Решение № 18657 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18657 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20251110111275 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, твърди, че по силата на сключен между „Ю. Б.“ АД /с предходно наименование „Ю. Б. Е. Д. Б.“ АД/, като кредитор, и ответника А. В. М., ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за поребителски кредит № FL ******/18.08.2008 г. кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 20 000 лв. Посочва, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски, за периода от 18.09.2008 г. до 18.08.2018 г., който краен срок бил изменен с Анекс № 1 от 21.05.2009 г. с 24 месеца – до 15.08.2020 г., когато настъпвал крайният падеж на договора, а месечната вноска била предоговорена за сумата от 299,27 лева. Твърди, че на 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия /Договор за възлагане на вземания/ между „Ю. Б.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от процесния договор за потребителски заем е било изкупено от ищеца. Поддържа, че за периода от датата на цесията кредитополучателят не е изпълнил поети договорни задължения към банката, а именно – не е плащал погасителни вноски. Посочва, че в изпълнение на задължението си по чл. 99 ЗЗД за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане цедентът е упълномощил адв. Х. да извърши уведомяването от името на цедента и за негова сметка, като прилага уведомление от името на цедента към исковата молба. Поддържа, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 12393/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на 1 иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4508,13 лв., представляваща част от главницата, претендирана в заповедното производство, а именно представляваща сбор от вноски за периода от 15.03.2019 г. до 15.08.2020 г., ведно със законната лихва от 29.02.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1446,97 лева, представляваща част от вземането за лихва, за което е издадена заповедта за изпълнение, за периода от 06.03.2021 г. до 30.01.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди, че заповедното производство, а следователно и исковото по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са недопустими, поради това, че по предходно ч.гр. д. № 63652/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, е била издадена срещу длъжника заповед за изпълнение за същото вземане и на същото основание, която с Определение № 30922/04.09.2023 г. е обезсилена поради непредявяване на установителния иск в срок. На второ място счита, че липсва идентичност между основанието на заявеното в заповедното и в исковото производство вземане, поради това, че в исковото производство допълнително се посочвал период на падежиралите вноски, които се претендират. Отделно от изложеното поддържа, че вземането е погасено по давност поради обявена на длъжника предсрочна изискуемост. Навежда довод, че част от клаузите по договора били неравноправни и поради това нищожни, като бил нищожен и целият договор, тъй като същият не би бил сключен без тези клаузи.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63652/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, е видно, че на 15.12.2022 г. (л.67) е видно, че ответникът в настоящото производство А. В. М. е осъден да заплати на „Е. М.“ ЕООД сумата от 4 000,00 лева, частично от 19 209,91 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL ******/18.08.2008 г., сключен между А. В. М. и „Ю. Б.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД по силата на Приложение № 4 към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 921,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 21.11.2022 г.

Видно от Определение № 30922/04.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 63652/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав (л.68), Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.12.2022 г. е обезсилена поради това, че в указания от съда срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

От приложеното ч.гр.д. № 12393/2024 г. по описа на СРС, 56 състав е видно, че на 20.03.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която ответникът в настоящото производство А. В. М. е осъден да заплати на „Е. М.“ ЕООД сумата от 5000 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL ******/18.08.2008 г., представляваща част от дължима главница в общ размер от 19 209,91 лева, чиято изискуемост е настъпила на краен падеж 15.08.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 29.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 1 638,19 лева, представляваща мораторна лихва за 2 периода от 10.02.2021 г. до 30.01.2024 г.

Видно от съдържанието на приложения по делото Договор за потребителски кредит № FL******/18.08.2008 г. (л.8-9 от ч.гр.д. № 12393/2024 г.), сключен между „Ю. Б. Е. Д. Б.“ ЕАД като кредитор и А. В. М. като потребител е уговорено предоставянето на кредит в размер на 20 000 лева, като крайният срок за погасяване на кредита е до 18.08.2018 г. Уговорен е променлив лихвен процент в размер на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка в размер на 2,45 пункта.

