Решение № 782 от 27.02.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 782 Година 2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 27.02

Година 2019

В публично заседание на 28.01.2019 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 7216 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Т. Ф. С.“ - гр. С., моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото дружество сумата 19 879, 76 лева – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от **** г.; сумата 1 309, 63 лева – договорна - възнаградителна лихва за периода от ****г до **** г.; сумата 173, 80 лева – договорни такси по кредита за периода от **** г. до **** г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението -***** г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 1236/2018 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези,направени в заповедното производство.

Ответникът Д.С.Д. *** оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за нищожност на клаузи от Договора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****** г., издадена по ч. гр. дело № 1236/2018 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 19 879, 76 лева – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на услуги и потребителски кредити от ***** г.; сумата 1 309, 63 лева – договорна - възнаградителна лихва за периода от **** г до **** г.; сумата 173, 80 лева – договорни такси по кредита за периода от **** г. до **** г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението - **** г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 427, 26 лева – внесена ДТ.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително на ***** г. в гр. С. между страните е бил сключен Рамков договор за предоставяне на услуги и потребителски кредити, с който ищецът е издал на ответника платежна карта и му е открил платежна сметка, при условия, подробно уговорени в Договора, Общите условия към него и Ценова листа към Договора (включително и настъпването на предсрочна изискуемост и реда за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост), като ищецът е изпратил до ответника (на посочените от самия него в Договора адреси) Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, като след неуспешните опити за връчване на Уведомлението, ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и на посочения от него адрес на електронната му поща – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за нередовното му уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и самият Рамков договор, ответникът е заявил, че му е предоставена своевременно информация преди подписването на Договора, а уговорените между страните клаузи по Договора не могат да бъдат приети за неравнопоставени или незаконосъобразни – поради което съдът намира за неоснователни направеното от ответника възражение за нищожност на клаузите по сключения между страните Рамков договор.

Както се установява от заключенията от ***** г. и допълнителното такова от **** г., и двете на вещото лице по ССЕ М.М., действително ответникът е усвоил по Договора 19 879, 76 лева, договорната – възнаградителна сума върху която за процесния период е в размер общо на 1 309, 63 лева, а дължимите договорни такси по кредита по Договора са в размер общо на 173, 80 лева за процесния период.

До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е заплатила на ищеца сумите по Заповедта.

При така установената фактическа обстановка, доколкото сумите, които е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 1 027, 24 лева (платени ДТ в размер общо на 927, 24 лева и 100 лева депозит за ССЕ).

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д.С.Д., ЕГН **********,***, адв. С.М., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Т. Ф. С.” ЕАД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление*****, представлявано от ***** Ю.А. С., сумата 19 879, 76 лева – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от ***** г.; сумата 1 309, 63 лева – договорна - възнаградителна лихва за периода от **** г до ***** г.; сумата 173, 80 лева – договорни такси по кредита за периода от **** г. до **** г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението -***** г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 1236/2018 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав.

ОСЪЖДА Д.С.Д., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т. Ф. С.” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото и по частно гр. дело 1236/2018 г. по описа на ПРС – ІІІ бр. състав В РАЗМЕР НА 1 027, 24 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІІІ бр. състав ч. гр. дело № 1236/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение СЛЕД влизането му в сила.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

П. ПАВЛОВ

Вярно с оригинала.

Р.М.