Определение № 415 от 30.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Варна, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20243100600961 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна частна жалба от адв. А.

Т. като пълномощник на притежатели на търговски марки срещу Определение № 657/30.04.2024г. на ВРС, постановено по ЧНД № 1158/2024г., по описа на ВРС, 37-ми състав, с което е потвърдено постановление на прокурор при ВРП от 05.03.2024г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 58/2023г. по описа на ОД на МВР- Варна , образувано и водено за престъпление по чл. 172 „б“ ал.1 от НК.

В жалбата по същество се сочи, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като са изложени доводи за това, че в случая действията по изпращане на стоки, носещи защитени търговски марки, са извършени от лице, което се занимава активно с търговска дейност и поради това би трябвало да притежава необходимите познания относно собствеността върху тези варки. Този извод според жалб. Т. се подкрепя и от наличието на предишни деяния със същия предмет, извършени от същото лице, което пък не е било взето предвид при обсъждане на субективната съставомерност на деянието. В жалбата е изложено и 1 становище, че съдебната практика е безспорна за това, че самото закупуване на стоки, които са фалшиви, не осъществява състав на престъпление по чл.172 „б“ ал.1 от НК, но последващото им предлагане за продажба и съхраняването им с тези цели, са форми на използването им, с което се изпълва престъпния състав. Твърди се още, че самото количество на иззетите стоки предопределя извод относно високата обществена опасност на извършеното деяние . Поради това и се сочи, че в конкретния случай съществува непълнота в проведено разследване и се иска определението на ВРС да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ВРП със задължителни указания за прилагането на закона.

Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирана страна, а разгледана по същество, след като се запозна с доводите изложени в нея, както и с всички материали по делото, ВОС намира за неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство № 58/2023г. на ОД на МВР-Варна е образувано с постановление от 18.04.2022г. на Районна прокуратура-Варна, за престъпление по чл. 172 „б“ ал.1 от НК за това, че на 09.11.2021г. в гр.Варна, без съгласието на притежателите на изключителното право Philipp Plein, Prada, Emporio Anrtani, Guess, Palm Angels, Boss , са използвани в търговска дейност марките , обекти на това изключително право без правно основание.

След проведеното по досъдебното производство разследване, в хода на което са били събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, с постановление от 05.03.2024г. наблюдаващия прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани доказателства за извършено престъпление по смисъла на чл. 172 „б“ ал.1 от НК. Било направено произнасяне и по отношение на веществените доказателства по делото.

Срещу така постановения акт на прокурора от Районна прокуратура Варна, в Районен съд - Варна е била депозирана жалба от адв. А. Т. в качеството й на пълномощник на притежателите на търговски марки , разгледана от първоинстанционния съд по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, като производството е приключило с обжалваното пред настоящия въззивен съд определение, с което е потвърдено Постановлението на Района прокуратура 2 Варна за прекратяване на наказателното производство.

Първоинстанционния съд е приел, че фактическите положения, приети за установени в постановлението за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и се споделя становището на прокурора за липсата на състав на престъпление от общ характер.

След проведено разследване, прокурорът, а впоследствие и съда е приел за установена следната фактическа обстановка:

Св. А.Д бил собственик на „............" ООД гр. Варна, като извършвал търговска дейност - продажба на мъжки дрехи в магазин , намиращ се на Кооперативния пазар в гр. Варна. В магазина работели той и синът му И.И.

Св. Д има връзка със св. М.М, която пък имала три деца, живеещи в Германия.

За коледните и новогодишни празници на 2021 г, дъщерята на св. М – св. Н.К, поискала от майка си да купи „ маркови“ дрехи от България за нейното семейство и да ги изпрати, тъй като цената им била по- ниска. Св. К изпратила пари на майка си, като й обяснила какви дрехи иска да бъдат купени и с какви марки- „Филип Плейн“, „Гучи“ и др. В изпълнение на молбата на дъщеря си св. М заедно със св. Д отишли до гр. Дград, от където закупили исканите от св. К дрехи и се върнали в гр. Варна. Тъй като на св. М й предстояло пътуване до Германия, за да се види с близките си, тя решила да им изпрати част от дрехите по куриер, а друга част да им занесе лично. Свидетелката обаче била неграмотна и за това помолила св. Д той от свое име да изпрати част от дрехите в Германия. Свидетелят се съгласил. След това бил опакован един кашон, който св. Д с товарителница № 0000000 изпратил чрез „Спиди" АД за гр. Есен, Германия. За получатели били посочени С.К. и св. Н.К. Получавайки пратката в гр. София св. Д.К служител на „Спиди" АД извършил проверка на съдържанието й чрез рентгеново устройство. Установило се, че кашона има дрехи, за които имало съмнение, че са обозначени със знаците на регистрирани търговски марки. Тъй като те не били придружени с документи за произход, пратката била задържана. Св. К уведомил служители на „ПИП“ 07 РУ СДВР, и предал стоките с протокол за доброволно предаване. В последствие материалите били изпратени на ВРП по компетентност, където отново било разпоредено да се извърши проверка. При нея служители на ОДМВР-Варна посетили магазин „М“ , като не установили наличие на стоки от 3 защитени търговски марки. В обекта основно се продавали костюми, панталони, ризи и спортно-елегантни дрехи. В последствие било образувано и настоящото досъдебно производство. Междувременно, св. М успяла да посети роднините си в гр. Есен, като занесла и останала част от закупените за тях дрехи.

