Решение № 4 от 03.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. *, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330204192 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, * № *, ЕХ. *, ЕТ. *АП. * срещу Наказателно постановление № 25-0432000427/23.04.2025 г., издадено от К.К.К. – Началник сектор в ОДМВР - *, РУ * *, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди деянието му да не е виновно извършено. Поддържа, че собственик на автомобила е друго лице, което да не е било уведомено за факта на прекратяването на регистрацията, поради което на свой ред собственикът да не е уведомявал и настоящия деец. Взема становище липсата на уведомяване да изключва субективната страна на нарушението, поради което деянието да е несъставомерно. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят А. се явява лично и заедно с адв. С. Х., с пълномощно по делото, като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 82220/25.07.2025 г. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Взема становище същото да е издадено при правилно 1 приложение на материалния и на процесуалния закон, а извършването на деянието да е доказано по несъмнен начин. Предлага на съда да приеме, че извършеното нарушение е описано в пълнота с всички негови съставомерни признаци в наказателното постановление, а правната квалификация да е правилно определена. Поддържа деянието да е извършено виновно от жалбоподателя. Наложените административни наказания намира за справедливи, като определени в минимален размер. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Ж. Р. А., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.07.2025 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез началника на 01 РУ при ОДМВР – * на 21.07.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 12.09.2024 г. М.С.М. закупил лек автомобил „*“ с рег. № ** **** **.

На същата дата в информационната система на МВР постъпило уведомление от информационната система на Нотариалната камара (НК) за извършената сделка пред нотариус с рег. № 181 по регистъра на НК.

В двумесечен срок от придобиването на собствеността върху автомобила новият собственик М.С.М., нито негов пълномощник не представили превозното средство за регистрация пред органите на сектор „*“. Поради това на 14.11.2024 г. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР била прекратена регистрацията на лекия автомобил „*“ с рег. № ** **** **.

След придобиването на собствеността, на неустановена с точност по делото дата, но не по-късно от 12.02.2025 г. новият собственик на автомобила го предоставил за управление на жалбоподателя Ж. Р. А., който бил негов братовчед и правоспособен водач на МПС.

На 12.02.2025 г. около 02:08 часа в гр. *, по ул. „* до № * жалбоподателят А. управлявал лекия автомобил „*“ с рег. № ** **** ** в посока от север към юг. По същото време служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение изпълнявал свид. В. В. П. – старши полицай в 01 РУ при ОДМВР - *. Когато жалбоподателят преминавал до № * на ул. „* в гр. *, той спрял по подаден му светлинен и звуков сигнал от полицейските служители от автопатрула, в чийто състав бил и свид. П.. След спирането на автомобила полицейският служител пристъпил към извършването на 2 проверка. В хода на същата свид. П. служебно направил справка чрез работната станция с отдалечен достъп по регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателя, при което установил, че регистрацията на превозното средство била служебно прекратена.

На място свид. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1207229 срещу жалбоподателя А., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

С Мотивирана резолюция № 25-0432-М000021 от 17.02.2025 г. административнонаказателното производство по така съставения АУАН било прекратено, а материалите по преписката били изпратени по компетентност на Районна прокуратура – *, където била образувана прокурорска преписка № 3833/2025 г. Същата приключила с Постановление от 31.03.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – *, с което било отказано да се образува досъдебно производство.

Въз основа на полученото от административнонаказващия орган (АНО) постановление за отказ да се образува досъдебно производство и на останалите материали по преписката било издадено обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От Договор за покупко-продажба на МПС, сключен между „*“ ЕАД клон * като продавач и М.С.М. като купувач (лист 36-37 от делото), се изяснява, че на дата 12.09.2024 г. е сключена сделка за продажбата на процесния лек автомобил с марка „Сеат“, модел „Толедо“ и с рег. № ** **** **.

