Решение № 65 от 05.05.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велики Преслав, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело №

20263610100008 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод предявени от Н. И. М. срещу Н.Ч.Х.Б.1923“, представлявано от Х.И.Х. - председател на читалищното настоятелство съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искови претенции: 1. конститутивен иск за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 1/10.12.2025, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на осн. чл. 325, ал.1, т.2, вр. чл.345, ал.1 от КТ и е прекратено трудовото й правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 2. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „читалищен секретар“ при ответника 3. осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, считано от 11.12.2025, но за не повече от 6 месеца (до 11.06.2026г.) в размер на 6462 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; 4.

За осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищцата се е явява на работа, но не е била допусната – считано от 28.11.2025година до 10.12.2025година, в размер от 360 лева, иск с правно основание чл.225, ал.3 от КТ; 5. За осъждане на ответника да заплати сумата от 2000лева имуществени вреди и 1000 лева, неимуществени вреди, представляващи обезщетение, поради издаване, или несвоевременно издаване на необходими документи, удостоверяващи факти, свързани с възстановяването на работа, съобразно влязло в сила съдебно решение, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КТ.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

В ответното народно читалище „Х.Б.1923“ с. Б.Р. била работила от 01.12.2014г. на длъжността „читалищен секретар“ на трудов договор № 6 от 01.12.2014г. Работила е до 18.03.2024г., когато й била връчена Заповед № 2 /18.03.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение и Заповед № 3/18.03.2024г. за прекратяване на трудовия й договор поради дисциплинарно уволнение.

Ищцата атакувала заповедта за уволнението й по съдебен ред и същата била отменена с Решение на ВПРС по гр.д. 278/2024г. по описа на ВПРС, обжалвано пред ШОС и ВКС и потвърдено, влязло в законна сила на 23.10.2025г. твърди, че е е получила съобщение за възстановяването й на 1 работа по реда на чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ на 19.11.2025г. като в двуседмичния срок се явила на работа.

Излага, че на 27.11.2025г. е отишла до читалището заедно с нейна приятелка, като на място е бил и г-н Хюсеин, на когото лично предала Заявлението за започване на работа, като твърде и, че й било отказано даването на входящ номер на нейния екземпляр. За това обстоятелство, ищцата сочи, че има свидетели. Твърди още, че на следващата сутрин е отишла на работа в 8.00 часа в читалището. Стояла и чакала с часове. Отишла до и до кметството на село Б.Р., тъй като председателя на читалищното настоятелство е и кмет на селото. Там била секретарката, него го нямало. Ищцата сочи, че не успяла да влезе на работното си място. Звъняла нееднократно на Председателя, но той не вдигал телефона си. Ищцата твърди, че оттогава всеки работен ден отивала на работа, но не била допускана до работното си място. За явяването й ежедневно на работа, считано от 28.11.2025г. имала снимки и записи, както и множество свидетели. Адвокатът й бил провел разговор с адвоката, който беше по делото, като той също очакваше решението на г-н Хюсеин. Ищцата излага, че тъй като председателя не й дал екземпляр с входящ номер на 27.11.2025г. се принудила и изпратила в срока за явяване на работа на 01.12.2025г. още една молба по куриерска фирма Еконт, тъй като нямала връзка с г-н Хюсеин. Куриери посещавали с. Б.Р. и й звънели, че нямат връзка и издирват получателя.

Ищцата излага, че дни наред се била явявала на работа, като на 10.12.2025г. била извикана и и била връчена Заповед №1/10.12.2025г., с която на основание чл. 325, ал.1,т.2 от КТ във вр.с чл. 345 ал. 1 от КТ било прекратено трудовото правоотношение като мотивът е, че била възстановена на работа от съда, но не била постъпила на работа в законоустановения двуседмичен срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ. Ищцата обръща внимание, че била изумена и шокирана, но не получила обяснения на въпросите си. Връчването било оформено, с подписи на двама свидетели.

На следващо място, излага, че работодателят й дължи обезщетение за времето през което се явявала на работа от 28.11.2025г. до връчване на заповедта на 10.12.2025г. Доколкото при възстановяването й на работа, е следвало получаваното възнаграждение да бъде актуализирано поне до размера на минималната работна заплата за страната към 27.11.2025г. - 1077 лева.

Излага, че след като получила Заповедта за прекратяване на ТПО в седмодневния срок, посетила Бюрото по труда, за да се регистрира като безработна. Оттам й било заявено, че за нея няма плащани осигуровки и данни за тази заповед и времето от предходната до този момент и че ако се регистрира ще получава възнаграждение само 4 месеца, поради основанието за освобождаване от работа. Твърди, че работодателят й с поведението си възпрепятствал възможността да получава обезщетение за безработица. Обръща внимание, че поради неиздаването и несвоевременно издаване на необходими документи, удостоверяващи факти свързани с възстановяването й на работа по съдебното решение, тя не е успяла да се регистрира на борсата на труда, поради което няма никакви доходи, обстоятелство, което се отразявало емоционално и физическото на здравето й.