Посочено е, че базовият лихвен процент се определя от Съвета на директорите на банката или от Комитета към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане. Промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия, свързани с колебанията/измененията на борсовите курсове/индекси и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и пр. Посочен е годишен процент на разходите /ГПР/ от 15,66 %.

Съгласно Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит (л.12 от ч.гр.д. № 12393/2024 г.), сключен на 21.05.2009 г., срокът на издължаване на сумата по договора за кредит е удължен до 15.08.2020 г.

Видно от Договор за възлагане на вземания от 2016 г. (л.15-21) и Приложение № 1 към него (л.29) „Ю. Б.“ ЕАД е прехвърлил вземането си срещу ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 18.08.2008 г. на ищеца „Е. М.“ ЕООД.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза (л.7980), което съдът кредитира като компетентно, обосновано и отговарящо в пълнота на поставените въпроси. Според вещото лице на 18.08.2008 г. сумата по отпуснатия кредит в размер на 20 000 лева е изцяло усвоена от ответника на 18.08.2020 г. посредством превод на неговата разплащателна сметка. По договора са извършени плащания в общ размер на 3 466,75 лева, с които са погасени 790,09 лева главница за периода 18.09.2008 г. – 15.06.2009 г., 2 659,15 лева възнаградителна лихва за периода 18.09.2008 г. – 15.08.2009 г., 1,61 лева за периода 17.10.2008 г. – 24.07.2009 г. и такси РС в размер на 15,90 лева за периода от 18.09.2008 г. до 18.09.2010 г. Размерът на непогасените вземания за главница по Договор за потребителски кредит № FL ******/18.08.2008 г. за периода 15.03.2019 г. – 15.08.2020 г. е в размер на 4 789,16 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявената искова претенция по установителния иск, предвид релевирането й по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.

Процесуална предпоставка от категория на абсолютните за допустимостта на всеки иск е липсата на друго влязло в сила съдебно решение или издадена заповед за изпълнение между същите страни, на същото основание и за същото искане. В случаите, когато е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и тя е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, кредиторът може и следва да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК в 3 едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, за да установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Признаването на вземането с влязло в сила съдебно решение по така предявения иск придава изпълнителна сила на оспорената заповед за изпълнение – чл. 416 ГПК, като въз основа на същата кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение. При обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред.

Обезсилването на заповедта за изпълнение с влязъл в сила акт на съда не се ползва със сила на присъдено нещо относно недължимост на вземането и този извод е безспорен предвид възможността за предявяване на осъдителен иск за вземането. Не съществува процесуална пречка обаче за предявяване на вземането чрез иницииране на ново заповедно производство, а при подадено възражение – чрез установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Основанията за недопустимост на производството са уредени в закона и не могат да се тълкуват и прилагат разширително. В случай на обезсилена заповед за изпълнение не е изключен правният интерес на кредитора да предяви вземането си по реда на заповедното производство отново – напротив, той се ползва с положителните последици – по-нисък размер на държавната такса, по-бързо произнасяне на съда, а и изминалият период от време поставя възможност за реализиране на новонастъпили обстоятелства, при които вземането да е вече безспорно. Последици от обезсилване на заповедта за изпълнение по първото инициирано заповедно производство се ограничават до загуба на платената държавна такса и на заличаване последиците относно погасителната давност. Такава обаче не е недопустимостта на новото заявяване по реда на заповедното производство. Цитираната от ответника съдебна практика не е относима. На първо място, тя не е постановена по повод разглеждания в настоящото производство въпрос и не може да се тълкува и прилага превратно. В нея се коментира обратната хипотеза – недопустимост на осъдителния иск, когато не е обезсилена заповедта за изпълнение за същото вземане, поради липса на правен интерес, като за пълнота в мотивите се сочи, че осъдителният иск би бил приложим ред за защита при обезсилена заповед за изпълнение.

Ето защо съдът намира, че производството е допустимо и предявените искове следва да се разгледат по същество.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД:

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит между „Ю. Б.“ АД, в качеството на кредитодател, и ответника с твърдяното съдържание, по силата на което ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне в посочения срок; 2./ изискуемост на задължението на ответника;