Решение № 4426 от 09.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45663/2025
- Вид
- Решение № 4426
- Подписан
- 09.03.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2, предл.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4426 гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110145663 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.498, ал.3 КЗ.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Н. Д. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 5873,40 лева, представляваща главница за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, медицински изделия и медикаменти, причинени в резултат от ПТП на 20.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3892,12 лева, представляваща главница за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и медикаменти, причинени в резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 20.01.2021 г. претърпяла ПТП, в резултат на което получила множество телесни увреждания, обусловили неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че виновен за ПТП-то бил водачът на МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Сочи, че противоправното поведение и вината на водача били установени в производството по НОХД № 1860/2022 г. по описа на СРС, в хода на което съдът одобрил споразумение, с което подсъдимият бил признат за виновен. Ищцата поддържа, че въз основа на подадена от нея против ответното дружество в СГС било образувано гр.д.№ 2492/2022 г., по което с влязло в сила решение й било присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди и част от претърпените имуществени вреди. С допълнително 1 искане до ответното дружество ищцата поискала и заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5873,40 лева – за претърпени имуществени вреди, причинени от процесното ПТП, изразяващи се в сторените разходи за закупуване на медицински изделия, лекарства, провеждане на изследвания, консултации и лечение, подробно описани в исковата молба. С допълнително искане до ответното дружество, получено от последното на 17.03.2025 г., ищцата претендирала и заплащане на имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 3892,12 лева, изразяващи се в закупуване на нови медицински изделия, лекарства и провеждане на лечение. Тъй като претенциите не били уважени, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове, като моли за тяхното уважаване, ведно със законната лихва.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват по основание размер. Не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с посочения в исковата молба автомобил, механизма на ПТП, както и размера на иска за имуществени вреди в размер на 5873,40 лева. Твърди се, че процесната сума е одобрена от ответното дружество, но до момента все още не е платена на ищцата. Оспорва се предявения иск за сумата от 3892,12 лева с доводи, че не е предявена извънсъдебно съгласно разпоредбата на чл.498, ал.1 КЗ. Оспорва се също, че процесната сума, представлява разходи за лечение, които да са в причинна връзка от процесното ПТП. Излагат се доводи, че сумата от 5873,40 лева е достатъчна, за да покрие разходите за проведено лечение и не става ясно какво е обусловило тези допълнителни разходи. По изложените в отговора доводи и съображения се иска частично отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от решение № 3316/18.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 2492/2022 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в законна сила на 09.02.2024 г. Видно от същото е, че производството е било образувано по предявени от настоящата ищца Г. Н. Д. против настоящия ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.86 ЗЗД. С решението застрахователното дружество е било осъдено да заплати на ищцата сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно с лихвата за забава от 22.03.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 20.01.2021г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, и сумата 370,17лв. ведно с лихвата за забава от 22.03.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от същото пътнотранспортно произшествие имуществени вреди – разходи за лечение, които вреди са причинени виновно от застрахован при ЗД „БУЛ ИНС”, по застраховка 2
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач А.Л.Б.. Предявените искове са отхвърлени за разликата до претендираните размери от 300 000лв. за иска за неимуществени вреди и 608,02лв. за иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми. В мотивите си решаващият съд е обосновал извод за наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата вреди – имуществени и неимуществени, а поради съществуващото правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила със застрахователя – ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
По делото е приложено искане от ищцата до ответното дружество за заплащане на сумата от общо 5873,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП от 20.01.2021 г. В искането са описани документите, които се прилагат в подкрепа на същото. Видно от приложеното по делото известие за доставяне е, че искането е връчено на представител на ответното дружество на 14.03.2022 г.
По делото е приложен фискален бон от 03.06.2021 г. за сумата от 40,00 лева за закупуване на поръчано от ищцата индивидуално изделие – единична стелка за баланс на дължини.
