Решение № 174 от 08.07.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №174 гр. ВРАЦА,08.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в публичното заседание на 29.05.2020г., в състав:

Председател:Евгения Симеонова

Членове:Пенка Т.Петрова

Мл.с.:Магдалена Младенова в присъствието на: прокурора секретар Л.Горчева като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело

N` 191 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,подадена от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй,представлявано от изп.директор Н.М., срещу решение на РС гр.Враца от 16.01.2020г.,постановено по гр.д.№ 2478/2019г.,в частта,в която са отхвърлени предявените от въззивника установителни искове при условията на обективно съединяване с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 предл.1,чл.232 ал.2 и чл.92 ал.1 ЗЗД за установяване дължимост на суми,представляващи наемна цена по два бр.договори за наем от 01.06.2017г. и 12.07.2017г.и анекси към тях,и неустойка за забавено плащане на наемната цена по двата договора за периода м.01.2018г.-м.02.2019г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 814/2019г.по описа на РС Враца.

Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Първоинстанционният съд не бил обсъдил в цялост събраните доказателства,в резултат на което достигнал до неправилни правни изводи.Предявените искове били основателни и доказани.Установено било по категоричен начин,че процесните договори за наем не били развалени,в която насока се излагат подробни доводи и съображения.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявените от въззивника искове.С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.Претендират се разноски за двете инстанции.

Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде потвърдено.С отговора не се правят нови доказателствени искания.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй e предявил против „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД гр.Враца пет обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД за сумата от 11 877,60 лв. – наемна цена по договор № *********/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към договора от 10.11.2017 г. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г. ,чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД за сумата от 5796,00 лв. – наемна цена по договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към договора от 10.11.2017 г. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г. ,чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД за сумата от 1979,60 лв. – неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г. по договор № 67500006/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към него от 10.11.2017 г. , чл.

422 ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД за сумата от 966,00 лв. – неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г. по Договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към него от 10.11.2017 г. и чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за сумата от 25,20 лв. - стойността на проведено обучение по курс „Въведение в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД „ на един човек от персонала на наемателя във връзка с изпълнение на двата договора.

Поддържа се в исковата молба,че ищецът „АЕЦ Козлодуй” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД за процесните вземания,ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото,което заявление било уважено изцяло,и издадена заповед за изпълнение.Срещу заповедта за изпълнение било постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответното дружество „Ив и Сие 2010” ЕООД е наемател по Договор № *********/01.06.2017 г., сключен с „АЕЦ Козлодуй” ЕАД в качеството му на наемодател, по силата на който,наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване площи от 1 кв. м., намиращи се на територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй' ЕАД, върху които наемателят монтирал и експлоатирал автомати за кафе и топли напитки за площи, разположени в „ ИЛК ЕП-2" и „ПиУТЦ". Договорът бил сключен за срок от три години, считано от датата на двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в размер на сумата от 879,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени разходи за електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до 10-то число на месеца, за който се отнася наемът. Договорът бил сключен след проведен търг с явно наддаване за отдаване под наем на площи за монтиране и експлоатация на автомати за кафе и топли напитки на територията на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД на 25.04.2017 г., като участникът „Ив и Сие 2010“ ЕООД, гр.

Враца бил класиран на първо място за позиция 3 „ИЛК ЕП-2"и за позиция 7 „ПиУТЦ”. Сочи се, че в последствие договорът е изменен с Анекс № 1/10.11.2017 г., като от предмета на договора било изключено ползването на площите, находящи се в „ПиУТЦ”, респ. била променена и наемната цена на 707 лв. Наемодателят издавал ежемесечно фактури за стойността на наемите по двата договора, които са изпращани своевременно на посочения от наемателя електронен адрес. Сочи се още, че дължимите суми до 31.12.2017 г. са заплатени от наемателя след срока, уговорен в т.4 от договора, поради което съшият е заплатил и неустойка по т. 28 от договора. За дължимите суми след 01.01.2018 г. ищецът не получил плащане на наемната цена. Претендира установяването на сумата от 11 877,60 лв. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до окончателното погасяване. Твърди, че поради неплащането на наемната цена в срока по т. 3 от договора наемателят дължи и неустойка по т. 28 от договора в размер на сумата от 1979,60 лв. за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до окончателното погасяване.

