Решение № 258 от 29.06.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Червен бряг, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100154 по описа за 2026 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК

В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от „Адессо Кредит България" ЕООД с ЕИК: ********** и адрес: гр. Ботевград, бул. **********, представлявано от управителя Л. В. Л., чрез адв. Г. Д. от САК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на Т. П. Т., с ЕГН **********, от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, че дължи на „Адессо Кредит България " ЕООД с ЕИК:

********** сумата в размер на 830.34 евро /осемстотин и тридесет евро и тридесет и четири цента/, представляваща парично вземане по Запис на заповед, издаден от ответника в полза на дружеството на 30.12.2024 г. в гр. Червен бряг за сумата от 1 624.00 лева, с падеж на паричното задължение - на предявяване, предявен за плащане на 07.10.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума - главница, считано от 08.10.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 14.12 евро /четиринадесет евро и дванадесет цента/ за внесена държавна такса, за които суми е издадена Заповед рег. № 1915/09.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2370/2025 г. на Районен съд - Ботевград, със съответните от това последици и присъждане на направените разноски в настоящето и в заповедното производство.

В срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ЧГД 2370/2025 г., по описа на Районен съд - Ботевград - „Адессо Кредит България“ ЕООД с ЕИК: ********** е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение с рег. № 1915/09.10.2025 г. по горепосоченото частно гражданско дело срещу Т. П. Т., с ЕГН **********, от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***********.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Запис на заповед за сумата от 1 624.00 лева, издаден на 30.12.2024 година в град Червен бряг, област Плевен, с падеж на предявяване, който е предявен на длъжника за плащане на 07.10.2025 година.

След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност - наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата 1 на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията на посочените правни норми, поради което съдът я намери за редовна и на ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор от Т. П. Т., с ЕГН **********. В същия, Т. твърди, че не е получавал никакви пари от ищеца, изразява становище и счита, че по някакъв начин е бил измамен. Иска да докаже тезата си с довеждане на свидетел.

ИЩЕЦА - „Адессо Кредит България" ЕООД с ЕИК: **********, редовно призован, не се явява. Пълномощникът и процесуален представител адв. Г. Д., от името на доверителя си поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Излага подробни доводи в исковата молба, представя доказателства, претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - редовно призована не се явява в съдебно заседание лично. В открито съдебно заседание, ответника се представлява от процесуален представител – адв. Ат., който от името на доверителя си счита иска за неоснователен. Изгражда защитната си теза с факта, че договора е подписан от Т. Т., но твърди, че до сега не е получил никакви парични средства. Води свидетел, претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От приложеното като доказателство по делото: ч.гр.д. № 2370 по описа на Районен съд - Ботевград за 2025 г. се установява легитимацията на страните и правния интерес за ищеца от завеждане на настоящето дело. Същият е предявен в преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и има предмет установяване съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр.

Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от „Адессо Кредит България“ ЕООД с ЕИК: ********** и адрес: гр. Ботевград, бул. **********, представлявано от управителя Л. В. Л. положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, заявен при наличие на правен интерес установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК с рег. № 1915/09.10.2025 г. В подкрепа на твърденията са приложени: 1/ Съобщение по ч.гр.д.

№ 2370/2025 г. на РС – Ботевград; 2/ Запис на заповед; 3/ Определение по ч.гр.д. № 2370/25 г. на БРС; 4/ Възражение по чл. 414 ГПК.

По делото ответника, във възражението си срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 твърди, че не дължи на ищеца претендираната сума. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.

По делото ответника не представи годни доказателства, оборващи твърденията на ищеца, относно дължимите суми: в общ размер на 830.34 евро /осемстотин и тридесет евро и тридесет и четири цента/, представляваща парично вземане по Запис на заповед, издаден от ответника в полза на дружеството на 30.12.2024 г. в гр. Червен бряг за сумата от 1 624.00 лева, с падеж на паричното задължение – на предявяване, предявен за плащане на 07.10.2025 г.

При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни изводи:

2

Безспорно по настоящото исково производство, както и по воденото преди исковотозаповедно производство, е установена доказателствената сила на представените от ищеца доказателства, а именно, че: по Запис на заповед, издаден на 30.12.2024 г. в гр. Червен бряг, ответникът се задължава да заплати безусловно на „Адессо Кредит България“ ЕООД, сумата от 1 624.00 /хиляда шестстотин двадесет и четири/ лева, платима при предявяне на записа за плащане.

