Решение № 139 от 23.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Ловеч, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ИВАН И. като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно гражданско дело № 20254300500409 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.435 и сл. от ГПК

Постъпила е частна жалба от С. Д. И., ЕГН **********, адрес:

********** чрез адвокат М. Д. Ц. от АК - Варна, адрес: *****, e-mail: m******@gmail.com, тел. ********** срещу: Постановление за разноски по и.д. 304/2024 г. на ЧСИ В. П., обективирано, наименувано като изведено с изх. номер на съдебния изпълнител с посочено правно основание: чл. 435, ал.2, т.7 ГПК

Конкретизира,че с нея обжалва Разпореждане за дължими такси от 25.03.2025 г., с което ЧСИ В. П., на основание т.26 от ТТРЗЧСИ, е начислил пропорционална такса от цесионера С. Д. И., на основание чл. 5777.18 лева, а също и 2 бр. такси по т.5 ТТРЗЧСИ и 2 бр. Такси по т.10 ТТРЗЧСИ, или общо авансови такси в размер на 84,00 лева. Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и напълно необосновано. Счита, че не е налице каквото и да е правно основание за начисляване на такса ..изпълнение" по т.26 от ТТРЗЧСИ на тежест на взискателя, какъвто е жалбоподателят по 1 горното изпълнително дело и не дължа такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 5777.18 лева или в какъвто и да е друг размер. Счита, че не е налице и основание за начисляване на посочените авансови такси по т.5 и т.10 от ТТРЗЧСИ. Приема,че изобщо не става ясно какво точно връчва съдебния изпълнител и на кого, за да желае събиране на 2 бр. такси по т.5 от ТТРЗЧСИ.

Още по-малко е налице основание за събиране на такса по т.10 от ТТРЗЧСИ, която се дължи „За искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана" , доколкото, в качеството ми на взискател, съм заплатил своевременно - при образуването на и.д. дължимите авансови такси за вписване на възбрана върху имуществото на длъжника.Счита,че би дължал такса по т.10 от тарифата, само ако той е сезирал съдебния изпълнител с искане за вписване на друга възбрана или за вдигане на такава, което не е правено от негова страна. Заявява, че не знае, какво възнамерява да вписва или заличава ЧСИ, но не му е делегирал права по чл. 18 от ЗЧСИ, за имуществено проучване на длъжника.

От друга страна, ако съдебния изпълнител възнамерява да заличава вписваните възбрани, то моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да вземе предвид, че не е налице каквото и да е основание за това. Изпълнителното производство е висящо, не е приключени или прекратено с влязъл в сила акт за това и не са налице основания за вдигане на възбрани. Ако ЧСИ възнамерява да вдигне възбрана, само защото длъжникът е поискал това, то това би било равносилно на пълен произвол от съдебния изпълнител спрямо задълженията си, делегирани от държавата.

Доколкото, начислявайки горните такси към него, ЧСИ му придава качество на длъжник по изпълнението и моли ЛОС да приеме, че жалбата му срещу горните разноски е допустима.

Приема следната фактическа обстановка:

Изпълнително дело № 304/2024 г. по описа на ЧСИ В. П. е образувано през 2024 г. от взискател С. Д. И. срещу длъжника С. П. Д..

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен титул изпълнителни листове, издадени въз основа на влезли в законна сила решения по гр.д. 80/2024 г. по описа на ЛОС и по гр.д. 1103/2020 г. по описа на PC Троян, съгласно които решения, длъжникът С. П. Д. е осъдена да заплати на Г.Д.В. (праводател на взискателя), парични суми, обективирани в издадените 2 изпълнителни листове.

При образуването на и.д. 304/2024 г. с цел обосноваване на активната процесуална легитимация на взискателя С. Д. И. са представени още: Договор за цесия от 05.07.2021 г., съгласно който Г.Д.В. е прехвърлила в полза на С. Д.

И. всички свои вземания предмет на посочените по-горе съдебни производства - гр.д. 80/2024 г. по описа на ЛОС и по гр.д. 1103/2020 г. по описа на PC - Троян, ведно с всички права и привилегии, произтичащи от тях.