С оглед на изложеното, ищцата моли съда да признае уволнението й за незаконно и да го отмени, да бъде възстановена на предишната работа, т.е. на длъжността, заемана преди уволнението, а именно - „ читалищен секретар “ при ответното дружество. Поради прекратяване на трудовото й правоотношение е останала без работа, поради което претендира и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода през който е останала без работа, поради незаконосъобразното прекратяване на трудовия договор. Претендира също обезщетение за времето, през което ищцата се е явявала на работа, но не е била допусната – считано от 28.11.2025година до 10.12.2025година, в размер от 360 лева, както и заплащане на сумата от 2000лева имуществени вреди и 1000 лева, неимуществени вреди, представляващи обезщетение, поради издаване, или несвоевременно издаване на необходими документи, удостоверяващи факти, свързани с възстановяването на работа.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва 2 основателността на същата. Твърди, че е налице несъответствие между изложената в исковата молба фактическа обстановка и обективната действителност.

Излага, че Н. М. твърди, че след като е получила съобщение от Районен съд-Велики Преслав за възстановяването си на работа по реда на чл. 344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ) на 19.11.2025г., се явила на работа в законоустановения двуседмичен срок. Посочената дата на явяване е 27.11.2025г., на която, според ищцата, е направила опит да връчи заявление за започване на работа на председателя на читалището - Х.Х..

Според ответника, това твърдение е невярно. Ищцата не била посещавала читалището на посочената от нея дата. Същата била потърсила контакт с Х.Х., но в кметството на селото. При срещата им, ищцата носила някакъв документ, но в един екземпляр и не е оставила втори за кмета.

Не е представила съдебно решение за възстановяването й на работа, съответно, не е представила и доказателства кога е получила съобщение от съда за възстановяването й на работа. Твърди се, че по време на тази кратка среща, М. дори не е споменала за наличие на заявление, или молба за започване на работа, нито е изразила по ясен и недвусмислен начин желанието си да се върне на работа в читалището.

Допълва се, че възможностите на служителя, при уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, са две — да се яви на работа в двуседмичния срок съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.1 от КТ, или да не се яви на работа. Излага, че това е субективно право на работника или служителя и само той решава дали да се възползва от правото си на възстановяване, или не. Сочи се, че постановеното решение от съда за възстановяване на работа, не лишавало работника или служителя от правото му на преценка дали да се върне, или не на предишната работа. Именно когато работникът или служителят се възползвал от това свое право и не желаел да заеме предишната работа, се налагало трудовото правоотношение да бъде прекратено.

Сочи се, че в тази конкретика, ищцата по никакъв начин не е заявила изричното си желание да се завърне на заеманата преди уволнението длъжност. Акцентира, че както сама излагала в депозираната искова молба, получила е съобщението за възстановяване на работа на 19.11.2025г., като в законоустановения срок дори не е направила опит и за писмено уведомяване на работодателя си, относно желанието си да се завърне на работа. Акцентира, че видно от приложеното като доказателство по настоящото производство заявление, същото не е датирано.

Няма данни за депозирането му в деловодството на читалището нито лично, нито посредством пощенски оператор. Представеният по делото снимков материал, съдържащ известия от куриерска фирма „Еконт" по повод на пратка, индивидуализирана единствено с номер, не индикирала по никакъв начин истинността на твърденията на ищцата, досежно опита за връчване на заявлението на ответника. Сочи се, още, че не са изяснени обстоятелствата, относно подател и получател на пратката, съдържанието й, както и адресът, до който е изпратена, поради което считаме представените като доказателства 2 бр. снимки, съдържащи известия от куриерска фирма, за неотносими към настоящия спор.

Допълва, че ищцата като читалищен секретар, който е работил почти 10 години при същия работодател, би следвало да е информирана, че читалището разполага с електронен адрес, на който също е имала възможността да изпрати заявлението, но не го е сторила. Електронният адрес е общоизвестен и видим при справка по партидата на читалището вТРРЮЛНЦ (............(fl),abv.bg).

Сочи, че в константната съдебна практика няма изрични изисквания, по какъв начин следва да достигне до работодателя писменото заявление или молбата за заемане на длъжността, на която работникът или служителят е бил възстановен, необходимо е желанието за връщане на работа да е изразено изрично, което ищцата не е сторила.

Акцентира на обстоятелството, че след 27.11.2025г. до 10.12.2025г., когато е връчена Заповед №1/10.12.2025г. за уволнението на г-жа М. поради неявяването й на работа в законоустановения срок след възстановяването, председателят на читалището не е осъществявал никакви срещи с нея.

Узнал е за връчването на съобщението за възстановяване на служителката, посредством телефонна справка в съда. За издаване на процесната заповед, г-н Хюсеин дори е изчакал седмица след датата, 3 на която е изтекъл 14-дневният срок за явяване на работа от страна на ищцата.

Предвид изложеното счита, че Заповед №1/10.12.2025г., с която е прекратено трудовото правоотношение между Н.Ч.Х.Б.1923", с. Б.Р. и Н. И. М. на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл.345, ал.1 от КТ, е законосъобразна. Допълва, че работодателят е изпълнил вменените му по силата на закона задължения, обусловени от поведението на служителката. В тази връзка, претенцията на ищцата, обективирана в т. 1 от петитума на исковата молба, е напълно неоснователна и недоказана, с оглед акцентираните по-горе несъответствия и липса на логическа връзка между твърденията й и като такава, следва да се отхвърли. Настоява, че по делото не са представени доказателства, че ищецът е останал без работа през очертания 6- месечен период от време.