Решение № 5456 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5456 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110105649 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

***** от 06 април 2023 г. град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 5649 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХХ ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 20762/04.02.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 62692/30.03.2022г. на СРС. С Определение № 12387/17.05.2022г. съдът е отделил за разглеждане в отделно производство предявените с исковата молба искове по чл. 109 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата И. С. А. е предявила срещу ответницата М. П. К.-В. иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждането на ответницата да предаде на ищцата владението върху избено помещение, находящо се в сграда в град София, ул. "***********" № 33, при съседи: юг - ул. "***********", запад - избено помещение на ответницата, север двор и изток - избено помещение на ответницата, преди това на Т. Т., както и върху абонатна станция в сутерена и съсобствена дворна тоалетна до източната страна на сградата, отнето чрез насилие и по скрит начин на 29.07.2021г. Твърди, че е във владение на избеното помещение от 15.04.1987г. На 29.07.2021г. шестима мъже, изпратени от ответницата, сред които и домоуправителят А. П. П., с голям камион започнали да изхвърлят камъни, боклуци /с които ответницата била затиснала врата към външната врата на съсобствения коридор в сутерена/, както и лични вещи на ищцата. Вратата на мазето на последната била избита, премахната и изнесена с камиона, а вещите ú - изнесени с камиона, а други повредени или заграбени.

Ответницата поставила нейна врата на отвор към южната част на мазето на ищцата.

Преграден с друга заключена врата бил достъпът до абонатната станция и до съсобствената дворна тоалетна, като на посочената дата вече зазиданата врата била измазана. Мазето и преди това било отнемано от ответницата. Към онзи момент ищцата, която живеела на втория етаж на сградата, нямало как да чуе разбиванията, а и поради заболявания била почти неподвижна. Затова счита, че отнемането на владението е станало по скрит начин. От стълбището на сградата на по-късен етап, когато вещите ú били изнасяни, тя поискала те да бъдат върнати, на което А. П. ú казал да се прибира, защото щял да се качи и не знае какво ще стане после. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата се явява лично. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Защита, вх. № 91382/03.04.2023г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. П. К.-В. чрез адв. А. М. - АКСофия, е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 143163/08.07.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Сочи, че ищцата не е спазила преклузивния шестмесечен срок по чл. 76 ЗС. Твърди, че ответницата се е намирала в законно владение на собственото си мазе, за което на 13.07.2022г. сключила договор за охрана, като на 16.07.2021г. била монтирана и сигнално-охранителна система. Твърди, че никога ответницата не е отнемала владението на притежаваното от ищцата мазе № 5. Въпреки че имала достъп до него през общия коридор, ищцата отворила незаконен вход към него откъм двора, като с решение на Софийския градски съд тя била осъдена да го премахне. Ищцата не била във владение на собственото на ответницата мазе № 8, затова нямало как да ú бъде отнето владението, нито била демонстрирала по някакъв начин спрямо него своене.

Оспорва се ищцата да няма достъп до абонатната станция и дворната тоалетна, поради което нямало как да се приеме, че е отнето владението върху тях. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата се явява лично /в последното/ или не се явява, като се представлява от адв. М.. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 88753/30.03.2023г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да 2 се разгледа по същество. Спазен е шестмесечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 76 ЗС: Сочи се, че владението е отнето на 29.07.2021г., като срокът изтича на 29.01.2022г. Този ден е неработен (събота), поради което срокът за предявяване на иска изтича на следващия работен ден, който е 31.01.2022г. (понеделник). Видно от поставеното върху приложения към исковата молба пощенски плик, тя е подадена в пощенска станция София - 1142 на 31.01.2022г. като така искът следва да се счита за предявен в рамките на шестмесечния преклузивен срок от узнаване отнемането на владението

(опр.398/03.09.2019г.-гр.д.№834/2019г.-ІІг.о., опр.206/19.05.2011г.ч.гр.д.538/2010г.-Іг.о.).

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск с правно основание чл. 76 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че най-късно към 29.07.2021г. е владял процесния имот, както и че ответникът е отнел владението му по скрит начин и/или чрез насилие, в какво се изразява този скрит начин и точният момент, когато е осъществено отнемането. При доказване наличието на отнемане на владението, но не и това да е станало по скрит начин и/или чрез насилие, за евентуалното прилагане на защитата по чл. 75 ЗС и преквалификация на иска съобразно тази разпоредба в тежест на ищеца е да е установи, че е владял имота непрекъснато в продължение на 6 месеца преди датата на отнемането. С оглед процеса по доказване страните следва, доколкото се касае за производство по гл. ХХХ ГПК, да имат предвид нормата на чл. 357, ал. 1 и ал. 2 ГПК, според която при разглеждането на делото съдът проверява само наличието на владение и факта на неговото отнемане, а документите, удостоверяващи право на собственост, се взимат предвид само дотолкова, доколкото установяват факта на владението. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 160/16.04.1987г., т. Х, дело № 1596/1987г. на Нотариуса при Софийския районен съд, П.Г.К. е прехвърлил на И. С.

А. 3/4 ид.ч. от апартамента, заемащ целия втори етаж от сградата, находяща се в град София, ул. "***********" № 33, състоящ се от три стаи, хол с холна стая, кухня, баня, тоалетна и други сервизни помещения, застроен на 167 кв.м., както и мазе № 5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място.