Цесията е надлежно съобщена на длъжника С. Д., като уведомлението за това, вкл. и договорът за цесия са й връчени лично в проведеното на 10.09.2021. г. о.с.з. по гр.д. 80/2021 г., по описа на ОС - Ловеч. Връчването е надлежно отразено в протокола от съдебното заседание, препис от който е представен при образуване на изпълнителното дело.

Доколкото прехвърлянето на вземанията е осъществен в етап, когато и двете цитирани съдебни производства са били висящи пред съответните съдилища, на основание чл. 226, ал.1 ГПК, производствата са продължили между първоначалните страни, т.е. от Г.В. срещу С. Д., като на основание чл.

226, ал.2, приобретателят С. И. е встъпил като трето лице - помагач по делата.

Това е причината в изпълнителния лист да фигурира името на предходния кредитор, но от изложеното по-горе се установява, че считано от 2021 г., носител на процесиите парични вземания е приобретателят С. Д. И..

Последният е надлежно активно легитимиран да изисква предприемане на действия по принудително изпълнение с цел удовлетворяването си като кредитор, което е и направил, чрез образуване на и.д. 304/2024 г., в началото на 2024 година.

Почти една година след образуването на и.д. 304/2024 г. от приобретателя С. Д. И. и много след като на длъжникът беше надлежно връчена ПДИ, след предприемане на действия по принудително изпълнение и събиране на част от вземанията на взискателя, ми беше изпратено съобщение от ЧСИ В. П. с изх. № 47947/21.11.2024 г., с което ЧСИ В. П. ми указа, че следва да депозирам молба за прекратяване на и.д. 304/2024 г. и да му платя разноски, представляващи такса по т.26 в размер на 3639,39 лева и авансови такси в размер на 84,00 лева. Към настоящата жалба прилага цитираното съобщение, описано като Доказателство № 1. В началото на месец декември 2024 г. , депозирал, чрез ССЕВ, отговор на цитираното съобщение, с който 3 заявил на ЧСИ, че не желае прекратяване на изпълнителното дело, както и че не съществува правна норма, която да го задължава, в качеството му на взискател, да изпълнява подобни указания на ЧСИ за депозиране на Молба за прекратяване на изпълнителното дело. Заявил още, че в качеството си на взискател не дължи авансови такси за действия, които не е изисквал да бъдат извършени, а още по-малко дължи разноски по т.26 ТТРЗЧСИ. Също така, поискал делото да бъде прехвърлено на държавен съдебен изпълнител, защото очевидно ЧСИ В. П. не желае да изпълнява задълженията като съдебен изпълнител. Прилага и отговора като доказателство № 2.

Въпреки становището му, изразено в горния отговор, на 17.12.2024 г., му бело връчено разпореждане за приключване на изпълнителното, дело, което обжалвал и което е отменено от съда, с влязло в законна сила Решение № 34/17.02.2025 г., постановено по (В) гр.д. 118/2025 г., по описа на Окръжен съд - Ловеч.

На 24.04.2025 г., получил обжалваното разпореждане от 25.03.2025 г., с което ЧСИ е начислил дължима от него - взискателя пропорционална такса по т.2б от ТТРЗЧСИ в размер на вече 5777,18 лева (само за сравнение - към 21.11.2024 г., ЧСИ я бил определил в размер на 3639,39 лева).Счита,че освен, че не дължи такса за изпълнение и няма основание за „начисляването" от него, остава неясно и как този ЧСИ си определя размера на „начисляваните" такси.

Видно е, че за период от 4 месеца, ЧСИ си е увеличил претенцията за тази такса с 2137,79 лева или с повече от 58% спрямо първоначалното й „начисляване".

Сочи и основания на жалбата, като моли ЛОС да вземе предвид и следните обстоятелства:

1. В качеството му на взискател не е получил вземанията си, за събиране на които е образувано и.д. 304/2024 г. Също така не са налице основания за прекратяване или приключване на изпълнителното производство и това се потвърждава от факта, че до настоящия момент, не му и е връчван такъв акт на ЧСИ, с който да сложи край на изпълнението.