От справка от „АИС Регистрация“ за МПС с рег. № ** **** ** се установява, че регистрацията на превозното средство е прекратена на дата 14.11.2024 г. в 18:32 часа на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и въз основа на получено на 12.09.2024 г. в 09:30 ч. уведомление в сектор „*“ от нотариус с рег. № 181 по регистъра на Нотариалната камара.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Ж. Р. А. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № *********, издадено на 15.05.2020 г., валидно до 15.05.2030 г. и с налични 16 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

По делото е разпитан свид. В. В. П., който потвърждава авторството на съставения АУАН и заявява, че го поддържа. Липсата на детайлни спомени у 3 свидетеля за конкретния случай не препятства разкриването на обективната истина по делото, тъй като фактическата обстановка по делото се установява изцяло и по несъмнен начин от събраните писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за неговата отмяна.

Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган и отговаря на изискванията по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Спазен е 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от получаване от наказващия орган на материалите по преписката, изпратена от Районна прокуратура – *. Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 3833/2025 г. по описа на Районна прокуратура – *. Поради това по делото не подлежи на изследване компетентността на даден актосъставител, включително на свид. П. относно съставения от него АУАН, производството по който е прекратено с Мотивирана резолюция № 25-0432-М000021 от 17.02.2025 г. В този случай и съгласно правилото по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН наказателното постановление трябва да издадено в срок от 6 месеца, който е започнал на тече от датата на получаване от административнонаказващия орган на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство - така Решение № 4380 от 16.05.2024 г. по к.а.н.д. № 490/2024 г. на XXIII състав на Административен съд – * . Тъй като постановлението на прокурора е от дата 31.03.2025 г., а НП е издадено на 23.04.2025 г., то срокът е спазен.

В издадената мотивирана резолюция неправилно е посочено, че същата подлежи на съдебно обжалване, но това няма съществен характер за настоящото производство. Общата разпоредба на чл. 58д, т. 3 от ЗАНН следва да се тълкува заедно със специалното правило на чл. 54, ал. 7 от ЗАНН.

Последната разпоредба ясно определя обхвата на съдебен контрол по отношение на мотивираните резолюции на наказващия орган за прекратяване на административнонаказателното производство, а именно по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН подлежат на обжалване и протестиране само резолюциите чл. 54, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗАНН. Следователно резолюцията с правно основание по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН е изключена от съдебния контрол. Както е изяснено в доктрината и в съдебната практика, това законодателно разрешение не е пропуск, а е продиктувано от особеността на фактическо основание, на което се прекратява производството в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. В тези случаи резолюцията няма преграждащ процеса характер, а го придвижва напред, като материалите се изпращат на органа, на който е подведомствен правният спор и пред него производството продължава. Поради това резолюцията с посоченото правно основание е окончателна и не подлежи на съдебно обжалване - така Определение № 1221 4 от 10.02.2025 г. по к.ч.а.н.д. № 14/2025 г. на XXIII състав на Административен съд – *. В този смисъл дори хипотетично да бъде подадена жалба срещу мотивираната резолюция, тя би била недопустима.

Въпросите за влизането в сила на мотивираната резолюция са изцяло странични и неотносими за делото, тъй като не засягат законосъобразността на наказателното постановление. По-конкретно липсва нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като дори и производството по АУАН да се приеме за все още висящо, това не би било процесуална пречка за налагане на наказание на жалбоподателя. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС наличието на две висящи производства само по себе си не дава основание да се приеме нарушение на принципа ne bis in idem, щом никое от тях не е приключило. В мотивите на решението, част „Общи положения“ изрично е изяснено, че:

„Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение.

Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение“.

В случая жалбоподателят не твърди, а и по делото не се доказва той да е наказан с друго, влязло в сила наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН с № 1207229 от 12.02.2025 г. Поради това без съществено процесуално значение е дали производството по първоначално съставения АУАН е вече прекратено. По делото обаче не възниква никакво съмнение, че производството по съставения от свид. П. АУАН е вече прекратено, тъй като Мотивирана резолюция № 25-0432-М000021 от 17.02.2025 г. е окончателен акт, неподлежащ на обжалване, независимо от неправилно даденото указание.