Разпореждане № 1296 от 23.04.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1296 гр. Разград, 23.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20253330100698 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу А. О. Ш. с ЕГН: **********, адрес: гр. Р., ул.

Д., №*, ет. *, aп. *, общ. Р., обл. Р., за заплащане на 1417,54 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № 565*** от 01.09.2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, от които: главница в размер на 600 лeвa, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, неплатени дължими такси в размер на 346,20 лв. и 298,96 лв. неустойка по чл.6.2. от договора, 30,04 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 16.11.2021 г. , 142,34 лева дължима законна лихва за забава за периода от 16.11.2021 г. до 28.02.2025 г. , както и разноски по делото.

При извършена от съда, дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка на депозираното заявление за противоречие със закона или с добрите нрави, е констатирано, че посоченият договор не съдържа чл. 6.2. или друго основание за претендиране на неустойка, както и, че е посочена дължима такса в размер на 346,20 лв. без да е конкретизирано основанието за начисляване на същата, наведени са твърдения за неизпълнение в срок на задълженията по ДПК, като не е изяснено дали се касае за пълно неизпълнение. Заявлението е оставено без движение, съгласно дадените указания, в тридневен срок е постъпила молба, с която заявителят е уточнил, че с подаването на заявлението е допусната техническа грешка и, че не претендират вземания за неустойки и такси, както и, че няма постъпили плащания за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 565***.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2021 г., между А. О. Ш. /кредитополучател/ и „Сити Кеш“ ООД /кредитодател/ по реда на ЗПФУР е сключен по Договор за потребителски кредит № 565***, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 600 лв., който е следвало да бъде върнат с 1 месечна погасителна вноска с краен срок на погасяване 12.03.2020 г. при уговорени ГЛП 40,05% и ГПР 48,63%. В чл. 5, ал.2 е договорено, че при погасяване на задължението през времето от 1 сключване на договора до настъпване на крайния му падеж, размерите на фиксираната лихва и годишният процент на разходите са 0%. Съгласно чл.3, ал.10 от Договора заемателят дължи такса за експресно разглеждане в размер на 314,96 лева, която такса съгласно параграф 16 от Общите условия на „Сити Кеш“ ООД осигурява разглеждане на отправеното искане до един час, считано от момента на неговото отправяне.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като според твърденията на заявителя, длъжникът е уведомен за извършената цесия.

По Договор за потребителски кредит № 565***, чийто падеж е настъпил на 16.10.2021г., няма постъпили плащания както към първоначалния кредитор, така и към цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.

При тази проверка, макар заявителят да е уточнил, че оттегля искането си за дължими такси и неустойка, съдът установи, Договор за потребителски кредит № 565*** съдържа уговорки за дължима такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, която такса по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидатзаемателя, поради което се явява такава във връзка с усвояването на кредита.

Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. След като е предвидено, че тази такса се дължи само при сключване на договора, ведно с вноските по погасителния план, то следователно тя не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит и същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга по вече сключен договор за кредит. В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

2

Освен гореизложеното, с уговарянето на тази такса, посочването на ГПР от 48,63% не съответства на разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, която определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая, при отпуснат кредит в размер на 600 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 945 лв., в т.ч. 600лв. заемна сума, 314,96 лв. такса за експресно разглеждане и 30,04 лв. договорна лихва.

Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,63% /а още повече от 0%/, което съответно на основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем.

Предвид констатираната недействителност на Договор за потребителски кредит № 565806 съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 565*** длъжникът не е извършвал плащания, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на неплатената предоставена по договора главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента срещу А. О. Ш. с ЕГН: **********, адрес: гр. Р., ул. Д., №*, ет. *, aп. *, общ. Р., обл. Р. за заплащане на сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/, дължима главница по Договор за потребителски кредит № 565*** от 01.09.2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2025г. до окончателното и изплащане, както и за сумата 12 лв. /дванадесет лева / разноски за намалена съразмерно уважената част от искането д.т. и 42,33 лв.

/четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ намалено съразмерно уважената част от искането юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, срещу А. О. Ш. с ЕГН: **********, адрес: гр. Р., ул.

Д., №*, ет. *, aп. *, общ. Р., обл. Р., за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 565*** от 01.09.2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД: неплатени дължими такси в размер на 346,20 лв. и 298,96 лв. неустойка по чл.6.2. от договора /заявителят 3 е оттеглил искането си по отношение на тези суми/, 30,04 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 16.11.2021 г., 142,34 лева дължима законна лихва за забава за периода от 16.11.2021 г. до 28.02.2025 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията /без такси в размер на 346,20 лв. и 298,96 лв. неустойка по чл.6.2. от договора, за които е оттеглил претенцията си/ в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4