Решение № 2012 от 07.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16462/2025
- Вид
- Решение № 2012
- Подписан
- 07.06.2026
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 2012 гр. София, 07.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110216462 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. И. – законен представител на „*****“ ЕООД, ЕИК ********, депозирана чрез адв.М. М., срещу ЕФ, серия К № 8280211, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен с доводи, че в случая с електронния фиш, връчен на въззивника, е санкционирано юридическо лице, като му е наложено наказание „глоба“, което е недопустимо, доколкото на ЮЛ може бъде налагана само „имуществена санкция“. Акцентира се, че при издаване на ЕФ не е спазена разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, според която, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на ЮЛ, предвиденото от закона наказание се налага на неговия законен представител, а в случая последният изобщо не е посочен в ЕФ, връчен на въззивника. В заключение се отбелязва, че тълкуванието на нормите, уреждащи отговорността за нарушения, установени с автоматизирани технически средства, налага извод, че техен извършител може да бъде само 1 физическо лице – това, което е управлявало автомобила, собственикът на автомобила и който е законен представител на юридическо лице, собственик на автомобила. Акцентира се също така, че към датата на констатиране на нарушението техническото средство, с което е заснето нарушението, не е било технически годно и не е преминало първоначална и последваща техническа проверка.
В допълнителна молба се излага, че с административната преписка наказващият орган е представил електронен фиш, който е различен от връчения на въззивника и в който е посочен различен субект на нарушението.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да бъде отменен изцяло.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба от адв.М. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт, жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, респективно се моли електронният фиш да бъде отменен. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС и АССГ.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2023 г. в 13:27 ч. в гр. София, по бул.“Брюксел“ до **** „***“, с посока на движение от ул.“Мими Балканска“ към бул.“Асен Йорданов“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 11743f0, била засечена скорост на движение на МПС – „***” с рег. № ********** от 64 км./ч., при разрешена такава – 40 км./ч. за населено място, 2 въведена с пътен знак В26, т.е. превишение на скоростта от 24 км./ч.
Регистриран собственик на автомобила било дружество „*****“ ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е въззивникът И. Г. И..
Въз основа на така констатираната скорост на движение, заснета с мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1“ с № 11743f0, бил издаден електронен фиш Серия К № 8280211.
Според екземпляра от електронния фиш, връчен на И. Г. И., в качеството му на законен представител на *****“ ЕООД, ЕИК ********, санкционирано е юридическото лице *****“ ЕООД, ЕИК ********, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева.
Съгласно екземпляра от електронния фиш, представен по делото от наказващия орган, санкциониран е И. Г. И., в качеството му на законен представител на „*****“ ЕООД, ЕИК ********, на когото е наложено същото по основание и размер наказание – глоба в размер на 100,00 /сто/ лева.
Фишът бил връчен на въззивника на 07.02.2025 г., който в законоустановения срок депозирал срещу същия жалба, инициирала настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал – снимка към ЕФ, Серия К № 8280211 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 11743f0), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 22.09.2023 г., в 13:27:09.6 ч., в район с локация на бул.“Брюксел“ 11, с GPS координати N42.680400,Е 23.398700, е измерена скорост на движение от 67 км/ч, като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на дружество „*****“ ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е въззивникът.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 22.09.2023 г. за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП – 3
СДВР, както и сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1“, поради което и съдът приема, че техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 11743f0 е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това.
Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 11743f0 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 11743f0 е преминала последваща периодична проверка на 30.03.2023 г. От приложения по делото протокол № 037-СГ-ИСИС/30.03.2023 г. на Български институт по метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от 22.09.2023 г., Протокол № 037-СГ-ИСИС/30.03.2023 г. на Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1“ с № 11743f0, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш, справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, сертификат за завършен курс на обучение за работа с мобилната система „ARH CAM S1“, справка картон на водача.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
4
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, в релевантната й редакция, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС, посочени са нарушените разпоредби.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява не изявление на определен административен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител от определено лице, но на база административно-информационна система, поради което за формалната му 5 законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението сочи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се релевира извод, че към датата на извършване на нарушението – 22.09.2023 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения за което начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата 6 изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.