На 07.10.2025 г. от ищеца „Адессо Кредит България“ ЕООД е предявен записа на заповед за плащане на ответника, но той не изплатил на дружеството исканата сума.

Ищецът подал молба, по която се образувало ч. гр. дело № 2370/2025 г. по описа на Районен съд – Ботевград, като заповедния съд издал Заповед рег. № 1915/09.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за вземането на „Адессо Кредит България“ ЕООД по горепосочения запис на заповед за сумата от 1 624.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сумаглавница, считано от 08.10.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 27.61 лева за държавна такса.

В съдебното заседание по делото ответника, чрез адв. Ат. моли съда да постанови решение, като се съобрази с отговора на ответника и с свидетелските показания на водения свидетел. Адв. Ат. сочи още, че документа или договора е подписан от Т. Т., но той гарантира, че до сега не е получил никакви средства.

Свидетелят Н. Н. К., твърди следното: В Адессо Кредит бил на граждански договор инспектор събираемост, ходил в офиса по 1-2 часа на ден. Сочи още, че шефката на офиса на дружеството ищец, ги викала служителите да изготвят кредити, да търсят ако е необходимо и техни приятели, за да им правят кредити, защото колкото повече кредити имало подписани, повече бонуси щели да получат инспекторите. Така свидетеля К. извикал комшията си Т., да му направи кредит, с идеята че след 15-тия ден щял да се прекрати кредита, т.е. да използват същия само заради бонуса, който щял да им даде дружеството.

Н. Н. К. извикал Т. Т. в офиса, който се отзовал да му направят кредит. Според К. ответника Т. дошъл и подписал договора, но след подписване на същия, Т. не получил сумата по договора за кредит.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К., в частта относно извикването на комшията му, ответник в настоящото производство Т. в офиса на дружеството и подписването на договор за кредит от същия, но не може по категоричен начин да се установи от свидетелските показания, дали Т. е получил сумата по кредита и дали същата е усвоена от него. В крайна сметка от свидетелските показания става ясно, че ответника Т. се разсърдил на К., че го е накарал да подпише договор за кредит.

Според настоящия съдебен състав и въз основа на приетите и приобщени писмени доказателства по делото, както и гласни такива, счита следното:

Вземането на „Адессо Кредит България“ ЕООД е действително и съществува.

Приложеният към заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение писмен документ по чл. 417 ГПК - запис на заповед, е редовен от външна страна /издаден от посочения в него издател и съдържащ всички изискуеми реквизити/ и е подписан от ответника, и в този си вид е надлежно и достатъчно доказателство за съществуването на инкорпорираното в него вземане срещу ответника.

За законосъобразно постановяване на разпореждане за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, е необходимо наличието на две условия: представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна страна и документът да уд.ерява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така възраженията на ответника, че не е получавал паричния ресурс след подписването на договора за кредит остава несъстоятелно. С подписването на Запис на заповед, същия без протест се е съгласил, че дължи посочените в Записа на заповед суми.

Същите са предявени на 07.10.2025 г. от ищеца „Адессо Кредит България“ ЕООД, но той не изплатил на дружеството исканата сума.

Поради горните доказателства и факта, както и поради непредставяне на годни оборващи такива от страна на ответника, че не дължи посочените суми, съдът счита, че Т. П.

Т., с ЕГН **********, от гр. Червен бряг, по Запис на заповед, издаден на 30.12.2024 г. в гр.

Червен бряг, се е задължил да заплати безусловно на „Адессо Кредит България“ ЕООД, 3 сумата от 1 624.00 /хиляда шестстотин двадесет и четири/ лева, платима при предявяне на записа за плащане. Така и в настоящата хипотеза, както и видно от представените по делото писмени доказателства, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен, а претенциите на процесуалния представител на ответника, че исковата молба е неоснователна, поради неполучени парични средства от Т. при подписването на Договора за кредит отхвърлени.

По разноските:

Предвид уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответника дължи на ищеца направените по делото (претендирани в молба с вх. № 730/12.02.2026г.).