В хода на разследването на предадените от св. К доброволно дрехи бил извършен оглед на веществени доказателства. Установило се , че същите са пет мъжки шушлякови якета с поставени знаци на марка „Philipp Plein „ , една мъжка кожена чанта с поставени знаци на марката „Philipp Plein“ , шест мъжки блузи с поставени знаци на марка „Palm Angels“ , едно мъжко спортно долнище с поставени знаци на марка „Palm Angels“, една мъжка черна блуза с поставени знаци на марката „Hugo Boss“ , една мъжка черна блуза с поставени знаци на марката „Emporio Armani“ , една мъжка черна блуза с поставени знаци на марка „Prada“, една мъжка черна блуза с поставени знаци на марката „Guess? „ , една мъжка черна кожена чанта с поставени знаци на марката „Prada“ , две мъжки черни кожени чанти с поставени знаци на марката „Emporio Arrnani „ , една мъжка черна кожена чанта с поставени знаци на марката „ Guess?“ , едно дамско черно късо яке с поставени знаци на марка „Moshy“ , едно черно яке /палто/ с качулка с поставени знаци марка „ Open“ и едно дамско късо черно яке с поставени знаци на марката „Moshy“.

За изясняване на обективната истина била назначена съдебно-маркова, както и допълнителна съдебно-маркова експертиза. От заключението на вещото лице се установило , че по национален ред, по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея, и марка на общността на територията на Р.България са регистрирани марки притежание на Philipp Plein СН, Giorgio Armani S.p.A, Prada S.A, Guess? IP Holder L.P., Hugo Boss Trade Mark Management GmbH&Co, JD Sporst Fachion Pic, GB, като съществува сходство и идентичност между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки. Било посочено, че стоките, разглеждани в експертизата, са идентични на стоките, за които са регистрирани маркитеклас 18- кожа, имитация на кожа, стоки от тези материали и др., клас 25облекло, аксесоари за глава и др.

Установено било, че сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи включени в съставите им, на сходно общо впечатление създавано от обши похвати на представяне на знаците. Това 4 сходство можело да доведе до объркване на потребителя, което включвало възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки. За поставените знаци „Mochy“ , съгласно допълнителната съдебно-маркова експертиза , се установило, че е регистрирана такава марка, но само по национален ред за Р.

Франция. В заключението си вещото лице посочило, че при знаци представляващи словен елемент „Mochy“ с главни латински специфично изписани букви, в цвят, с които са означени представените за експертиза веществени доказателства - 2бр.якета, няма сходни или идентични регистрирани марки на територията на страната.

По делото били назначени и изготвени съдебно - оценителни експертизи, от които е видно, че общата стойност на стоките носещи знаци на защитени търговски марки е 19 830лв.

В хода на разследването били установени и разпитани представителите на притежателите на правата върху марки за страната. Били разпитани и св. Д, св. М и св. Н.К, които обяснили начина и причините , поради които са се сдобили с инкриминираните вещи и поради които са били изпратени чрез куриерската служба.

При тези факти по делото прокурорът при ВРП приел, че деянието по чл.172 „б“ ал.1 от НК не е осъществено от обективна страна, доколкото по отношение на стоките не е била осъществена търговска дейност. ВРС изцяло възприел този извод и потвърдил постановлението на ВРП.

Настоящият въззивен съдебен състав намира този извод за правилен и счита, че първоинстанционният съд обосновано е направил преценка на събраните доказателства по делото, като е анализирал липсата на съставомерност на престъпление по смисъла на чл.172 „б“ ал.1 от НК.

Законодателят в нормата на чл. 172б, ал.1 от НК е инкриминирал използването в търговската дейност на търговска марка , без съгласието на притежателя на изключителното право върху нея. Съгласно TP №1/2013 г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСНК елементът "търговска дейност" от състава на престъплението по чл. 172 „б“ от НК е налице при хипотезите на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО, а именно поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки ; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането 5 или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; използването на знака в търговски книжа и в реклами и използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл.34 от Закона за защита на конкуренцията.

В случая безспорно е установено, че липсват тези обективни характеристики на деянието, а именно използването на стоките в търговска дейност . Показанията на св. Д, св. М и св. К са логични, последователни и непротиворечиви за това, че св. К е поискала от своята майка по повод коледните и новогодишните празници да купи за семейството й „ маркови дрехи“ с оглед по-ниската им цена , като изпратила и необходимите парични средства за това. В изпълнение на тази молба св. Д и св. М купили исканите вещи от пазара в Дград, част от които в последствие били изпратени именно до семейството на св. К в гр. Есен , Германия, от името на св. Д поради неграмотността на св. М. Така установените от обективна страна действия по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с изискуемото по смисъла на чл.172 „б“ ал.1 от НК изпълнително деяние. Макар дрехите да са били с поставени знаци, то те не са били предлагани за продажба, нито пуснати на пазара, нито са били съхранявани или държани с тази цел. Не може да се приеме, че опитът да бъдат изпратени на семейството на св. К в Германия осъществява хипотезата на чл.13 ал.2 т.3 от ЗМГО. Съгласно § 1 т.6 от ДР на ЗМГО „ внос или износ на стоки“ е фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка , независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. В случая обаче стоките не са били фактически пренесени през границата на страната, за да се приеме, че е осъществен състав на чл.13 ал.2 т.3 от ЗМГО. Не на последно място, съгласно посоченото вече тълкувателно решение , търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗМГО е налице когато дейностите се извършват за реализиране на икономически ползи, а доказателства за такива не са налице, доколкото е установено единствено изпращане на дрехи между роднини.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ea92c25-4690-4759-8170-2bc65b16d803