Решение № 111 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. С., 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110208477 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.С., район В., ул.“... I“ № ........., представлявано от И. В. В. – управител, чрез адв.Ж. Ж. – САК, против Наказателно постановление (НП) № 546543-F577137/27.01.2021 г., издадено от Директор на Офис „Красна поляна“ в ТД на НАП – С., с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, вр. чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите.

В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че в рамките на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, без да са налице предпоставките за приложение на посочената процедура, което нарушение обуславя ограничаване на правото на 1 защита на лицето и неспособността му да се защитава в производството.

Конкретно се поддържа, че дори да се приеме, че чл. 180, ал. 10 НПК може да се приложи по отношение на връчване на поканата за съставяне на АУАН, посочената разпоредба предвижда пристъпване към общия ред за извършване на връчването, в случай на липса на потвърждение от адресата на изявлението. В процесния случай, с изтичането на посочения срок АНО е приел за установено, че лицето не може да бъде намерено, макар да липсват данни да е приложен който и да е друг способ за връчване. По този начин и в пряко противоречие с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, който задължава органа да състави АУАН в отсъствие на лицето единствено в случаите, при които лицето не може да бъде намерено или не се е явило, след като е било редовно поканено, АНО е съставил процесния АУАН, с което е извършил съществено процесуално нарушение, ограничаващо в значителна степен правото на защита на жалбоподателя. Навежда се, че правото на защита е нарушено, тъй като въззивникът не е могъл да участва в процедурата по съставяне на АУАН, макар ЗАНН изрично да му признава това право и макар лицето да е действало добросъвестно. На следващо място се излагат аргументи за наличие на предпоставките за приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН във връзка с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

По изложените съображения се релевира искане до съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство дружеството-въззивник, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Илиев, с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната 2 редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят „А.” ЕООД е търговец, вписан в търговския регистър с ЕИК .... В дружеството по трудови договори били наети физически лица. В качеството си на работодател и осигурител, въззивникът имал задължение ежемесечно до 25- то число, да подава декларация образец № 6 с данни за дължими осигурителни вноски за предходния месец на наетите при него лица, съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите сe лица (Наредбата).

На основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба Н13 от 17.12.2019 г., декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а”, от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа.

3

„А." ЕООД с ЕИК ... има качеството на осигурител, регистриран в ТД на НАП С., поради което на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, дължи ежемесечно подаване на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”, съдържаща данните, съгласно изискванията на закона и в срока по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. едновременно с подаване на декларация образец № 1, която се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. „А." ЕООД, ЕИК ... имал задължение да подаде в ТД на НАП С. в срок до 27 юли 2020 г. декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" за месец юни 2020 г. за назначените по трудово правоотношение лица, която декларация била подадена в ТД на НАП С. по електронен път чрез квалифициран електронен подпис на 21.08.2020 г.

На 09.10.2020 г. при извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на „А." ЕООД, ЕИК ..., по повод проверка по прихващане или възстановяване, възложена с резолюция за извършване на проверка № П22220320157440-0РП-001/18.09.2020 г., било установено, че „А." ЕООД, в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, не е подало в законоустановения срок по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодатели, осигурители за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в ТД на НАП С. декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за м. юни 2020 г. за назначените по трудово правоотношение лица.

Въз основа на така направената констатация св. Г. А. Г., заемаща длъжността „инспектор по приходите“ в НАП, съставил АУАН № F577137/26.10.2020 г. срещу „А." ЕООД. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, вр. чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите. Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН и връчен на упълномощен представител на въззивника на 27.10.2020 г., който след като се запознал със съдържанието му, го подписал 4 без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № 546543-F577137/27.01.2021 г., издадено от Директор на Офис „Красна поляна“ в ТД на НАП – С., с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, вр. чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Г. А. Г..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От показанията на св. Г. А. Г. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като актосъставител същата е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно 5 изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.

59 ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.