2. Не може да бъде извършено прихващане с вземане на длъжника от предходния кредитор, както е поискал процесуалният представител на длъжника, с депозирана по и.д. 304/2024 г. , на 18.11.2024 г. молба. Нещо повече, с тази молба му се противопоставя някакво вземане на длъжника от 4 трето лице и по отношение на това претендирано вземане, той не е компетентен да заяви становище, а още по-малко да получа изявление за прихващане, най-вече поради факта, че в случая не става въпрос за насрещни вземания между длъжника и него. Въпреки това, оспорва претендираното от длъжника вземане, с което С. Д. желае да прихване задължението си към него и твърди, че не е налице основание за това. Отново обръща внимание, че Г.В. му и е прехвърлила вземането си от С. Д. пред 2021 г., а той лично е образувал изпълнителното дело през 2024 г. Тук буди недоумение,според него, и въпросът защо подобно искане за прихващане се заявява едва в края на 2024 г. и то при изложените по-горе обстоятелства.

3.Приема,че институтът на прихващане засяга материално правен въпрос, свързан с погасяване на евентуални насрещни вземания, по който въпрос, при липса на съгласие между страните носители на тези вземания, както е в случая, ЧСИ няма право и компетентност да се произнася.

Погасяването на задължения чрез прихващане е извън предмета на изпълнителното производство, особено в случая, когато дори не става въпрос за насрещни задължения и ЧСИ няма право да разрешава този въпрос така както няма право да правораздава. Счита, че ЧСИ В. П. извършва действия извън компетентността и правомощията си, погазвайки нормативната уредба и дори опивайки се да окаже принуда на взискателя - сам да поиска прекратяване на и.д., като същевременно обаче и да му плати разноски, каквито изобщо не му се дължат, при липса на изпълнение на паричното вземане, още по-малко пък му с е дължат от взискателя.

Моли ЛОС при произнасяне по настоящата жалба, да вземе предвид следното:

В качеството му на взискател по изпълнителното производство, не дължи плащане на посочените в обжалваното разпореждане авансови такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 84,00 лева, а още по-малко дължа плащане на и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗСИ в размер на 5777,19 лева, или в какъвто и да е друг размер.

Заявява,че като взискател по и.д. 304/2024 г., е заплатил всички авансови такси, дължими за изпълнителните действия, които е поискал да бъдат извършени от ЧСИ. Не дължи каквито и да са други авансови такси по ТТРЗЧСИ и не е налице основание да се начислява заплащането на такива от 5 мен, в качеството ми на взискател.

Що се отнася до таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, моли ЛОС да вземе предвид, че същата се дължи от длъжника, а не от взискателя по изпълнителното дело, а той е взискател. Нещо повече, според т. 26 ТТРЗЧСИ, тази такса се дължи за изпълнение на парично вземане в рамките на висящото изпълнително производство. Не стаява ясно в какво качество, въз основа на какви обстоятелства и на база какви правомощия, ЧСИ е счел, че е налице изпълнение на вземането му от длъжника, а още по-малко разбира, на какво основание и защо претендира тази такса от него.Счита,че дори да приемем, че е налице изпълнение, което изрично оспорва, то тази такса следва да бъде понесена от длъжника, а не от взискателя.Приема,че няма правно основание или институт, даващо право на ЧСИ да претендира от взискателя да му плати такса за изпълнение, каквото изпълнение от друга страна, изобщо не е извършвано от ЧСИ.

Сочи също така,че дори да се приеме, че е налице извършено прихващане с вземане на длъжника, от неговия праводател - цедент, произнасянето по който въпрос е изцяло извън компетентността на съдебния изпълнител, то при всички случаи, това прихващане по аргумент на чл. 104, ал.2 ГПК (според която разпоредба: Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши), следва да се счита осъществено към момента в който вземанията са били насрещни, т.е. не по-късно от момента предхождащ сключването на договора за цесия или 05.07.2021 г., т.е. много преди образуването на и.д.

Приема за напълно несъстоятелно и неоснователно е да се приеме, че прихващането е извършено след образуване на изпълнителното дело, което отново подчертава, че е образувано от цесионера и ако се прехваща с вземане на цедента, то това означава, че към датата на образуването на из.д. взискателят не е бил носител на пропесното вземане. Ефектът от настъпване на подобна хипотеза би бил прекратяване на и.д.. доколкото вземането възложено за събиране било погасено преди образуване на изпълнителното производство. При всички случаи обаче, в подобна хипотеза, не е налице основание за събиране на такса изпълнение по т.26 от когото и да било, особено от взискателя по и.д.