба, подаден от длъжника – ЕТ „Г. Т.“, с който я оспорва. Намира за правилно постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е спрял принудителното изпълнение. Посочва, че са представени доказателства – покана и изявление за прихващане, връчени на „АГРОИН – БГ“ ООД. Излага, че е направено изявление за прихващане с дължимата от дружеството сума в размер на 1 800 000 лева, представляваща част от неустойка по договор за прехвърляне на дружествени дялове от 19.11.2019 г., начислена за неизпълнение на задължения, с претенция за заплащане на сумата от 488 000 лева, представляваща първа вноска по договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.07.2024 г., както и изявление за прихващане с дължимата от дружеството сума от 490 000 лева, представляваща част от платена от ЕТ „Г.

Т.“ сума в общ размер от 660 000 лева на 04.01.2021 г. без основание за погасяване на задължения на дружеството по договора от 19.11.2019 г., с претенцията за заплащане на сумата от 488 000 лева.

По отношение на заявеното от дружеството обстоятелство, че на длъжника е връчено възражение срещу изявлението за прихващане, с което е оспорило дължимостта на посочените суми, обуславя извод, че е налице правен интерес за длъжника да предяви осъдителен иск за процесните суми.

По отношение на ефекта на изявлението длъжникът посочва, че същото ще 2 бъде заявено, ако от „АГРОИН – БГ“ ООД бъде предявен установителен иск за дължимостта на процесните суми. Оспорва всички твърдения, наведени от „АГРОИН – БГ“ ООД. Счита, че не са представени доказателства, от които да се установява изпълнение на договора от 2019 г. Счита, че е налице хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като са представени писмени доказателства, че вземането не се дължи.

Моли подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.

По допустимостта на частната жалба съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността на частната жалба съдът намира следното:

Заповедното производство е образувано въз основа на електронно заявление с вх. № 100053/01.12.2025 г. по описа на ВРС. Въз основа на така депозираното заявление по чл. 417 ГПК е издадена заповед с рег. № ******* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от ВРС, по силата на която е било разпоредено: Длъжниците ЕТ „Г. Т.”, ЕИК 201259303 и Г. П. Т., ЕГН **********, да заплатят солидарно на кредитора „АГРОИН – БГ“ ООД, ЕИК 201857133, чрез пълномощника адв. К. К. - САК, сумата от 488 000,00 лв. (четиристотин осемдесет и осем хиляди лева), дължима главница по договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.07.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег. ******* г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № ******* г. на нотариус Д. И., с рег. ******* на НК, с район на действие РС - Плевен, сумата от 16 813,36 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 02.09.2025 г. до 01.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.12.2025 г., до окончателното му изплащане, както и сторените по делото разноски, от които 8581,83 лв. (осем хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки), за заплатена държавна такса и 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева) адвокатско възнаграждение, на основание чл. 418, ал. 1, вр. чл. 417 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК.

В заповедта по чл. 417 ГПК е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.07.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег. ******* г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № ******* г. на нотариус Д. И., с рег. ******* на НК, с район на действие РС – Плевен - чл. 417, т. 3, предл. 3 от ГПК. Въз основа на заповедта и съгласно разпореждането по чл. 418 ГПК е издаден и електронен изпълнителен лист № *******

Установява се още, че с възражение № 5572/22.01.2026 г. и възражение № 5576/22.01.2026 г. длъжниците по делото са възразили в срока по чл. 414 ГПК против издадената заповед. В тази връзка на заявителя е дадена възможност да предяви положителен установителен иск за установяване съществуването на оспореното парично вземане.

Със същата молба ЕТ „Г. Т.” е поискал и спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК. С постановеното от първоинстанционния съд определение е спряно принудителното изпълнение по отношение на 3 длъжника, като съдът е приел, че искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. Именно срещу тази част на определението е подадена частната жалба, с която е сезиран съдът.

От приложения договор за прехвърляне на дружествени дялове от 19.11.2019 г., сключен между ЕТ „Г. Т.“, като продавач и „АГРОИН – БГ“ ООД, като купувач, се установява, че продавачът по договора се е задължил да прехвърли възмездно на купувача 1 705 675 дружествени дяла от капитала на „ГТ 3 ИНВЕСТ“, ЕИК 205550788, за сумата от 3 000 000 лв., разпределена по следния начин: 871 250 лв., заплатена преди подписването на договора, 2 128 750 лв. на вноски от свое име и за сметка на продавача по банкови сметки на трети лица, описани подробно в приложение към договора. В чл. 9 от договора е уговорена неустойка при неизпълнение, съгласно която купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 2 000 000 лв.

От представения анекс № 1 от 01.05.2023 г. към договор за прехвърляне на дружествени дялове от 19.11.2019 г. се установява, че ЕТ „Г. Т.“, като продавач и „АГРОИН – БГ“ ООД, като купувач, са се договорили да изменят чл. 6 от договора, като са посочили, че плащанията ще бъдат извършвани от купувача до изчерпване на сумата от 2 174 160 лв., а в случай че е налице остатък след погасяване на всички задължения на продавача по приложение № 1, същият ще бъде платен по сметката на продавача. В случай че задълженията на продавача по договорите, описани в приложение № 1, надхвърлят сумата от 2 174 160 лв., разликата над нея ще се заплаща от продавача.

От приложения договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.07.2024 г., сключен между „АГРОИН – БГ“ ООД, като продавач и ЕТ „Г.

Т.“, като купувач, се установява, че страните са се договорили продавачът да продаде на купувача притежаваните от него 1 364 596 дружествени дялове от капитала на „АГРО ИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 205550788, за сумата от 2 440 000 лв., която купувачът ще заплати по банков път със собствени средства на пет равни последователни годишни вноски, всяка от които по 488 000 лв., дължими до 01.09 на съответната календарна година, като първата вноска се заплаща до 01.09.2025 г.

От приложеното споразумение за встъпване в дълг от 31.07.2024 г., сключено между „АГРОИН – БГ“ ООД, като кредитор, ЕТ „Г. Т.“, като длъжник и Г. П. Т., като трето лице, се установява, че Г. П. Т. се е съгласил и е заявил, че встъпва като съдлъжник в задължението на длъжника ЕТ „Г. Т.“ към кредитора „АГРОИН - БГ“ ООД по договор от 31.07.2024 г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „АГРО ИНГ ИНВЕСТ“, ЕИК 205550788.

Встъпилият в задължението съдлъжник – Г. Т., се е съгласил да отговаря спрямо кредитора солидарно с първоначалния длъжник за плащане на сумата от 2 440 000 лв., както и за всички последици от неизпълнението на това задължение.

От приложеното придружително писмо с изх. № ******* г. по описа на ЧСИ Л. С., рег. *******, район на действие – ВОС, се установява, че от ЕТ „Г.

Т.“ е изпратено до „АГРОИН – БГ“ ООД (връчено на 29.12.2025 г.) изявление, съгласно което до дружеството е отправена покана за заплащане на сума в размер на 490 000 лв. (в тридневен срок от получаване на поканата); изявление за прихващане с дължима от дружеството сума в размер на 1 800 000 лв., представляваща част от неустойка по чл. 9 от договор за прехвърляне на 4 дружествени дялове от 19.11.2019 г. за неизпълнение на задължения по чл. 4, т.