Решение № 31 от 11.03.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 945/2024
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 11.03.2025
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178е · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.1, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.94, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.98 · Закон за движението по пътищата
- чл.8 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Кърджали, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200945 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-00009-СЗ/19.02.2024 г., издадено от заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.58, т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Й.
А. Х. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено нарушение по чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали.
Жалбоподателят Й. А. Х. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Твърди, че наказващият орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили производството и накърнили правото му на защита. Сочи, че автомобилът му не бил паркиран на посоченото в атакуваното постановление място – бул.
„Сан Стефано“ в гр.Кърджали, върху тротоар или върху зелена площ. Междублоковото пространство било между бл.„Рила“ № 1 и бл.„Рила“ № 2, но същото не са намирало на бул.
„Сан Стефано“. Съгласно чл.42, ал.1 и чл.57 от ЗАНН трябвало да е налице точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени, а в случая жалбоподателят не можел да разбере къде бил паркиран автомобилът му. Счита, че правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са предмет на уредба от ЗДвП, както и че служителите на Община Кърджали не 1 разполагали с необходимата компетентност за налагане на глоба с фиш съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДвП. На следващо място, налице било несъответствие между описанието на нарушението във фиша от 14.11.2023 г., последващия акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. На жалбоподателя била вменена вина за нещо, което не е извършил и съответно нямало как да носи отговорност. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, както и да му присъди направените по делото разноски.
Жалбоподателят в съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат писмени бележки, в които поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на атакуваното постановление.
Административнонаказващият орган в съдебното заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Събраните по делото доказателства установили по безспорен начин, че атакуваното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, направена била и преценка защо нарушението не представлява маловажен случай. Жалбоподателят получил акта за установяване на административно нарушение и не се възползвал от правото да подаде възражение в законоустановения срок. Изпълнени били всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2023 г. свидетелката Д. К. била на работа като „контрольор, автомобилен транспорт“ в ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ гр.Кърджали. Около 09.15 часа на същата дата тя извършвала обход в гр.Кърджали, на ул.„Сан Стефано“, където установила лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, паркиран на тротоар в междублоковото пространство до бл.„Рила“ № 1. Свидетелката Д. изготвила снимков материал, на който било заснето установеното нарушение за неправилно паркиране. Водачът по това време не бил в автомобила и след установяване на неговия собственик, свидетелката Д. съставила Фиш серия А № 002068 от 14.11.2023 г. за нарушение по чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали срещу жалбоподателя Й. А. Х.. След като научил за фиша, последният възразил срещу него и оспорил нарушението. Посочил, че на процесната дата и час личният му лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** бил паркиран в междублоковото пространство, между блок „Рила“ № 1 и блок „Рила“ № 2 в гр.Кърджали, но не върху тротоар или зелена площ. Издаденият първоначално фиш за неправилно паркиране бил анулиран. На 22.01.2024 2 г. свидетелят К. К. – мл. експерт в отдел ТРДОК при Община Кърджали, след като се запознал с преписката по случая, съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до Й. Х., връчена му на 15.01.2024 г. На 26.01.2024 г. жалбоподателят получил лично съставения АУАН, който бил изпратен до него с писмо с обратна разписка. На 19.02.2024 г. било издадено атакуваното постановление, с което на основание чл.58, т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите К. К., В. А., С. А. и Д. К., Акт за установяване на административно нарушение от 22.01.2024 г.; Уведомление от 14.11.2023 г.; Покана за съставяне на АУАН от 10.01.2024 г.; известия за доставяне; Възражение от 16.11.2023 г.; Фиш Серия А № 002068 от 14.11.2023 г.;
Протокол за изготвен снимков материал от 14.11.2023 г.; снимков материал; Заповед № 960/22.08.2023 г.; Заповед № 218/16.02.2024 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
На Й. А. Х. е наложено административно наказание за нарушение по чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали /Наредбата/, която разпоредба забранява престоят и паркирането върху тротоари и зелени площи. Посочената в наказателното постановление санкционна норма на чл.58, т.4 от Наредбата предвижда да се наказва с глоба от 50 до 200 лв. нарушението на забраната по чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата. При описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира за установено, че жалбоподателят на 14.11.2023 г. е нарушил правилата за движение, тъй като е паркирал автомобила „***“ рег.№ *** на тротоар до бл.„Рила“ № 1 в гр.Кърджали. Това е безспорно доказано от изготвения по повод нарушението снимков материал и показанията на свидетеля-очевидец Д. К.. Независимо от изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. На жалбоподателя е наложено наказание за неправилно паркиране върху тротоар на територията на гр.Кърджали, което деяние е квалифицирано като нарушение по чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали. Наредбата е приета от Общински съвет-Кърджали, който според настоящата инстанция не разполага с компетентност да приема специални разпоредби, с които да регламентира отговорност за 3 неправилно паркиране на територията на община Кърджали. Както вече се посочи, чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата забранява престоят и паркирането върху тротоари и зелени площи, а за нарушение на тази забрана чл.58, т.4 от Наредбата предвижда глоба от 50 до 200 лв.
Аналогични разпоредби, касаещи неправилно паркиране, има и в ЗДвП – чл.94, ал.3, чл.98, чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, като най-близка и относима към настоящата хипотеза е нормата на чл.178е от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Очевидно е наличието на съответствие в деянието, посочено като административно нарушение и в ЗДвП и в Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали, когато се забранява паркирането на моторни превозни средства върху тротоари. В нарушение на чл.8 от ЗНА с Наредбата на Общински съвет-Кърджали е предвидено наказание за деяние, осъществяващо състав на нарушение по ЗДвП. Нормата на чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата, за чието нарушаване е наказан жалбоподателят, възпроизвежда и дублира забрана, установена и в закон – ЗДвП. Именно това е законът, който урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове /чл.1, ал.1 от ЗДвП/. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, както е в настоящата хипотеза. В горния смисъл е и постановеното решение от 04.10.2024 г. по КАНД № 214/2024 г. по описа на АС-Кърджали. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се има предвид, че делото е върнато за ново разглеждане от РС-Кърджали, поради което на основание чл.226, ал.3 от АПК, настоящият състав следва да се произнесе по искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноските за водене на делото при първото му разглеждане от въззивната и касационнната инстанция. В случая на жалбоподателя се дължи сумата от общо 1 200 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото, вкл. сторените пред касационнната 4 инстанция. Доколкото издателят на наказателното постановление е заместник-кмет на Община Кърджали, именно същата община в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-00009-СЗ/19.02.2024 г., издадено от заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.58, т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Й.