Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 21.03.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 566/2022
Вид
Решение № 121
Подписан
21.03.2023
В сила
06.04.2023
Състав
Стела Петрова Колчева

Цитирани разпоредби

  • чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Враца, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200566 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т. Б. Т. от гр. Враца против НП № 26-0000267/14.06.22 г. на Директора на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. и на същото основание, е наложено административно наказание –глоба в размер на 2000.00 лв. В жалбата и в с.з. се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна не е ангажирала представител и становище по жалбата, като в придружителното писмо към преписката е направено бланкетно искане за потвърждаване на НП.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 ЗАНН.Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

1

На 03.06.22 г. около 15.20 ч., на гл.път Е-79, м.“Железен мост“, км.140+112 в посока гр.Враца, служители на РД“АА“-Враца между които и св.Т.Г. спрели за проверка т.а. „****“ с рег.№****, превозващ дърва от с.Власатица за гр.Враца и управляван от настоящия жалбоподател. При проверката бил предоставен превозен билет с вписани в него данни за това, че превозваната дървесина е:

“добита от:физическо лице“,

„собственик/продавач: **** Г.“ и „получател:****“. Само въз основа на тези документи и данни, св.Т.Г. съставил АУАН бл.№315441/03.06.22 г. срещу настоящият жалбоподател за нарушение по чл.93, ал.1, т.1 ЗАПр. Според посоченото в акта, въпросното нарушение се е изразило в това, че в качеството на водач, жалбоподателят „извършва превоз на товар в Р.България, като автомобилът не е включен в лиценз на Общността и МПС не притежава удостоверение за обществен превоз на товари“. АУАН бил подписан без възражения, като такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Последвало е издаването на обжалваното НП, в което дословно е пренесено словесното и цифрово описание на нарушението от акта и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. на основание чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- свидетелските показания на Т.Г. /актосъставител/ и цитирания превозен билет, както и останалите материали от преписката.

Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Субект на посочената в НП административно-наказателна разпоредба на чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., съдържаща едновременно диспозиция и санкция са само водачите на МПС, „извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари“. На свой ред понятията „обществен превоз“ и „превоз за собствена сметка“, съответно „превоз на товари“ имат своя изрична легална дефиниция в разпоредбите на пар.1,т.1, т.3 и т.4, б.“а“ от ДРЗАПр., като разликата между отделните понятия според съдържанието на тези дефиниции, /обобщено/ се свежда до това дали превоза се извършва за 2 чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага или без заплащане за собствени нужди и дейност.

Според горецитираното съдържание на процесните АУАН и НП, в случая остава изначално неясно дали е налице „превоз на товар“, съответно „обществен превоз“ по смисъла на горепосочените дефиниции, доколкото не са посочени никакви факти и констатации, че превозът на дървесината е била извършван „за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа изгода“/съгл.пар.1,т.1 от ДР/ или „за чужда сметка или срещу възнаграждение“ /съгл.пар.1,т.3 от ДР/. В този смисъл АУАН и НП се явяват изначално незаконосъобразни като издадени в нарушение на императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изискващи пълно, точно и изчерпателно описание на нарушението и съставомерните му признаци от обективна и субективна страна. На следващо място и по-важно, по делото липсват и надлежни доказателства за това, че констатирания превоз се е извършвал за чужда сметка или срещу заплащане. Представения в тази насока превозен билет, е годен единствено да удостовери, че добивът, съответно транпортирането на дървесината е извършен правомерно, съгласно изискванията на ЗГорите, но не и че това транспортиране представлява „обществен превоз“ по смисъла на ЗАПр.

При така изложените съображения обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна, като издадено в нарушение на процесуалния и материален закон.Затова и не е необходимо по-нататъшно обсъждане и на останалите доводи на жалбоподателя за налични и други негови пороци.

Предвид изхода от делото, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 400.00 лв. и който размер в случая е под минимално предвидения в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.2 НРМАВ.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000267/14.06.22 г. на Директора на РД”АА”-Враца, с което на

Т. Б. Т. от гр.Враца, с

ЕГН:**********, за извършено нарушение и на основание чл.93, ал.1, т.1 3

ЗАПр., е наложено административно наказание –глоба в размер на 2000.00 лв.

ОСЪЖДА ИА“АА“София ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. Т. от гр.Враца, с ЕГН:********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдВраца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4