По делото са приложени 28 бр. фискални бонове /л.40-л.47 от делото/ за извършени плащания през периода от 18.02.2021 г. до 03.10.2021 г. за закупуване на лекарства, заплащане на потребителска такса и рентген, на обща стойност 1099,62 лева.
По делото е приложено искане от ищцата до ответното дружество за заплащане на сумата от общо 3892,12 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП от 20.01.2021 г. В искането са описани документите, които се прилагат в подкрепа на същото. Видно от приложеното по делото известие за доставяне е, че искането е връчено на представител на ответното дружество на 17.03.2025 г.
По делото са приложени фискални бонове /л.59-л.61 от делото/ за извършени плащания през периода от 14.10.2021 г. до 28.02.2023 г. за закупуване на лекарства, заплащане на потребителска такса и рентген, на обща стойност 246,40 лева.
По делото са приложени три броя фактури от 03.02.2021 г., на обща стойност 4696,00 лева, представляваща стойността на ставна протеза за тазобедрена става, друго медицинско изделие и потребителска такса.
По делото са приложени фискални бонове за закупуване на батерии през периода от 24.07.2022 г. до 10.03.2024 г., на обща стойност 130,72 лева.
По делото са приложени фактура и преводно нареждане от 27.06.2022 г. за закупуване на слухови апарати, на стойност 3410,00 лева.
По делото е приложена фактура от 13.07.2022 г. на стойност 55,00 лева за 3 извършени изследвания на ищцата в ДКЦ „Св.Иван Рилски“ ЕООД.
По делото е приложен фискален бон от 09.04.2022 г. за сумата от 50,00 лева за закупуване на поръчано от ищцата индивидуално изделие – единична стелка за баланс на дължини.
По делото е приложена издадената на ищцата епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, резултат от магнитно-резонансна томография, амбулаторни листи за извършени прегледи, медицинско направление.
Видно от приложеното по делото ЕР на ТЕЛК от 24.06.2021 г. е, че ищцата е с определена 62 % т.н.р.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице след запознава с материалите по делото е посочило, че във връзка с травмите и възникналите – доказани усложнения от тях, е било необходимо и е проведено както оперативно лечение, така и медикаментозно лечение по време на болничен престой на ищцата за времето от 20.01.21 г. до 03.02.2021 г, както и медикаментозно лечение и изследвания след изписването й от болницата. След подробно проучване на представените по делото фискални бонове и фактури за закупени лекарствата, медицинските изделия, проведените прегледи и изследвания, вещото лице е констатирало, че всички те съответстват, за необходимото лечение на Г.
Н. Д. по повод получените от нея травми и добре се илюстрират с дадените предписания за лечение и изследвания. Съгласно заключението представени фискални бонове и фактури за заплащане на лекарствата, медицинските изделия и проведените прегледи и изследвания следва да се приемат за медицински обосновани и необходими за лечение и проследяване на получените при ПТП от ищцата увреждания.
Представените финансови документи, удостоверяващи разходите за закупуване на лекарствата, за провеждане на прегледи и изследвания, освен, че са били необходими могат да бъдат счетени за разумни за лечение при опит за възстановяване на здравето на ищцата Г. Н. Д..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Тодор Иванов Димитров /съпруг на ищцата/. В показанията си свидетелят разказва, че след инцидента се наложило да сменят тазобедрената става на съпругата му. Тъй като смяната на ставата била обусловена от инцидента, а не била планувана, след лекарски консултации им било обяснено, че е много трудно да се направи възстановяване на дължината на крайника на 100 %. Така след операцията съпругата му имала разлика в дължината на двата крака и болки. Свидетелят разказва още, че в резултат на инцидента се наложило и медикаментозно лечение в продължение на три месеца на лицев нерв, както и закупуване и поставяне на слухови апарати, работещи с батерии.
Обяснява още, че тези разходи се наложили на по-късен етап, тъй като в началото лечението било фокусирано върху черепно-мозъчната травма, 6 месеца след която периодът се водел критичен. След това поетапно продължили с останалите прегледи.
4
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.