Ищецът поддържа също, че ответното дружество е наемател и по договор № *********/12.07.2017 г., по силата на който му е предоставено за временно и възмездно ползване площи от 1 кв. м., намиращи се на територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, върху които наемателят монтирал и експлоатирал автомати за кафе и топли напитки за площи, разположени в „Административна сграда - управление", „Служба Трудова медицина" и „Управление Инвестиции". Договорът бил сключен за срок от три години, считано от датата на двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в размер на сумата от 517,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени разходи за електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до 10-то число на месеца, за който се отнася наемът.

Договорът бил сключен след проведен търг с явно наддаване за отдаване под наем на площи за монтиране и експлоатация на автомати за кафе и топли напитки на територията на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД на 25.04.2017 г., като участникът „Ив и Сие 2010“ ЕООД, гр. Враца бил класиран на второ място за позиция 1 „Административна сграда-управление", позиция 4 „Служба Трудова медицина" и позиция 5 „Управление Инвестиции", но в последствие, поради отказ на фирмата, класирана на първо място да сключи договор, бил сключен такъв с класирания на второ място участник – ответника по делото. Сочи се, че договорът бил изменен с Анекс № 1/10.11.2017 г., като от предмета на договора било изключено ползването на площите, находящи се в „Управление Инвестиции”, респ. била променена и наемната цена на 345 лв.

Наемодателят издавал ежемесечно фактури за стойността на наемите по двата договора, които са изпращани своевременно на посочения от наемателя електронен адрес. Сочи се още, че дължимите суми до 31.12.2017 г. са заплатени от наемателя след срока, уговорен в т.4 от договора, поради което съшият е заплатил и неустойка по т. 28 от договора. За дължимите суми след 01.01.2018 г. ищецът не получил плащане на наемната цена. Претендира установяването на сумата от 5796,00 лв. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до окончателното погасяване. Твърди, че поради неплащането на наемната цена в срока по т. 3 от договора наемателят дължи и неустойка по т. 28 от договора в размер на сумата от 966 лв. за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до окончателното погасяване.

Предмет на иска е и вземане за 25 лв.-стойността на проведено обучение по курс “Въведение в “АЕЦ Козлодуй” ЕАД на 1 човек от персонала на наемателя.В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С подадения отговор ответникът оспорва изцяло основателността на предявените искове. Не оспорва факта, че ищцовото и ответното дружество са страни по процесните договори за наем. Признава и факта, че поради забава от негова страна през 2017 г. и по двата договора за наем повече от два пъти, е изпълнил задължението си за плащане на наемната цена не в уговорения в договора срок.Излага,че поради забавата, която е продължила повече от 10 календарни дни, на основание чл.

10.2. от договорите за наем, със съобщения рег. № 5563/28.12.2017 г. и рег. № 5564/28.12.2017 г., получени от ответното дружество, ищцовото дружество развалило двата договора, считано от 01.01.2018 г. Сочи, че действително дължимите суми до 31.12.2017 г. по двата договора за наем са заплатени от ответното дружество след срока, уговорен в чл. 4 от развалените договори, поради което последното е заплатило и неустойката по чл. 28 от договорите.

Счита, че е неоснователна исковата претенция за заплащане на наемна цена и неустойки за периода след 01.01.2018 г. Твърди, че през този период ищецът не е предоставял, съответно ответното дружество не е ползвало която и да било от сочените от ищеца наемни площи. Оспорва и факта да е получавало представените от ищеца фактури за претендираните от последния главници. Счита, че в исковия период „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД не е било в наемно правоотношение с ищеца по процесните договори за наем. Поради тези съображения оспорва и претенцията за заплащане на неустойка за забава в плащането. Допълнително излага, че по време на действието на двата договора за наем, ответникът е инсталирал 3 бр. автомати за кафе и топли напитки, които движими вещи последният на свой ред е взел под наем от „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД по силата на договор от 01.08.2017 г., за да бъдат монтирани и инсталирани именно на процесните площи. След развалянето на договорите обаче, ищецът преустановил достъпа на ответното дружество до тези 3 бр. машини, като отказва да му ги върне. Ето защо, при условията на евентуалност, в случай че съдът приеме исковите претенции за основателни, прави възражение за право на едновременност на изпълнението, като моли съда, в случай че бъде осъдено ответното дружество, да го осъди да заплати на ищеца съответно претендираните суми едновременно с предаването на ответника от страна на ищеца на неоснователно задържаните от ищеца 3 бр. автомати за кафе и топли напитки.

С изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 13.11.2019 г., съдът е отделил на осн. чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че са страни по процесните договори за наем към момента на сключването им. Спорен между страните е останал въпроса дали са били страни по договорите по време на процесните периоди.