Определение № 317 от 25.03.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. ХАСКОВО, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500251 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Д. М.,подадена чрез пълномощник против Определение № 1489/29.08.2024г. постановеното по гр. д. № 370/2024г. г. на Районен съдХасково, с което съдът: Оставя без уважение молба вх. рег.№12136/18.07.2024г. от адв. А. Д.

, процесуален представител на ищеца Б. Д. М. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение №579/18.07.2024г. в частта за разноските и по частна жалба на „Сити Кеш“ООД-гр.*** срещу Определение №2295/16.12.2024г., постановено по гр.д.№370/2024г. на Районен съд-Хасково, с което съдът: Оставя без уважение молба вх. рег.

№16822/22.10.2024г. от адв. Х.М. , процесуален представител на ответника „Сити Кеш“ООД-гр.*** с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение №579/18.07.2024г. в частта за разноските .

Частният жалбоподател Б. Д. М., чрез пълномощника си твърди че определението е неправилно,тъй като по делото били предявени два обективно съединени иска,съответно с правно основание чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК и с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, а съдът определил на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА само за един от тези искове,а именно:480лв. с ДДС. Счита,че в случая адвокатското възнаграждение е следвало да бъде определено като сума в размер на 1 124,16 лв. с ДДС за двата предявени иска.Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил наличието на два предявени иска, поради което и неправилно е определил адвокатското възнаграждение. Претендира отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските,които да бъдат определени като сума в размер на 1 124,16лв.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Сити Кеш“ООД-гр.***.

Частният жалбоподател „Сити Кеш“ООД-гр.***, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основание чл.248 от ГПК за неправилно,като счита,че на пълномощника на ищеца не е следвало да се присъжда изобщо адвокатско възнаграждение . Счита,че в настоящият случай е налице злоупотреба с право.

Намира за релевантна в случая цитирана съдебна практика според която при наличието на множество еднотипни дела от един и същи ищец против един и същи ответник ,въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение,което да се присъ ди само веднъж,а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение..Позовава се и на практиката на

СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и вместо него да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото и в условията на еевентуалност претендира намаляване на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б. Д. М.,която чрез пълномощника си оспорва жалбатга и излага доводи за нейната неоснователност.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове по чл.248 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по гр. д. № 370/2024г. по описа на РС-Хасково е образувано по искова молба на Б. Д. М., чрез пълномощникът й адв. А.Д. –САК, с която против "Сити Кеш" ООД е предявен иск, с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК вр. чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***г. към искане №*** поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, сключен между Б. Д. М. и "Сити Кеш" ООД и иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за осъждане на „Сити Кеш“ООД да заплати на Б. Д. М. сумата от 882,84лв. представляваща дадена без основание по Договор за потребителски кредит №***г. към искане № ***, ведно със законната лихва от забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В първоинстанционното производство е представено адвокатско пълномощно от 05.02.2024г. и договор за правна защита и съдействие от 09.02.2024г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА - материално затруднено лице.

2

С постановеното по делото решение № 579/18.07.2024г. предявените искове са били изцяло уважени .С решението са разпределени и разноските на страните според изхода от спора.На пълномощника на ищеца е определено възнаграждение в размер на 480лв. с вкл.

ДДС за оказана безплатна адвокатска защита.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ищеца, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваните в настоящото производство определения № 1489/29.08.2024г. и №2295/16.12.2024г., постановени по гр.д.№370/2024г. по описа на РС-Хасково съдът е оставил без уважение молбите на частните жалбоподатели с правно основание чл.248 от ГПК, като е приел, че определеното адвокатско възнаграждение на пълномвощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата не следва да бъде коригирано,съответно: нито увеличавано, нито намалявано или оставено без уважение.Отчел е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, произнасянето на съда е на база приети за безспорни обстоятелства, делото е приключило в едно съдебно заседание, на което пълномощника на ищцата не се е явил, по спорните въпроси има установена еднопосочна съдебна практика. Приел е също,че процесуалният представител на ищцата е пълномощник по множество дела в РС-Хасково, имащи за предмет прогласяване на недействителност на неравноправни клаузи или потребителски заем и искове за суми за връщане на основание прогласена нищожност, като процесуалното поведение на адвоката е било идентично с това по настоящето дело. В този ред на мисли е приел, че възнаграждението на адвоката на ищеца по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 480лв. с вкл.ДДС не следва да бъде коригирано, поради което молбите и на двете страни по делото чл.248 от ГПК са приети за неоснователни.

Частните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от активно легитимирани страни, в законоустановените срокове и са процесуално допустими.Разгледани по същество са неоснователни.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.20-024г. за възнаграждения за адвокатска работа. В този смисъл,настоящият съдебен състав счита,че не е извършено произволно намаление на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като за произволност може да се говори единствено тогава, когато съдът формира изводи, без да се съобразява с каквито и да било критерии. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото.Цената на исковете е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира и е сравнително ниска. По отношение на труда, който е 3 положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и обстоятелството, че в исковото производство развило се пред РС-Хасково единствено е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат, като нито един от двамата не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседание.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази връзка за неоснователни съдът намира доводите на частния жалбоподател „Сити Кеш“ООД, че на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за конкретното производство, тъй като в случая независимо, че на съдът е служебно известно наличието на множество дела между същите страни, със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилни определения по реда на чл.248 от ГПК, което ще следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1489/29.08.2024г. постановеното по гр. д. № 370/2024г. г. на Районен съд-Хасково, с което съдът: Оставя без уважение молба вх. рег.

№12136/18.07.2024г. от адв. А.Д., процесуален представител на ищеца Б. Д. М. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение №579/18.07.2024г. в частта за разноските.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2295/16.12.2024г., постановено по гр.д.

№370/2024г. на Районен съд-Хасково, с което съдът: Оставя без уважение молба вх. рег.

№16822/22.10.2024г. от адв. Х.М. , процесуален представител на ответника „Сити Кеш“ООД-гр.*** с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение №579/18.07.2024г. в частта за разноските.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5