С Определение от 16.12.1988г. по гр.д. № 1783/1988г. на Ленинския районен съд (град София), 6 състав, е одобрена спогодба за подялба, съгласно която С.А.М. получава в изключителна собственост и владение съответно описани помещения на втория етаж над магазините на сградата в град София, ул. "***********" № 33, заедно с избено помещение при съседи: запад - държавно избено помещение, север - двор, юг - ул. "***********", изток - избено помещение на сем. М.. От своя страна Т.А.Т.-М. и О.К.М. получават в дял като съпружеска имуществена общност съответно описани помещения в сградата, заедно с избено помещение в южната част на сградата при съседи: избеното помещение на С.А., ул. "***********", коридор и избено помещение на държавата. Макар да е посочена като ответница в протокола от съдебното заседание, в спогодбата не е посочено И. А. да получава дял.

С Решение от 05.01.2004г. по в.гр.д. № 470/2001г. на СГС, ВК, ІІ-В състав, е отменено постановеното по гр.д. № 4827/1995г. на СРС решение от 30.04.1996г., като вместо това Ц.С.Ц., Ц.К. К. и М. П. К. са осъдени, последните две като наследници на П.Г.К., на основание чл. 75 и чл. 76 ЗС, да върнат на И. С. А. владението върху зимнично помещение в сградата, находяща се в град София, ул. "***********" № 33, означено като номер 4 в заключението на вещото лице по делото, като същите са осъдени да възстановят мазето в първоначалния му вид, като затворят направения отвор, избият тухлена стена, ремонтират напукана стена и почистят боклука.

Решението е влязло в сила през 2004г. Съдът е приел, че ищцата е била фактически владелец на помещението в шестмесечния период преди нарушението, че владението ú е било отнето, съответно по скрит начин от ответника Ц., поради което искът ú е основателен. На л. 15 от делото е налице издаден изпълнителен лист от 18.05.2004г. за 3 привеждане на решението в изпълнение.

С Нотариален акт № 92/20.06.2008г., т. ІІ, рег. № 2342, дело № 294/2008г. на Нотариус № *** - Е.Е., Т.А.Т. - М. е продала на М. П. К. - В. апартамент на втория етаж на сградата, ведно с припадащите се общи площи и права върху дворното място, заедно с избено помещение в южната част на сградата при съседи: избено помещение на С.А., ул. "***********", коридор и избено помещение на държавата.

По делото като свидетели са разпитани А.А., А. П., К. В. и Д. К..

Свидетелят А. е брат на ищцата. Знае, че тя живее в сградата в град София, ул.

"***********" № 33, и е ходил там. Негов приятел /И.Т./ му се обадил и му казал на въпросния 29 юли, че шест човека с камион изнасят вещи от долу и изкъртват врати.

Не бил в София тогава, но отишъл да види. Видял, че вратата откъм източната страна е затворена към мазетата. Имало ролетна щора, а тоалетната била зазидана. Вещите на ищцата били "нагоре с краката" и разхвърляни. Вратата откъм частта, която ползвала К., била разбита и била сложена нова врата, а преди това нямало врата. Когато отишъл на място не заварил хора, нямало никого. Към онзи момент сестра му била трудноподвижна - трябвало човек да я хване под ръка, за да я изведе.

Свидетелят П. е работил за фирма, която изпълнявала функциите на професионален домоуправител на сградата. Присъствал на общо събрание. Не може да каже категорично, че на 29.07.2021г. е бил там. Заявява, че никога не е влизал в мазетата на сградата. Описаните от ищцата дейности никога не бил извършвал: това, което се правило, било само почистване на входа вътре, съобразно договора. Не е ходил там с камион, нито е ангажирал работници. Отрича да е отправял заплашителни реплики към ищцата, нито да е влизал в мазето ú и да е вадил вещи оттам.

Свидетелят К. В. е бил повикан от М. К.-В. да разчиства мазетата. Знае коя е И.

А. и че живее в същата сграда. На 29.07.2021г. отишъл с още няколко човека по молба на К.-В. да разчистват мазетата, тъй като щяла да прави ремонт. Разчистили две мазета, които се намирали в ляво като се слезе от стълбите в сутерена. Имало много кал, сажди, тухли, стелажи с гайки. К. ги предупредила да не пипат нещата в другите мазета и не е влизал в тях. Не знае те на кого са. В същия ден видял А., която се показала от прозорец на горния етаж и започнала да сипе обиди по тях и да ги хока. Попитала ги за кого работят, и, след като ú отговорили, тя им заявила "Не, вие сте крадци, цигани мръсни. Как може тук да ни крадете? Сега ще извикам полиция." Те я поканили да слезе и ако си познае все пак нещо от изнесеното, да го отделят. Тя слязла, огледала, след което се качила обратно. Дошли и полицаи, които записали данните на свидетеля и работещите с него. Не познава А. П., не знае дали е дошъл някой от етажната собственост. Уточнява, че на 29.07.2021г. дошъл помощник на К., който им отворил да влязат и да работят. На схемата на л. 17 от делото посочва като помещение, което са почиствали, това, означено като абонатна станция.